Никому ненужни

Седнали сме бивши колеги да се видим след месеци чуване само по телефона. В някои заведения масите са толкова близо една до друга, че е трудно да се изолираш в своя разговор, без да подочуваш част от този при съседите. След обичайните въпроси за здравето, децата и кой къде е ходил през лятото, някой казва, че е хубаво дето се виждаме сега, защото ако не сме усетили още, токът се е качил отново и според практиката у нас, ще повлече всичко друго. Така че може да се видим пак след 1 юли догодина/живот и здраве/ и да отпразнуваме новото увеличение на пенсиите от по двайсетина лева. Друг вмята: „Да бе, пенсиите с 3,8, а тока с 15%, а виж румънците – свалиха данъците, увеличиха пенсиите..., късно е да се преселваме, няма как да се възползваме от системата им.” Трети – „...Абе, румънците, я гледай гърците – минималната пенсия 700 евро и страдат, че трябва да пускат касов бон за всичко. Само ние ли сме такива идиоти, че живеем в тая държава и търпим тоя геноцид?”

Междувременно сме поръчали по бира и едни картофки за цвят, че така е прието. И в паузата на сервирането, се чува от съседната маса:

- Чистя вход за 100 лв. на месец, ама на съседния блок, да не ме виждат съседите, че....там да ми стоят дипломите и специалностите. Помагам си, че има и наплив за мястото. Е, малко връзки помогнаха.

- Аз чистя офис за 200 лв. месечно, но е веднъж в седмицата сутрин за по 2 часа. Като ме назначаваха, жената ме поглежда с неудобство и вика: „Две магистратури?”, отговарям „И четири специализации”...” – к,во от т,ва? Ама съм благодарна. Че без тоя офис ми са спукани шушоните.

- Аз все съм в сайтовете за работа, все пращам автобиографии и мотивационни писма, но никой нищо, май ще дойда свръхквалифицирана.

- Не бе, ЕГН-то ги стряска. Искат млади, неопитни, необразовани, дето няма да си търсят правата и ще стоят мирно, за да си изкарат семестъра.

- На внучката й дават 255 лв. за 4 часа, ама те се оказали 5 и работят и в събота, та се чуди да напуска ли или още да потърпи.

- Значи и децата са като нас – кандидатстват като луди докато някой отвори врата, зад която се крият малки чудовища.

- Ти пък, с твоите образи...

- Аз гледам, че раздават листовки във входа, ама май трябва да се взимат от някакъв адрес в центъра и да се влачи количка. На таблото във входа има и някаква обява за доброволци за изпитания на някакви медицински и козметични продукти, ама знае ли човек. То, една кожа ми остана и ако и тя се повреди, няма съвсем да мога да се гледам в огледалото.

- Е, докторе...

- Проклинам я тая докторска, там да седи като не ми върши никаква работа. На кого съм притрябвала – само мен чакат да чета лекции в университета. Гледам съседката – тоя месец ще направи 70г. Ама работи като змей. Някакви скулптури отлива, някакви паметници открива, не се лишава от нищо. Пътува и си гледа кефа. Е, това е вече късмет, ама тая работа е една в страната и как не са й посегнали. Сигурно нищо не разбират и затова. То не че всички, които работят знаят какво правят, ама паметникът остава и е малко ляво вместо хайдутин да има мишка, например.

- Ти поне си експерт-счетоводител - към друга колежка. - Някъде все ще те огрее – фирми и фирмички бол, а ти си печена. Все ще прилегнеш някъде.

- Още не съм търсила, но ще започна. Не се стои у дома, а и ми се пътува, макар и на близко, друго е човек да види нещо различно, да подиша друг въздух, малко емоция в тая сивота. В цял свят хората като се пенсионират тръгват по круизи, а ние копаме картофи на село...

- Е, вие поне кредити нямате. Аз до 2024г. трябва да съм жива и да работя, иначе детето трябва да изплаща шибаната гарсониера. Златна излезе. А и до вас има по някой мъж, все нещо ще плати.

- Ще плати, ама нещо. И те са на тоя хал. Ти още ли си в списанието?

- Няма мърдане. След 39 г. стаж съм с 320 лв. пенсия и казват, че съм поне по средата. На кое, питам аз? На 700 ? И те колко са, но пак е по-сигурно някак. Ти няма как да ме разбереш с твоята италианска пенсия. Е, гледа техните старци, ама сега ще си живееш като Симеончо, къде казваха старите хора по наше време. Моя съседка води едно дете на училище и обратно – дават й 150 лв. и карта за транспорта, та се ослушвам и аз за нещо такова – чиста работа.

- Абе, на колегата Донев жена му се преквалифицирала – станала агент по имотите. Може да им пее на клиентите, нали е сопрано от операта, вървяло й казва, хвали се, че правела по някоя сделка.

- То, да си бяхме гледали поне внуците, ама няма и внуци вече. Всичко живо е по колежите. Абе да вземем да основем нещо. Някакво сдружение и блог „Никому ненужни”. Може пък да направим борса Трета възраст и някой работодател да се светне, че хем ще плаща по-малко, хем ще има висококвалифицирани хора, хем няма да му мрънкат, че на това не се научихме.

От съседната маса:

- Извинете, някой да има валидол, че на нашия човек сърцето му хвръкна?

Всички вадят вкупом кой каквото има – мента и валериан, конкор, золофт, стенокардин, стигаме и до валидола. „Колегите” благодарят и след малко тръгват.

Изчакваме да платим и тръгваме с мисълта, че сме родили идея. Ако сте блогъри, направете ни безплатна услуга. Зарадвайте тези, които са ви сменяли памперсите и са решавали първите задачи с вас и ни направете този блог ли, влог ли „НИКОМУ НЕНУЖНИ”.

/В импровизирания етюд участваха бивш гл. счетоводител, бивш журналист, бивш юрист, бивш музикален експерт, бивша балерина, бивш диригент, а за бившите от другата маса, не зная...../

Нещо наистина "се случи" (както пишеше великият Джоузеф Хелър) с над 2 млн. българи и както често цитирам поета, „Милост за живите”!...