X
 
 

Скунксът се вмирисва откъм господаря

Още от автора

За никого не е тайна, че в българския ТВ ефир отдавна смърди, та се не трае. На първо място отдавна не е качеството на съдържанието, а привличането на внимание. А пък, щеш не щеш, не можеш да не обърнеш внимание на смрадливата бомба, когато гръмне до теб. Да, ще я напсуваш, ще си запушиш носа, но няма да можеш да я игнорираш. Затова, колкото и да не искаш да знаеш кой какво дъно копае в "Биг Брадър", да не си гледал дори секунда от това предаване, вонята няма как да не стигне до теб под една или друга форма.

Най-смрадливото нещо в ефира от доста време насам обаче се случи снощи, когато "Господари на ефира" дадоха "златен скункс" на уволнения от тях репортер Димитър Върбанов. По този начин от предаването си измиха ръцете, избягаха от отговорност и я прехвърлиха цялата на един човек. Малко ми е тъпо да го кажа, защото познавам хора, които работят там и сега сигурно четат това и си казват "Тоя па, не се говори срещу колеги така!", или "Предаванията, дето ти си правил, също са тъпи пък!", но, честно казано, не ме интересува. Защото тук не нападам колеги и не става дума чие предаване е по-по-тъпо, а за журналистическата отговорност, за която от "Господари на ефира" уж призовават, пък точно те погазват.

Темата с Димитър Върбанов и склада за храни с изтекъл срок на годност е една от многото теми напоследък, в която просто няма прав. Аз, лично, никога не съм харесвал начина, по който господарите си правят разследванията, защото, както направи и Димитър Върбанов в случая, с дразнещата си наглост и преиграване, направи образа на истинските виновници почти симпатичен за обществото. Рязко всички забравиха за разследването, но не защото е маловажно, а защото по-силно ги удари фактът, че са били излъгани и са били накарани да съчувстват на човек, който всъщност не е жертва. Вярно, това се случи в светлината на новините за задържаните журналисти от "Биволъ", новината за "бития" журналист се преекспонира, кой какъвто PR можа да си направи – направи, а накрая пак големият губещ беше само зрителят. Зрителят, който почувства лъжата на Димитър Върбанов лично, докато за лъжата за храните си каза "Голяма работа, точно пък аз няма да си купя от тях".

Отделно, за зрителите наистина е по-лесно да нападнат един изложил се и, предполагам, умиращ от срам млад репортер, отколкото да се ангажират с нещо, което не им е по силите. Този репортер е малка риба и за него правилото "Аз тоя мога да го набия" важи с пълна сила, но срещу големите акули нямат какво да направят и нямат лице, което могат да набият. Затова там се чака наготово някой друг нещо да направи. А дори когато се прави, само се цъка с език и се казва "Е, айде де, няма ли да се вдигне тоя народ?". Хайде, вдигни се ти пръв де, къде си?

Но да се върнем на Димитър Върбанов и на начина, по който той получи своя златен скункс. Именно тази сценка беше показателна, че неговото поведение като репортер и раздавач на скунксове не е било негово лично решение, а очевидна политика на предаването. Боби Ваклинов връчи скункса на Върбанов по изключително арогантен и унизителен начин, без да прояви и капка колегиалност към човека, с когото е работил толкова време, като му изсипа и една кофа морал за "труда на хората", журналистическата отговорност, уронването на престижа на предаването и прочие. Думите обаче звучаха толкова неловко и нелепо в устата на Ваклинов, че чак се замислих дали не удрят леко на арменски акцент. Ех, откъде така ми замириса на халва сега? Сигурно защото цялата тая история мирише на скункс и халва. Ох, да, халва ши ям.

Това дразнещо, нагло отношение при правене на репортажите, е характерно за "Господари на ефира" още от едно време с Мавриков и го продължават тези по-млади колеги, заради което ми се струва, че не ги избират с конкурс по наглост, а че държанието им е роля, наложена от господаря. Обаче никой не говори за господаря, а всички плюят последния по веригата, който в случая е Димитър Върбанов. Сега кариерата му ще отиде или към кабеларките, или в тотално различна посока, защото на журналистите подобни грешки не им се прощават.

Точно затова работата на тези репортери и на журналистите като цяло е адски отговорна и ми се ще да вярвам, че и на тях не им е приятно да правят подобни циркове в името на рейтинга и зададени от господаря. Възможно е подобно държание да е и просто плод на впечатленията, натрупани във ФЖМК, където младите журналисти най-много жадуват за срещи с ТВ личности, които идват пред тях и им говорят неща като "Нищо не е по-важно от рейтинга", "Пазарът никога не греши", "Българинът обича да има жълтинка", "Всичко трябва да се казва на прост език, че да може и баба Пенка, и трактористът Гошо да го разберат". Затова накрая от ФЖМК излизат "журналисти", които не познават основните журналистически принципи, а по телевизиите тече съдържание, ексклузивно ушито за баба Пенка и тракториста Гошо.

Отговорността към тази професия обаче е по-голяма от рейтинга и младите журналя трябва да го знаят, вместо да се прехласват по глупостите, които им говорят във ФЖМК разни гостуващи графомани, пишман-водещи и лоши подражатели на Хауърд Стърн, всичките с делюзии за величие. А колкото до Димитър Върбанов – той ще си понесе последствията. Уви, явно ще ги понесе само той, защото, за разлика от доскорошните си шефове, пое отговорност, застана пред камерата и безропотно прие скункса, който иначе господарите трябваше сами да си връчат заради споделената заслуга.

И само един съвет за финал, от личен опит – ако халвата ви смърди на скункс, проверете дали не е с изтекъл срок на годност. Че има един склад там...