За хейтърите с любов

Има една порода хора, които все са недоволни и винаги са готови да плюят срещу всеки и всичко. Те са сърдити както на себе си, така и на другите. Винаги ще намерят за какво да се заядат и кого да обидят. За по-лесно ще ги нарека хейтъри. Не обичам чуждиците и рядко ги използвам, но за съжаление, те навлязоха в българския език като тумор, който няма как да бъде премахнат. Мога да употребя и един типично български жаргон – омраз, който за някои от вас ще бъде разтълкуван като диалектна форма, а други – въобще няма да разберат. Според тълковния речник тази дума има три значения: „човек, който мрази всичко и е все недоволен“; „скандалджия“ и „кавгаджия“, но признайте си – почти никой от вас не я е чувал.

Чували или не, любопитна ми е човешката природа на тези омрази. Що за хора са вечно недоволните? Разбирам, че им е много лесно да си седят вкъщи и да мрънкат. Те мразят политиците, но никога не гласуват. Нито членуват, нито симпатизират на някоя партия, защото всичките в Народното събрание са еднакви – мизерници, които се хранят от техните пари. Те данъци и парно не плащат, защото няма да пълнят гушите на ония монополисти гадни. Сърдят се за това, че цената на тока и хляба скача, но никога не биха отишли да протестират за свалянето на правителството пред Парламента. Защо да си губят времето като нищо няма да стане? Мразят живота си, мразят работата си, но нищо не правят, за да го променят. Работят на черно, защото предпочитат да бъдат осигурявани на минималния праг за длъжността и уж да вземат повече парички кеш. Мрънкат срещу образователната и здравната система у нас, но време да учат и помагат на децата си нямат. Приберат ли се вкъщи искат да си направят салатка, сипят ракийка и да пуснат телевизора – все пак Вип Брадър трябва да гледат. Уж така разпускат, а и с клюките трябва да бъдат в час. Утре колегите само за това ще говорят, трябва да могат в разговора да се включат.

Т.нар. хейтъри обичат и в интернет пространството да плюят и да сипят омраза. Те никога не застават зад коментара си с името си, а удобно се скриват зад иконата на „Анонимен“. Те нямат достойнството и смелостта да се покажат със своята снимка и истинско лице. Все пак някой може да ги познае, а като анонимни могат да изливат цялата си жлъч без никой след това да им поиска сметка за думите им. Те понякога не четат статиите, които така яростно оплюват, а за по-лесно се хващат за заглавието или снимката на автора. В последно време никой не чете, но за сметка на това – всеки е готов да критикува. Така безспорно е много по-лесно. Обиждайки и мразейки, тези хейтъри избиват своите комплекси. Те не се интересуват от това, че написаното от тях няма нищо общо с материала, който коментират. Не ги вълнува и това, че пишат неграмотно, защото все пак някак си им се разбира какво точно са написали. Няма значение, че някои от думите са на кирилица, а другите – на латиница. За тях писането на шльокавица е нещо нормално, защото и мисленето им е същото. Те са объркани и озлобени, но време да се замислят за това нямат.

Благодарение на омразата на тези хора се появи и една нова професия – „трол“. Това са хора, на които им се плаща, за да пишат коментари по поръчка в интернет пространството. Колкото са по-активни и злъчни, толкова по-добре си вършат работата.

Не искам повече да пиша. За мен тези хора са много тъжни. Те са продукта на една напълно объркана система. Не може и не трябва да таиш толкова омраза в себе си. Не е редно само да се оплакваш и нищо да не правиш, за да подобриш живота си. Никога не трябва да се предаваш и не можеш да допускаш някой или нещо да те смачка. Трябва да се бориш и да се стремиш да бъдеш добър човек.