X
 
 

Без дом

Автор: Божидара Димова
1496 3

Още от автора

Вървях през парка. Мислех си за изумителна метафора от стих, публикуван във Фейсбук и погледът ми минаваше бръснещо върху околния свят. Има обаче картини, които провокират и най-разсеяния поглед и се запечатват като изящните или точни думи, казани от магьосници на словото. Независимо дали искаш, или не. Говоря за живи картини, в които човекът участва реално или индиректно. Тази картина изглеждаше така:

Пейка пред алея с рози. Наоколо момичета с плитки и шарени поли карат кънки. Някак си избягват тази пейка. Там се е настанила достолепно и уютно жена без възраст, в шлифер и забрадка, но с оръфани сандали. Край нея има кашони с хартии, пластмаси, изхвърлени дрехи, нечия закачалка, чанта със скъсана дръжка, чадър със стърчащи спици и още други находки. Дали е изпитвала радост, откривайки ги днес или за нея е обичайно? По-необичайното е, че на този фон тя чете книга. Задълбочено. Погълната е. Не трепва, не реагира на шума от кънки и топки. Кучета излайват при среща със себеподобни, гълъбите доста нахално щъкат в търсене на трохите, с които са свикнали. Тя някак отнесено зад очилата, почти щастливо чете без да отгръща страници... Мислех да попитам мога ли да услужа с чифт есенни обувки, но не посмях да наруша покоя на света, в който беше потънала.

Бях я забравила задълго, сред многото живи картини, които очите ми отразяваха ежедневно. Наложи се за известно време да живеем при дъщеря ни и какво бе учудването ми, когато открих героинята от моята жива картина в парка, на пейката под прозореца на апартамента. Откривах я там сутрин и вечер. Мястото е почти магическо, особено на вечерна светлина. Изваждаше от десетки места на вечните багажи скрита храна, някое малко шишенце, цигара, вода. Понякога се спираха досадници, друг път грубияни, а и щедри хора с монета в ръка. Най-често се застояваше момче с голямо куче и си мълчаха дълго...Друг път изваждаше книга и се отнасяше нанякъде. Книгата изглеждаше еднаква някак. Попитах дъщеря ми за жената: - А, Стела ли? Няма да повярваш. Първият път я видях в 9ч. вечерта да чете книга на осветлението от витрината на книжарница „Хеликон”. После свикнах да я виждам под прозорците. Като я няма 2-3 дни усещам някаква тревога, но после пак се появява. Ти забеляза ли? Чете една и съща книга – „Без дом”...

Използвах всяка среща със съседи, за да разпитам за жената. Обикновено повдигаха рамене и казваха, че не познават всички клошари от квартала, но тази била странна – не проси и чете...

Най-сетне един ден срещнах човек, за когото казваха че е живата история на квартала. „А, Стела ли? Чете „Без дом”, нали? Имаше чудесен апартамент, бяха живели с мъжа й в чужбина, бяха напечелили пари, бяха се обзавели с вносна техника и т.н. Порадваха се кратко. Потрябвали спешно пари за болен роднина. Мъжът подписал някакви документи за малък кредит, като заложил жилището. Някаква пирамида с подходящи нотариуси се възползвала от наивността му и един ден дошъл съдия изпълнител с мутри и коли. Изнесли обзавеждането и техниката и запечатали единствения дом на Стела и мъжа й. Когато същия ден се върнали от посещение на роднината в болница, разбрали че вече са на улицата. Мъжът й получил масивен инфаркт и починал, а Стела пропаднала някъде за известно време. Когато се върнала, почти никой не я разпознал външно. Досетили се, че е тя по книгата. Била библиотекарка по професия и преди раздавала на всички в квартала подходящи книги според образованието, натюрела и възрастта на хората. Карала всички да четат и да обсъждат прочетеното, канела и писатели в кварталния клуб. След трагедията обаче, тя самата четяла само една книга. Човекът не беше сигурен къде точно преспива жената. Наоколо имало и стари, полуобитаеми къщи. Истината е, че сутрин пием първото си кафе „заедно”. Стела е на пейката, аз съм отворила прозореца и пуша първа цигара с кафето си. Понякога „случайно” оставям по нещо под пейката. Обула е обувките, навярно ще я видя и със якето... Захлажда се, пристигна есента.

Тези дни ни поканиха на гости. Стари приятели бяха станали новодомци в зрели години. Всичко беше по италиански дизайн, решено в бяло, в иначе лилав затворен комплекс. Когато си тръгнахме, неволно си спомних за Стела. За игрите на съдбата и за шедьоврите на литературата. Ако всеки можеше да знае какво заглавие на произведение е избрала за него Съдбата...

Рейтинг: 5 от 5. Гласували общо: 1 потребители

3 Коментара

Кафене
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта

Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

  • Мечтател 2 Мечтател преди 4 месеца Профил на трол?
    Жива картина!
  • Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

  • ИМПЕРИАЛИСТ 1 ИМПЕРИАЛИСТ преди 4 месеца Профил на трол?
    Какъв е изводът? Четете ТЕХНИЧЕСКА ЛИТЕРАТУРА,ПРАВИЛНИЦИ,НОРМИ И ЗАКОНИ!
  • Анонимен 1.1 Анонимен преди 4 месеца Профил на трол?
    Империо, ти по-добре си гледай колониите, остров Тимбукту, например. Там няма нужда от жилища, супермаркети и т.н. Лежиш си под палмата и когато огладнееш, чукваш с пръчка по стъблото и готово.
    : 0 !
  • Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

missing image
Арестуваха актьор, инсценирал нападение ...

Американският актьор Джуси Смолет бе арестуван заради това, че инсценирал нападение срещу самия себе си. Според полицията в Чикаго той ...