X
 
 

Последната картина

Автор: Божидара Димова
475 1

Още от автора

Тя е на 90. Години!..Разказаха ми, че е странна птица, интересна, интригуваща, жизнена, фина, артистична, пъстра. Веднага нещо вътрешно ме погъделичка. Опитът ми замълча, не реагирах външно, но планът автоматично беше готов – ще се срещна с нея и ще напиша нещо, за да открия тайната на творческото и женското й дълголетие. Взимам телефон, уреждам си среща с меден глас и получавам покана за гостуване. Естествено тя живее в центъра. Посреща ме с японско кимоно и копринена лента на главата. В ръката й има наргиле и отвътре ухае на канела и индийско орехче. Почти се плъзга по пода със златисти чехли с малък ток. Завесите са спуснати и е леко сумрачно, но има запалени свещи и отблясъците им са върху мебели от орех – инкрустиран шкаф, малък скрин, маса с изящни крака, които завършват с малки лъвски лапи, диван с пъстра дамаска и възглавнички с пискюли. И картини, много картини, по всички стени. Има нещо като зимна градина с много цветя, звучи Шопен и звуците се допълват от мекия шум на шадраван. Оглеждам се за котка, защото подобава на видяното дотук и я откривам върху бяла кожа в единия ъгъл. Поводът е, че днес е започнала нова картина. Говорим за живота й, за детството и родителите, за колежанските години, за войната и бомбардировките, за купонната система и режимите, за любовта и светския живот, за пътешествия и романи, за театър и поезия, за любимите й мюзикъли. Не получавам разрешение да пиша. Тя отсича: „Нека нарисувам картината и ще Ви звънна, когато я завърша. Надявам се с нея най-цялостно да изразя себе си и смисъла на живота, за който ме питате. Тогава ще имам и отговора. Мисля, че така е честно, мила. Дано не Ви разочаровам с това изискване!?...”

Пили сме кафе и „Бейлис”, придружени с ябълков щрудел и блокчета белгийски шоколад. Нямам право на повече придирчивост – стативът стои кротко, платното е в някакво трепетно очакване, боите и четките са наоколо, както и тайнството на предстоящото „износване” на една картина. Сбогуваме се сърдечно и си мисля колко трябва да е дързък и сигурен в себе си и Съдбата човек, за да определи неопределена във времето втора среща, когато е на 90!..

Минава почти година. Покрай всички идеи и проекти, съм забравила за нея. Телефонът звъни и искрящ женски глас ми припомня предисторията на втората ни среща. Смаяна съм и развълнувана, отговаря рутината в мен, сякаш цяла година съм очаквала този ден. Уговаря ме се, нося първото боле с плодове от вилата и бонбони с червена панделка. Същата е, само сякаш една идея смалена – големи сини очи, коса, сплетена на плитки/!/, дънкова рокля и кецове. Води ме направо в градината, при платното. Не казва нищо. Не казвам нищо. Оттам ме гледат невинните очи на дете, което се смее....

Питам: Това ли е? Отговаря ми: Всичко!....

Присядам от учтивост срещу нея. Този път сервира изящно мурсалски чай с манов мед и стафиди. Нищо не питам, а тя между парата от чая прошепва: - След всичко остава любовта, видяните кътчета красота и смехът на щастливи деца... Другото е суета, мила, думи, думи, думи. Да, има добри опити това да се опише, но ако не се почувства и изживее... Подарявам ти картината, няма да имам време за друга изложба, нека продължи да живее с теб и да ти напомня за важните неща.

Статията излезе със снимка на картината. Хареса се, имаше аромат на надежда в нея. Позвъних да й кажа, че се е получило добре и че ще й занеса вестника. Никой не отговори. Минах и пуснах вестника в пощенската кутия. Животът пак ме отвя и когато след време минах край кооперацията й, видях това, което ме опари... Знаела е, че няма време за следваща изложба.

През Докторската градина беше шумно и пъстро. Върху одеяла сред тревата се търкаляха деца, други хвърчаха с тротинетки, трети ядяха сладолед или хранеха ненаситните гълъби, подгонвани от кучета на каишки. Гледала ги е през зимната си градина всеки ден, десетилетия. Сменяли са се само годишните времена и облеклата на хората. Децата са ставали родители и са идвали със своите деца. Разбрах посланието й – жив си, докато имаш сетива за детски смях!!! Светла й памет!

Рейтинг: 5 от 5. Гласували общо: 1 потребители

1 Коментара

Кафене
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта

Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

  • Анонимен 1 Анонимен преди 6 месеца Профил на трол?
    Хубаво е да обичаш материалния живота, децата, но всичко, което съществува в този материален свят няма голяма стойност, защото е временно. То ще бъде унищожено. Единственото, което ще остане са човешките души, които са безсмъртни и стойност за вечността има само това, което правиш за Бога. За това в Новия Завет е казано: Обичай Бога с цялото си сърце и душа и и ближния както себе си, а любовта къ виж още ›› м Бога се изразява в спазване на Неговите Заповеди(поне 10-те, като най-малкия стандарт за праведност).
  • Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

missing image
Дневен хороскоп за 27 май

Овен Този понеделник може да получите неприятни новини. Не винете вестоносеца. Опитайте се да си дадете сметка къде е вашият пропуск.  Телец Този...