Вие протестирате, ние протестираме, те спят

Ако сте граждани или живущи в столицата, сте усетили, че тази неделя не беше особено спокойно. Разбира се, не сте го разбрали от телевизиите или вестниците, макар че някои от тях се опитаха да минат между капките, пускайки новина от половин страничка. Разбрахте го от балкона си.

За останалите българи – добре, че има Фейсбук и някоя друга преекспонираща медия, която да пусне материал със заглавие: „ВСЕНАРОДЕН БУНТ!!!“. Така чухме за протестите против увеличението на горивата и стоките, които се случиха в няколко града в страната, та даже спряха движението по автомагистрала „Тракия“.

За един протест обаче може би българите не чуха много. Нищо, че над хиляда души пяха госпъл песни пред Народното събрание, по булевард „Витоша“, пред НДК, пред сградата на Представителството на ЕК и Европейския парламент в София. Когато толкова хора пеят, обикновено се чува.

С молитви и с песен мина мирното протестно шествие за свободата на вярата на 11 ноември тази година. Сега като се замисля, може би това събитие щеше да бъде адекватно отразено, ако не беше мирно, ако беше запален някой контейнер, ако някой беше ритнал някого, ако полицията трябваше да разтървава протестиращите. Но не, беше демократично, абсолютно по правилата, настойчиво, забелязващо се и достойно.

Защо се бяха събрали толкова хора от различен етнос, възраст и християнска деноминационна принадлежност? Какво не одобряват в проектозакона за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията?

Организаторите и присъстващите на шествието бяха основно християни протестанти и католици. Сред тях имаше и много хора от ромските протестантски общности. Това са най-сериозно засегнатите религиозни групи от предлаганите промени в закона.

Проектозаконът, който вече е гласуван на първо четене предвижда паричните дарения от чужбина към различните вероизповедания и техните фракции да става само и единствено с одобрението на Комисията по вероизповедания и правата на човека. С това явно целят да спрат намесата на чужди интереси в религиозния живот в страната. Малко късничко, обаче. Трябваше да го кажат това още на княз Борис I. В момента, в който в дадена страна навлезе и се установи интернационално религиозно течение, каквито някога са били източното православие, католицизма и протестантството, то моментално вече имаш външна намеса. Структурите на тези деноминации са наддържавни, няма как да изолираш хора на база национална принадлежност, които са обединени от дълбоко религиозно убеждение. Това клони към шовинизъм. Самото разпространение на християнството се базира на интернационалния му възглед и взаимна подкрепа между различни народи и етноси. Другият вариант е да си измислим една наша си българска религия, да си субсидираме духовните ѝ лица, те да се отчитат пред Комисията по вероизповеданията и да сме сигурни, че никой не е намесен в духовния живот на новосформираното паство. А затова може да се подсигурим, като задължим духовните ѝ лица да са „наши хора“ – българи.

Това предлага и новият проектозакон. Само лица с българско гражданство могат да бъдат свещенослужители. Ако все пак чужденец иска да извършва богослужения, това трябва да бъде одобрено от Дирекцията по вероизповедания и да се случва в присъствието на български представител на вероизповеданието. Тоест всички служители от различни чуждестранни мисии не биха могли да проповядват в страната ни. Тази промяна засяга най-много Католическата църква у нас, чиито свещенослужители са основно от Полша, Италия и Германия.

Освен всичко това свещенослужителите трябва да имат акредитация, за да го правят. Само вероизповедание, към което се числят най-малко един процент от населението спрямо последното преброяване, има право да отваря свои религиозни училища. Другите нямат такова право. И тук идва въпросът как, да речем, Желязко, който е ром протестант и служи на местните хора в махалата, получава диплома за пастор и откъде. Законът ще каже, че на Желязко не му е работа да се прави на духовно лице, ако няма тапия. Практиката и реалността обаче ще ви покажат, че заради хора като него и много други, които просвещават и работят усърдно в махалите, голяма част от българските роми се интегрират успешно. Протестантските църкви са едни от най-дейните в работата по интеграцията на българите от ромски произход. Ако го правеха с изгода, мисля, че биха си избрали по-платежоспособна целева група. Всъщност ромската общност е най-силно податлива на вредни фанатични и терористични идеологии поради ниския праг на грамотност и бедността си. Ако законодателите се опитват да борят тероризма, трябва да внимават именно за рисковите етнически и социални групи.

Когато човек чете това, може да си зададе въпроса как този проектозакон го касае въобще. Някои даже биха били доволни от такива промени. Обикновено това са хората, които най-малко са стъпвали в църква или знаят нещо за обредите и традициите на някоя друга християнска деноминация или друга религия, различна от традиционната в страната. Такива хора живеят в предразсъдъчен гняв към протестантството, смятайки евангелските църкви за фабрики за пари и печалба. Истината е, че тези предразсъдъци бързо биха се разбили, ако само се запознаем повече с фактите. Църквата се издържа чрез доброволни дарения. Отчетността по-скоро трябва да бъде пред тези, които дават даренията, a.k.a. миряните. Църквата и държавата са две самостоятелни едно от друго понятия. Щом държавата ни е светска и правова и не позволява Църквата да се меси в делата ѝ и в образователната ѝ система, защо същата тази държава се меси в делата на църкви, които нито субсидира, нито подпомага по някакъв начин. Опазването на сигурността за сметка на отнемане на демократични права и свободи не води до никъде. Всъщност води, но ние тъкмо преди тридесетина години сме излезли от там.