X
 
 

Хлябът, без който не можем

Още от автора

Хлябът поскъпва плавно и без много шум, за да не се стресира населението. Преди година, половинка нарязан хляб в кварталния магазин, можеше да се купи за 0,46 ст. Днес половинка хляб на същата фирма в друг магазин се продава за 0,69 ст.

Разбира се, това са лични наблюдения. Както и, че кроасан с нуга в една от веригите супермаркети с немско име, преди около 2 години струваше 1,09 лв., а днес е 1,39 лв. При любимите на учениците дюнери, също има поскъпване, като преди няколко месеца малък дюнер в квартална лавка можеше да се купи за 1,50 лв., а днес е 1,80 лв.

Цените в България винаги са вървели нагоре, без да се шуми много за това. А понякога се е шумяло и какво от това! Заплатите са на стабилни нива и почти не нарастват, а цените плавно се качват.

Това е дефект в икономическото управление на всички правителства през последните 30 години. Не си мислете, че през 2014 г. например е било по-добре, тогава държавата почти беше в колапс, след като харчеше с много бързи темпове, по-бързи, отколкото постъпваха приходи в хазната. Затова и имаше оставка.

Само едно червено правителство издържа икономически и социално на 4 години мандат и това беше тройната коалиция. А от десните правителства оцеля това на Костов. Макар че плати преголяма цена.

И през всички тези години цените вървят нагоре, а заплатите се увеличават много по-бавно, отколкото инфлацията.

Българският бизнес е свикнал да изцежда максимума от всяка ситуация. Производителите не са съгласни да не печелят от производството си, само защото пшеницата е поскъпнала за тон.

От друга страна е чудесно, че се намират пари за премахване на тавана на пенсиите, за увеличение на учителските заплати-поредно, за увеличение на заплатите в частния сектор от 2019 г.

Ако можеше да се измисли и нещо за цените, щеше да е чудесно, но изкуственото им задържане води до аномалии в икономиката.

Изглежда още не сме открили идеалната формула за цени-заплати. А докато я открием, хората ще се радват на увеличенията си, а недоволните вероятно отново ще огласят улиците в търсене на някаква собствена справедливост, без да е ясно какво конкретно искане поставят. Защото "по-добър живот", което искат, може да включва много компоненти и по-скоро е частно искане, а не национално. Защото има хора, които живеят добре в държавата и това вероятно не ги засяга. Добрият живот и качеството на живот е индивидуално за всеки и няма как да се обвърже с цялата държава.

Хлябът е цар и господар! "Гладно не се стои" и "Пред хляба всички сме равни", а също други народни мъдрости са актуални за целия преход. Живее се години наред в програма "минимум" - това е единствената, която изглежда изпълнена. А за максимума в икономически план можем да мечтаем.