X
 
 

Вторник, 11 септември 2001 година: Kaк българските медии отразиха събитията? (II част)

Още от автора

И днес е вторник. 11 години по-късно, поглеждаме назад във времето и можем да кажем, че българските медии определено отразиха трагичните събитията в САЩ светкавично и професионално, поне в по-голямата си част, което е напълно обяснимо, защото те имат голямо влияние върху хората тук. Повечето граждани в България все още градят мненията и позициите си по дадени теми от това, което медиите отразяват. За тях няма по-висша институция от медиите и нямат нищо против те да диктуват начина им на живот.

Повечето хора напълно и наивно им се доверяват. Още повече, че и статистиките доказват, че българите гледат редовно емисиите новини много по-често, отколкото хората в западните европейски страни. Там новините имат по-нисък рейтинг от забавните предавания, докато тук е тъкмо обратното. Без значение, че атентатите от 11 септември 2001 г. се случиха много далеч от тук, българите бяха изключително активни по темата, всички коментираха събитието през следващите дни. Но дали атаките в САЩ щяха да са такава сензация, ако нямаше толкова подробни извънредни емисии по телевизиите и радиостанциите в деня на трагедията, ако събитието просто беше отразено като поредния атентат, който се е случил някъде в чужбина? Според мен не. И ако CNN, която беше цитирана от всички други медии по света, не беше толкова добре подготвена за събитие от този вид, ефектът от атентата върху хората щеше да е значително по-слаб. И може би тогава светът нямаше да се промени.

Първият самолет се врязва в северната кула малко преди 9 часа местно, или малко преди 16 часа българско време. Според вестник „Дневник“, първи от българските медии за събитието съобщават радиостанциите и телевизия „Канал 3“, още при първия сблъсък на самолета в една от кулите на Световния търговски център в Ню Йорк: „Сашо Диков, програмен директор на Канал 3: „Между 16:10 и 16:15 часа беше първото ни включване. В този момент по другите телевизии не течеше информация за събитията. За радост разполагахме с трима перфектно говорещи английски език. Програмата ни продължи до 2:30 часа, когато хеликоптерът на Буш кацна във Вашингтон. Имахме преки включвания от Ню Йорк и Лос Анджелис. Взехме интервю от външния министър Соломон Паси, който бе в Брюксел“. Телевизия „Ден“ също реагира бързо, като за първи път съобщава за терористичното нападение в 16:30 часа. Програмата си променя и телевизия „7 дни“.

БНТ за първи път съобщава за атентатите в емисията си в 17:00 ч. Но преди започването на извънредната емисия, Канал 1 на БНТ продължава програмата си с „По света и у нас“ на турски език и рекламен блок. „Новинарското студио с водеща Радинела Бусерска непрекъснато включваше програмата на Си Ен Ен, покривана с емоционален превод на Владимир Береану. Малко по-късно влезе и колегата му Валери Маринов, който допълваше с коментари и кадри от „Евронюз“. Централната новинарска емисия на медията беше най-обзорна и делова. За качеството и допринесе перфектният превод на Мариана Хил. Водещите Радина Червенова и Димитър Цонев имаха адекватно поведение. Следващата емисия, водена от Надя Обретенова, включи много българи, живеещи в Ню Йорк и Вашингтон, очевидци на трагедията. Най-доброто от програмата на БНТ бе „Екип 4“ с водеща Евгения Атанасова. Попадение беше присъствието в студиото на журналиста от „Вашингтон пост“ Порг Грейс в компанията на Ивайло Дичев и Валери Найденов. След предаването тримата продължили разговора си в гримьорната, откъдето Порг Грейс е предал и информацията си за „Вашингтон пост“, в която разказва за българските реакции към трагичния инцидент.“ (в. Дневник,13.09.01 г.) В последните за деня новини, коментар прави репортерът Даниела Кънева, която е ставала свидетел на няколко терористични атаки.

„Нова телевизия“ започва излъчване на извънредна емисия в 17 часа. Миа Сантова, освен като водеща на извънредната емисия, се справя добре и с превод в ефир. Иван Гарелов, шеф на новините на НТВ тогава: „Ние започнахме първи излъчване в 17 часа.. За разлика от нас bТV започна да излъчва към 17:30 часа, а Националната телевизия през това време предаваше новини на турски език и „продаваше“ тенджери и тигани по „Ве Ес Телешоп”. Всички работихме до среднощ, но не възприемаме тази работа като извънредна. Просто при нас е прието, когато има значимо събитие, всички да са на местата си докрай. По време на преките включвания в движение се направи шапка и започна да се излъчва ретроспекция на трагичните събития. Най-голямата отговорност поеха хората пред екрана, Миа Сантова и Николай Дойнов, но зад тях стоеше и целият екип. Стремяхме се едновременно с информацията да правим и коментари. В нощта на трагичния инцидент бяхме поканили Петко Георгиев, а вчера гости в студиото бяха Любен Иванов и Елена Йончева.“ (в. Дневник)

BTV започва да излъчва извънредни новини малко след 17 ч. Тогава телевизията е млада медия, която е едва на година. За първи път програмата на bТV се излъчва цяла нощ. Новини за случващото се има на всеки 45 минути от 21 часа до полунощ. Тук също се включват на живо българи живеещи в САЩ. В предаването се включва и българка, която се е намирала в една от кулите на Световния търговски център по време на взрива. Около 3 часа след полунощ телевизията излъчва филм с заглавие „В името на вярата”. Сюжет му е свързан с взривяването на Световния търговски център в Ню Йорк.

Мнозина определят като гаф излъчването на мач между „Рома“ и „Реал Мадрид“ в момент, когато всички медии отразяват и коментират безпрецедентния терористичен акт: „Причината е, че в договора на bТV с маркетинговата фирма на УЕФА - ТИМ, е залегнало изричното условие за задължително излъчване на мачовете от Шампионската лига с фиксирани рекламни ставки, времетраене и открито студио“, съобщи тогава пред изданието водещият Тодор Кирков. „В часовете преди футболната среща поискахме разрешение от ТИМ да прекъсваме картината, в случай на нови извънредни събития в САЩ. Получихме такова разрешение, в резултат на което бяха и няколкото прекъсвания, които направихме в хода на мача“, обясни Кирков. Нарушаването на договора е носело риск да бъдат отнети телевизионните права на bТV за Шампионската лига, обясни още той, като подчерта и навременното включване при взривовете в Кабул.“ (в. Дневник)

По принцип, при подобни извънредни ситуации като 11 септември 2001 г. най-бързо реагират радиостанциите. По радиото може да се направи съобщение веднага, на живо, докато телевизиите трябва да разполагат и с картина, а и като цяло подготовката за жив и извънреден ефир е доста по-сложна. Радиопрограмите сами по себе си имат възможност за моментална реакция и за по-разширен и задълбочен коментар от страна на присъстващите в студиото.

Радио „Експрес“ прекъсва предаването „Честно казано“ в 16:30 часа и обявява, че започва да следи събитието. От 16:50 до 19:00 ч. радиостанцията предава на живо с директен превод от CNN, а от 19:00 до 19:30 ч., от BBC. Според тогавашния директор на радио „Експрес“, първото си изявление говорителят на Министерство на външните работи Елена Поптодорова дава за тяхната медия. Преди полунощ извънредни емисии звучат на всеки кръгъл час, а пък през нощта се предава пряко пресконференцията на американския президент Буш.

„Дарик радио“ прекъсва излъчването на спортното предаване „Гонг“ в 17:00 часа и започва да предава директно в ефир случващото се в Ню Йорк. Нощният блок от 24:00 до 6:00 сутринта бива посветен изцяло на събитието. Гости на предаването са български кореспонденти на „Таймс“ и на „Сан Франциско хроникъл“.

Вестник „Дневник“ пише за реакцията на Българското национално радио: „БНР също показа светкавична реакция, подобно на колегите си от „Дарик“ и „Експрес“. В държавното радио веднага след изтичане на трагичната новина са били сформирани четири екипа, които информираха слушателите до сутринта. И „Хоризонт“ предаваше мнения на българи, живеещи в САЩ, някои от тях очевидци на трагедията, както и реакцията на всички политически сили в България. БНР включи директно изказването на премиера Симеон Сакскобургготски.“

Пресата също реагира, като всеки вестник представя информацията с различен подход. Някои хартиени издания описват трагедията от предходния ден предимно в снимки, а други наблягат повече на текста. В някои вестници се забелязват страници, които са изцяло заети от снимки. Заглавията на водещите вестници на следващия ден са стряскащи за читателите, придружени от още по-шокиращ снимков материал. Трябва да отбележа обаче, че заглавията на някои от вестниците са дори абсурдни и подвеждащи, така че ако човек не е разбрал за случилото се в САЩ от радиостанциите и телевизията, на пръв поглед той би си помислил, че едва ли не случилото се не е терористичен акт, а война. Някои вестници и списания излизат с интересни и задълбочени анализи на ситуацията, но за съжаление една значителна част от информацията в ежедневниците, изглежда или не е добре проверена, или умишлено е невярна и подвеждаща, за да бъде задържан интересът на публиката.

На следващия ден вестник „Труд“ излиза със заглавие: „Нападнаха Америка“ и снимка на врязващия се втори самолет в южната кула на първа страница. „Започва ли апокалипсисът?“ е заглавието на кратката позиция на изданието: „Живи торпили хвърлиха Щатите в пламъци. Пентагонът гори, Световният търговски център се срина... Най-големите кошмари от екшъните на Холивуд от вчера са вече кървавата действителност. Ударил е часът на библейския Армагедон? Светът е пред глобален конфликт? В часа, когато се пишат тези редове, това са само ужасяващи въпроси без отговор. Надеждата е, че като във всеки екшън ще има хепиенд – добрите ще овладеят ситуацията. И собствените си нерви. Дали обаче ще е така? Единственото известно е: от днес светът вече не е същият...“  (в. Труд, 12.09.01г., с.1).

На следващите страници изданието помества новини от България, а трагедията от Ню Йорк се описва в подробности от кореспондента във Вашингтон, Петър Томов, чак на 28-ма страница. В броя от 13 септември вестникът отделя повече страници на трагедията. „Америка се готви за удар“ е заглавието на първа страница, а фонът на страницата е снимка на камион на Кока-Кола, която е най-популярната американска напитка в света, почти затрупан от руини, а на заден план се виждат останки от срутените кули. Прави впечатление още хрониката: „До 70 000 погребани в развалините“, което днес звучи абсурдно, защото знаем, че загиналите за щастие са далеч по-малко от 70 000. На втора страница се съобщава, че са загинали над 4000, което кара читателя да се чувства объркан и според мен не би трябвало медиите да допускат подобни „сензации“, когато става въпрос за трагедия от такъв мащаб. Разминаване в тези цифри е напълно допустимо, но не и в такива размери, поне според мен. В страниците на броя се описва още, как американците се справят с последиците от случилото се, позицията на щатските власти, описва истории на оцелели българи, анкета с мнението на българите за случилото се, както и паниката обвзела дори нашата страна след атаките в Щатите.

На 12.09.01 г., подобно на „Труд“, „24 часа“ също използва за голямо заглавие -„Нападнаха Америка“, и снимка на врязващия се втори самолет. Подробностите тук също са изписани чак в рубриката за чуждестранни новини, на 35-та страница. Но „24 часа“ предлага на следващия ден след атаките специално приложение от 8 страници, озаглавено „Терор“, за което се доплащат 35 стотинки. В него се изписват подробности за трагичните събития от предходния ден. То съдържа и богат снимков материал. В броя от 13.09.01 г. са публикувани 16 страници с новини и анализи от трагедията, а снимката на първа страница е пейзаж на Манхатън в облаци от прах, а заглавието е: „Бен Ладен - главният заподозрян“.

„Взривяват Америка“ е заглавието на първа страница на в. „Стандарт“ на следващия ден след атентатите, а на снимката – облаците от прах, които се издигат след срутването и на двете кули. Подробностите се съобщават на 9-та страница, а заглавието там е: „Апокалипсисът започна от Ню Йорк”. „Стандарт“ съобщава и за проблемите на Уолстрийт и сривът на долара, който следва от стеклите се събития. Последната страница на вестника е изцяло в снимки от пораженията след атентатите. Първите 20 страници в броя от 13.09.01 г. биват отделени за атентатите. Заглавието, „Америка плаче“, и снимка на пораженията на кота нула са нещата, които грабват окото на първа страница на този брой. Последната страница на броя е заета изцяло от снимка, на която пожарникари издигат американското знаме върху останките от Световния търговски център. На 14.09.01г. Вестникът излиза със заглавие: „Двама българи – жертви в Ню Йорк.“, което за щастие не е вярно. Възможно е тази информация да е умишлено подвеждаща, но не изключвам да бъде и просто грешка. В същия брой на трета страница се изписва, че около 30 000 са загиналите в Ню Йорк, което е 10 пъти повече от действителния брой.

В. „Новинар“ излиза на 12.09.01 г. със заглавие: „Обявиха война на САЩ“, като се пояснява: „Терористи удариха Вашингтон и Ню Йорк, жертвите са десетки хиляди“. Тук също информацията не е вярна, но можем да допуснем, че това се дължи на факта, че събитието се е случило на практика преди няма и денонощие и все още на се изяснени доста неща. На снимката е изобразено срутването на един от небостъргачите. Самото заглавие също не е подбрано уместно, защото читателите биха могли да се подведат и наистина да повярват, че е обявена война на САЩ. В текста на първа страница се пояснява, че това всъщност не е война, а терористично деяние. На 13.09.01 г. в. „Новинар“ излиза с заглавие: „Светът в бойна готовност“ и с приложение от 7 страници по темата, която е озаглавена „Апокалипсис“. На 8-ма страница вестникът цитира европейската преса за случая.

На 12.09.2001 г. в. „Демокрация“ излиза със заглавие -„Тероризмът удари САЩ“, и със снимка на срутващата се южна кула. Подробностите се съобщават на 8-ма и 9-та страница. На следващия ден пък заглавието е, че „САЩ се съвземат“.

Вестник „Дневник“ излиза със заглавие на първа страница: „Терористи взривиха Америка“, на 12.09.2001 г. „Самолети камикадзе се врязаха в Световния търговски център в Ню Йорк, затрупани са десетки хиляди. Пентагонът е под обстрел „светът се обърка“, пояснява още изданието. Другите две заглавия на първа страница са: „България засили мерките за сигурност“ и „Пазарите се сринаха“. „Надвисва сянката на глобалната рецесия“ е заглавието на изданието от 13.09.2001 г. Вестникът публикува много на брой и задълбочени анализи в дните след случилото се събитие.

Седмичникът „Капитал“ излиза на 15.09.01 г. със заглавие: „Светът след черния вторник“. На втора страница изданието сравнява случилото се във вторник с Пърл Харбър. На 22 септември 2001 г. вестникът излиза с заглавие: „Глобалната криза“, а отдолу пише: „Несигурността продължава да бъде основната черта на дните след огнения апокалипсис на 11 септември в Ню Йорк и Вашингтон. Никой още не може да каже каква ще бъде вече обявената война на САЩ срещу тероризма. Колко ще трае, какво ще струва на Америка и на света и дори срещу кого точно ще е тя.“ Вестникът пише още: „Самолетите бомби взривиха надеждите за добри стопански перспективи и финансовите пазари се върнаха пет години назад. След последните няколко дни вече почти никой не се съмнява, че рецесията вече е настъпила в САЩ и света.“ В рубриката за коментари и анализи, Владислав Тодоров, който е доктор на философските науки и преподавател в Пенсилванския университет във Филаделфия, твърди, че в рамките на закона няма полезно действие срещу фанатизма. Според него „превръщането на обяснението в оправдание е атентат срещу морала, който ни прави равни, и срещу свободата, която ни прави различни.“

На 4 октомври 2001 г. сп. „Тема“ започва със заглавие: „Война с духове“. Изданието информира: „След 11 септември светът лавинообразно, насочвано и бързо се досети, че има такова място, че вероятно от дивите афганистански планини Бен Ладен е ръководил атентатите срещу Ню Йорк и Вашингтон, че този буквално раздиран и различен свят е приютил земното лице на Сатаната.“ Списанието обръща внимание на проблемите в Афганистан: „30 милиона бойни мини са закопани в лунния пейзаж на Афганистан. По две на всеки един от 15-те милиона души, загубени сред планините“, пише изданието. На страница 19 в сп. „Тема“ пише за ислямския фундаментализъм, а на стр. 21 списанието напомня за военната инвазия на Съветския съюз в Афганистан, като ни запознава със съветски войник. „Изпълнявахме две основни задачи - да придружаваме конвои до Кандахар и да връщаме обратно ковчезите с убитите“, казва той. Списанието пише още за него: „Твърди, че не познава страха от боя - просто не е влизал в бой”. „Когато ме раниха, обядвахме. Не разбрах какво става. Изпаднал съм в безсъзнание. После момчетата ми разказаха, че каската ми била пробита от парче метал. Може би фугас!“ Афганистанците според него воюват като ловци, по техни правила. След тяхно нападение армията отвръщала на посоки с мощна стрелба. Но на сутринта не откривали нито ранени, нито убити. „затова ги наричахме духове. През деня са мирни жители, нощем – партизани.“ (Сп. Тема. 2/2001, с.21)

За написването на този текст са използвани цитати от архивирани вестници и списания от 2001 г. Всички те са коректно цитирани от автора.

Кои са най-лошите качества на всяка зодия?
Кои са най-лошите качества на всяка зодия?

Що се отнася до личността, всеки зодиакален знак има свой уникален набор от лоши черти. Ето кои са най-лошите качества на всяка зодия: Овен Арогантност,...