X
 
 

Как се пише есе?

Още от автора

Есе се пише с три букви – „Е”, „С” и не щеш ли – още едно „Е”. В определени случаи (особено когато има шанс да спечелиш къща) е възможно да размениш местата на първото и последното „Е” без да се променя значението на думата, което е просто феноменално. Пробвайте сами сега. Уау, нали? Пак е есе! На това му се вика „палиндром”, между другото. Това е, когато четеш една дума или фраза отпред назад и тя си остава същата – като например „боб” или „дебел лебед”. Ето, виж, още сме на първия абзац, а вече научаваме нови неща, има напредък, не е ли страхотно?

Не, сериозно. Масовото писане на думата „есе” под новината е стряскащо разкритие за нивото на образователната система в България, която явно не успява да изплюе от конвейра си хора, способни на критично мислене. Не само това – тя е изплюла (да не кажа друга дума) хора, които явно никога през живота си не са чували фразата „напиши есе” и не мога да си представя как е възможно това, освен ако са учили само до IV клас.

Но пък от каква позиция точно се подиграваме на хората, че са написали „есе” с надеждата да спечелят къща в Канада? Не помисли ли някой, че тези хора може би просто са уморени от беднотия? Че жадуват емиграция, или поне да пътуват? Да се почувстват и те добре? Да поемат глътка въздух над блатото, в което се чувстват в България? Да не си броят стотинките за всяка покупка? Да не се чудят как да свързват двата края? Значи ли, че щом тези хора показват надеждата си по този начин, са тъпи?

Всъщност... да.

А пък да се напише есе не е особено трудно. Ако сте ученици е по-трудно, защото поне от моя ученически опит си спомням, че всеки учител си имаше някакви свои извратени виждания за есето, с които е добре да се съобразите, ако искате високи оценки. Правил съм си експеримент с това да напиша есе, в което нарочно защитавам тезата, че Антигона е крепост – и учителката ми писа две оценки. 2-ка, защото тезата е болезнено невярна, но и 6-ца, защото я бях защитил перфектно и си бях подредил есето идеално – увод, теза, аргументация, антитеза, аргументация, още от същото, заключение.

От друга страна обаче есето може да бъде и измамно лесно. Чувал съм всякакви неща като съвети за писането му, най-честото от които е „Просто си напиши мнението”. Да, то е важна част от есето, но не може да се мине само с него. Есето трябва да включва най-вече теза и аргументация – чрез въпроси и отговори, тези и антитези и прочие. Началото и финалът също не бива да бъдат подценявани, защото лошото начало може да накара четящия го да гледа на целия текст надолу с по-критично око, а лошият финал може да остави лош вкус дори след добър текст. Реторичните въпроси също могат да са ви добри приятели.

Този текст, между другото, до голяма степен е есе. С редуване на тези и съответните им антитези. Някой учител да каже, че отдавна не ми се е налагало да пиша такова.

Само моля по-бързо, че имам къща да печеля!