Извинявам се за почерка, но пиша с левия шарнир, че десният ми потропва и придърпва на една страна. Ако пиша с него, хептен няма да ми разчетете. А и ми изгоряха оригиналните немски крушки на фаровете, сложиха ми китайски, та съм силно късоглед...
... Това е дневникът на живота ми.
Ден първи – Рюселсхайм, Германия, 15.11.1998 г. :
Чувам немска реч - това е добре. Значи са ме сглобили немски инженери. Сигурно съм "BMW" или "Мерцедес". Е, хайде от мен да мине - може и "Ауди". Ще си отживея като аристократ!
Ден първи - Германия, 15.11. 1998 г., в края на работния ден, в края на поточната линия:
Продължавам да чувам немска реч - това е добре. Но виждам надпис "Opel" на изхода на завода - това не е добре. Значи съм "Опел" - скапах!
Ден втори - Германия, в склада на завода на "Опел":
Само на два дена съм, а ръждата вече ме яде! Няма лъжа, няма измама - "Опел" съм!
Ден трети - на ферибота за Италия:
Отчаян съм - не само че съм "Опел", но и ме карат за продажба в Италия!
Ден четвърти - Милано, Италия:
Навсякъде чувам италианска реч. Шарнирите ми треперят от ужас, акумулаторът ще ми гръмне от напрежение - италианци ще ме карат! Едно семейство вече се спря на мен... Къш-къш-къш! Господи, дано да не запаля от първия път и да ми се размине.
Ден четвърти - Милано, Италия:
Няма начин, нали все пак съм немска машина, запалих от първия път и ме купиха! Семейство Олдани - луди, млади, с две лигави жабарчета, които започнаха да пикаят и да се боричкат по велурените ми седалки... И тези са били съюзници на Вермахта!?
Ден пети - Милано, Италия:
Не е истина как кара този италианец! Мислех, че ще съм семейна кола, а станах състезателна - от "Формула" 1! Жална ми майка на съединителя и скоростната кутия!
Ден шести - магистралата Милано-Торино:
Започвам да се съмнявам дали съм с двигател 1.6 или 3.6!? Защото преди малко изпреварих едно "Ферари" - а скоростната ми кутия още не се е разпаднала!
Ден шести - магистралата Милано-Торино, на бензиностанция:
Видях се с един "Опел", който беше с бензинов, пък тракаше, като че е с танков двигател на Вермахта. "Защо така бе, братко!?" А той, горкият, ми изстена: "Защото маслото ми е на 5 години!" Шарнирите ми пак стрепереха, препотих се в масло, изгоря ми температурен датчик и от страх щях да изпикая целия антифриз на охладителната система...
Ден десети - на градско в Милано:
Мама мия, сеньора Олдани ме подкара! Мислех, че съм състезателна кола, оказа се, че съм каскадьорска - минавам на червено, на жълто, на стоп, на обратно движение... Само на автосервиз не минавам, а всичко вече ми хлопа!
Година първа:
Карам с половин картер масло - двигателят загрява, Олдани - не! Не могат да „загреят“, че прегрявам!
Година втора:
Карам с по-малко от половин картер масло - двигателят загрява, та прегрява, Олдани - не!
Година трета:
Парадокс - карам без масло, а се чувствам... смазан!
Година десета:
Ни жив, ни умрял съм - значи съм готов за износ втора ръка в Източна Европа!
Година петнадесета:
Умрял съм - значи отивам в България!
Година петнадесета, ноември, Горубляне:
Умрял съм, но ви убеждават, че съм жив и вие вярвате - значи сте българи! Още една причина такъв народ никога да не бъде унищожен!
Година двадесета:
Умрял съм и никой не вярва вече, че съм жив - значи отивам в Перник!
Година двадесета, минавайки на червен светофар в София:
Безсмъртен съм! На задното ми стъкло е залепен стикер с надпис "NO FEAR!" А регистрацията ми е пернишка...
п.п. Ще се видим в Ада- само на един Перник разстояние!
