Трети март е: Няма по-голям национален празник

Националният празник е повод да се съберем с приятели на по чашка, да се поздравим за свободата на отечеството. Но като че ли изчерпваме тази дата от календара от съдържание. Освен екскурзии, мезета, питиета и пожелания, друго не "вали" на този празник, без който иначе нямаше да имаме идеала за единна, обединена и силна България. Отдалечаваме се от идеала и превръщаме 3 март в дата за пътуване и ядене и пиене. Да върнем смисъла на Денят на Освобождението на България е цел на нас, историците, пишещите медийно съдържание, гражданите.

3 март е това, което ни обединява, без да се замисляме, защо е така. Някога, през Възраждането, историята ни е събудила като народ и ни е превърнала в нация. Ще попитате какво е нация? Това е народ, който поставя пред себе си национални цели. Някога, през тъмните години на османското владичество, целта на българите е била обединението на всички техни сънародници, етнически българи, в една държава. Днес, като че ли националната ни цел е добро членство в Европейския съюз.

През годините националните цели са били допълвани, променяни. Днес е чудесно, че имаме светли дати в календара, като 3 март, 6 септември, 1 ноември. Те ни правят българи. Напомнят ни кои сме, какви сме, от къде сме и накъде вървим. Датите в календара не са дадени само удовлетворяване на потребности, като консумация на храни и напитки, а и за припомняне на същественото в човешкия живот, род, родина, нация, национални цел, общо бъдеще, приемане на другия.

3 март е дата за приемане на другия и заявяване на себе си. Другите приемаме чрез идеала на Левски за чиста и свята република, чрез острото перо на Ботев, който описва политическата зима на тогавашното общество и ни кара да се замислим за настоящето. Себе си изявяваме, чрез почитането на светлия идеал на Санстефанска България.

Договорът за добросъседство с Македония ни доближава до идеалът за тази България, Санстефанска. Разбирателството със съседите и постигането на общи цели, честването на общи празници, уеднаквяването на историята в учебниците на учениците, е съвременният начин да постигнем този идеал, завещан от дедите ни на 3 март (19 февруари по стар стил) 1878 г.

Вероятно се питате как добрите отношения със съседните ни страни осъществят идеала за всички българи в една държава. Отговорът не е сложен. По-добрите взаимоотношения с Македония и другите държави от Югоизточна Европа, ще дадат възможност българите в тях да живеят по добре, да имат обучение на нашия, български език, да имат български учебници за децата си, да могат да си купят български книги, да говорят на български език, дори и в кметството, както се получи с Цариброд (Димитровград) в Сърбия, където има много българи.

3 март е датата в календара, която трябва да ни накара да помислим за сънародниците ни зад граница, да направим равносметка за нас, които сме в България и да начертаем общо бъдеще, добро за всички нас, представителите на българската нация.

Националният ни празник е добре избран, сред множеството исторически дати в родната история. Сред предложенията за нов национален празник са 6 септември и 24 май. Но да се замислим, поставят ли те национални цели, като имаме предвид, че Европа днес, все още е Европа на националните държави.

24 май е Ден на славянската писменост. Общата писменост е била цел на политиката на Първото Българско царство през Средновековието. Но днес, като че ли не може да ни обедини така, както идеалът за свободата, чиито символ 3 март. Защото с чужда писменост, оказва се може и през византийското владичество и през османското владичество, а младите все повече днес пиша на латиница. Но без свобода, физическа и духовна, не може. Човек е създаден, за да е свободен, а не роб. В праисторията, когато се е зараждал човешкият вид, човекоподобните не са познавали робството, имало е йерархия, според това, което знаем от историята, но не и реално робство.

3 март е светиня, не е повод само за ядене на мезета и пиене на питиета. Трябва да оценяваме тази дата в националния ни календар, защото тя ни прави българи. Без такива поводи за национална гордост сме загинали като българска нация. Няма, поне за мен, по-подходящ национален празник, от този.

Да пазим заветите на историята и да почитаме подвига на героите и днес на дати, като 3 март!