Как думата джендър е обида, когато не съществува в българския език?

Докато 9 годишните ученици попълваха анкета, в която трябва да отбележат техния пол – мъж, жена или друго, Пловдивският съд ни изненада с една нова дума. Думата джендър се квалифицира като обидна. А когато е изречена или по-скоро написана във Фейсбук към орган на МВР е основание да бъдем осъдени за хулиганство по реда на УБДХ.

Правната ни система придобива все повече характеристики на прецедентна, а думи, които не съществуват в българския език не само навлизат в ежедневието ни, ами и употребата им може да ни отведе пред съда. От друга страна, докато течеше обсъждането на Истанбулската конвенция думата джендър беше преведена като пол.

Независимо от това се оказва, че трябва да бъдем много внимателни при употребата ѝ включително и когато пишем в социалните мрежи. Друг е въпросът, до колко е правилно думи, които не съществуват в българския език да бъдат възприемани и налагани като обидни, без дори да си направим труда да ги преведем.

А какво ли ще се случи, ако все пак приемем Истанбулската конвенция, а покрай нея и спорната думичка? Дали и тогава ще е все още обидна? Или спорните въпроси ще се решават от Комисия за защита от дискриминацията?

Независимо от развръзката е препоръчително редовно да преглеждаме съдебната практика и да внимаваме какво говорим и пишем. Може да се появи нещо ново и докато се усетим, ще сме с присъда.