Мотори и култура на движение

Още от автора

Стартира мотосезонът. На 30 март в София бе дадено началото на каране на мотори по българските улици за 2019 г.

Самите водачи на мотори, казаха пред камерите, че другите участници в движението не ги пазят много. Факт! Инцидентите с мотори по българските улици са много и това е въпрос на култура на каране на МПС. За съжаление сме далеч от европейските стандарти по водене на автомобили, но нищо не е загубено. Но жертвите по пътищата са константа, а сред тях има шофьори на коли, камиони, мотористи, пешеходци.

Какви мерки трябва да се вземат, за да се намалят инцидентите по пътищата? На първо място, повече ограничители на скоростта по пътя, препятствия, шумна маркировка. Само така ще съумеем да ограничим скоростта по пътищата, основен причинител на смърт при автомобилни катастрофи. В чужбина имат шумна маркировка и тя действа. Шофьорите намаляват скоростта и по този начин се предотвратяват произшествия. Легналите полицаи са български патент, но ако се правят от гума, пластмаса, има такива, не натоварват бюджета, не искат отливане на асфалт и не амортизират толкова колите, но също вършат работа.

Друг стандарт, който трябва да се прилага и по нашите пътища, са мантинелите. Мантинелите спират колата да пропадне в пропаст, да се забие в дърво. Твърде малко български пътища, дори тези, строени през социализма, имат мантинели. Това, от моя гледна точка, е грешка. Трябва да има възспиращи съоръжения, които да не позволяват удар в крайпътни дървета, къщи, бариери, качване на ж-п. релси, минаваши по протежението на магистрала или шосе, да не говорим за пропасти, които са едни от най-опасните в крайпътния релеф.

По магистралите трябва да има камери. Със сигурност, патрулки скрити в храстите не са най-доброто, което може да спаси човешки живот по пътищата, доказват го хилядите жертви на пътни произшествия в страната ни всяка година. Ако се монтират камери, ще се избегнат скандалите между патрулиращите полицаи и гражданите, ще се избегне корупцията. Камерата снима нарушителя, засича му скоростта, изпраща данните в КАТ или ДАИ, от там издават фиша и гражданининът е длъжен да го плати, за да не го привикат да му свалят номерата на автомобила.

Светещи пешеходни пътеки, още нещо, което може да спаси животи. Ако пешеходните пътеки светят през нощта, а имаше и такива в България, макар и само няколко, ще привличат вниманието на шофьорите, които задължително ще намалят скоростта при вида им.

Какво общо има това с моторите? Всички тези начини за справяне с жертвите на пътя, ще подпомогнат и опазването на живота на мотористите.

Какво можем да направим всички ние? Да сме по-толерантни на пътя. Да изчакваме маневрите на другите. Да не използваме клаксон в градовете, в тунели и при срутища край пътя. Да включваме фаровете, когато е регламентирано по закон, както и когато се налага. Да намаляваме скоростта на пешеходни пътеки и на кръстовище, дори и да няма пешеходци, за да намалим инцидентите. Да не изпреварваме рисково на магистралата. Както виждате, има толкова много неща, които можем да направим. Има много какво да сторим, за да направим промяната възможна и като шофьори, и като пешеходци. От нас зависи да не се избиваме по пътищата.

Като пешеходци, можем да се оглеждаме по добре, да не пресичаме на жълто и червено. Да научим децата си на същото.

От къде идват големите проблеми на пътя? На първо място, това са личните ни и национални комплекси. Ние сме дълбоко комплексирано общество. Има толкова елементарни и посредствени единици сред нас, които изливат гнева си, като натискат газта на колата и помитат всичко по пътя си. Половите, сексуални комплекси, липсата на възпитание, водят до тежки катастрофи. Това не са празни приказки. За да се изфука някой пред мадамата на предната седалка, настъпва газта, изпреварва безотговорно, дрифти и създава опасност за другите на пътя. Това е, за да впечатли мацката до себе си. Замислете се, не правите ли и вие така? Всички сме комплексирани по един или друг начин. Ако пък някой е неудачник, гледа да настъпи колата и да я пришпори на 100 км.ч., за да докаже, че не е аутсайдер, че може и като другите да прави. С шофьорите не работят достатъчно специалисти, когато карат курса, за да обяснят, че така не се прави.

Друг проблем е бързането. Засичала съм си, ако се настъпи колата, се стига за даденото място за 5-10 мин. по-бързо, отколкото ако се кара с нормална скорост, според указанията на пътните знаци. Всички бързат. Ама много бързат да отидат там, за където са тръгнали. А замисляте ли се, че ако бързате толкова, може и да не стигнете? Трябва да се внимава на пътя, а скоростта ни пречи да внимаваме. Скоростта е убиец, точно както цигарите, но ако цигарите ви убиват за 20 години, скоростта ви убива за минута-две, колкото трае една катастрофа.

Следващият проблем е автопарка. Имаме луксозни и много бързи коли и стари трошки, втора употреба, от Западна Европа. Първите реагират моментално на пътя, вторите са бавни и трудно маневрират. И оттук идват проблемите с изпреварванията. Не всички коли са бързи. Не надценявайте нито своята, нито чуждите автомобили! Може и да не успеете да изпреварите безопасно. Затова не поемайте такъва риск.

А иначе, рокерите се изкефиха. Послушаха музика, поприказваха с приятели. Това беше откриването на мотосезона в София. Има нужда от такива мероприятия, на които рокерите да бъдат общност. Да обсъдят как да се пазят на пътя и да подкрепят някоя важна кауза. Не веднъж сме ги виждали на протести за горивата, за тока. Или да подкрепят някое болно дете с мотопоход. От рокери има необходимост, те са истинските кавалери на пътя, черните рицари на две колела. Те подкрепят важни каузи, те ни възхищават с возилата си, когато минават покрай нас, те са тези, които напомнят за толерантност на пътя.

Можем да направим промяната на пътя. Можем да запазим живота на мотористи, шофьори, пешеходци. От нас зависи да станем промяната в обществото. Могат да се поставят шумна маркировка, още легнали полицаи, може да се поставят камери по магистралите. Мантинелите също са много важни за избягване на смъртността на пътя. Комплексите ни, които ни карат да настъпваме газта на колата, бързането и неподходящия автопарк с много скъпи и маневрени коли и трошки, са нашите проблеми в движението по пътищата. А рокерите, те са душа хора, които са ни нужни, за да се борим заедно за повече толерантност, на пътя и в обществото.

Карайте внимателно и винаги се оглеждайте, зад волана или на два крака пред светофарите! Учете децата си на култура на движение, че май култура всякаква ни липсва!