X
 
 

Дневникът на една кола, попаднала в Ада

Още от автора

Ден първи: 

Скъсах ангренажен ремък, избиха ми буталата и бързо предадох Богу двигател! В първия момент, като започнах да се възнасям на Небето, помислих, че ме вдигат на крик в някой сервиз, но монтьорите около мен имаха някак подозрително чисто бели работни гащеризони и не псуваха на майка, докато ми вадеха двигателя от коша...Оказа се, че това са ангели, които ме вдигаха за Оня свят. Видях само как купето ми остава там, долу на земята да гние в моргата, а двигателят ми се понесе към Небето. На Небесната порта ме посрещна Свети Петър с ключове в ръка и строго изпитателен поглед. Така някога с ключове в ръка и строго изпитателен поглед ме посрещна и първия ми собственик, след като ме купи от магазина. Е, това със сигурност беше не първият, а последният ми собственик! Тръпки ме побиха - първият собственик ми взе здравето, последният щеше да ми вземе душата! Той само попита съпровождащите ме ангели: "Марка!?" Срам ме е да кажа каква беше - веднага ми казаха, че тая марка е за Ада.

Ден втори: 

И ето ме в Ада. Последните години от живота си прекарах в България, така че Ада ми се видя като Рай пред нея. Вярно, и тук пътищата бяха като българските - целите в дупки, но поне нямаше катаджии, а дяволи, които бяха много по- малко алчни и нагли от тях...Първите дяволи, които ме посрещнаха, ми се заканиха: "Ще те смажем!" Отговорих им:"А дано ме смажете, карам с едно масло от сто хиляди километра!" Други пък ми се заканиха, че ще ме горят в огън - тези типове знаеха ли една кола в България колко пъти й завира антифризът и прегрява двигателят!? Други се провикваха: "Ще ти отровим душата!" Но скоро и те се отказаха, като разбраха, че фабрично двигателят ми е без катализатор за отработените газове...

Ден трети: 

Днес присъствах на жестоко наказание, което се извърши за назидание пред всички - сложиха ограничител на педала на газта за намаляване скоростта на една баварска кола! Всички насъбрали се баварци в публиката заплакаха горко за мъченика. Да им имам проблемите баварски!

Ден четвърти: 

Дяволите още се чудеха с какво могат да накажат един изстрадала по българските пътища кола, след като тя си е наказана по дифолт! Най-накрая решиха - щяха да ме накажат с италиански шофьор. Дадоха ме на един млад италианец, работил на земята като разносвач на пици в Милано. Италианецът ме форсираше, дрифтеше, не ми сменяше маслото и филтрите с години, но не ме сломи. Дяволите ме гледаха и се чувстваха по-наказани те от мен, отколкото аз от тях! Този поглед ми беше много познат - всеки, който ме караше досега, гледаше така...

Ден пети: 

Днес присъствах на още едно публично наказание - накараха един колега по съдба да запали и да заработи през зимата. О, чудо, той успя да запали от първия път! Така вместо назидание, наказанието предизвика всеобщо удивление пред този чутовен подвиг - гледахме на колата като на възкръсналия Лазар. Дяволите се ядосаха и обрекоха клетата му скоростна кутия на вечни мъки и издевателства - пратиха го на едно многодетно ромско семейство пазарджиклии!

Ден шести: 

Днес пристигна още една трошка от България. Вкарали го в Ада, защото се беше възнесъл на Небето... без винетка! Мислил си, че тука е като в България и може да мине метър. Е, успя да мине... Адът е на един метър разстояние от Рая!

Ден седми: 

Все повече се убеждавам, че Адът е място, сякаш създадено в завода, в който съм правен - обречен на вечно гниене, клетви, подигравки и отрицание. Докато Раят сигурно е произведен от баварците- всички разказват, че там е просторно, комфортно и уютно като в S класа, направо съвършено! Но дали една трошка би се чувствала на мястото си там!? Едва ли! А не е ли Раят точно това - място, на което да се чувстваш на мястото си!? Затова се чувствам райски в Ада - защото знам, че е по- добре, отколкото да се чувствам адски в Рая!