Каква Европа ще дадем на децата ни?

Още от автора

Интересна реклама ни подсеща и подканя да гласуваме на 26 май. Реклама, която се появява в социалните мрежи и сайтовете по няколко дни на ден и става все по-натрапчива. Но какво цели? Да ни покаже важността от гласуването? Да повярваме, че решенията, които взимаме в изборния ден имат значение? Да ни накара да отидем до тъмната стаичка и да дадем своя глас с надеждата за промяна?

Изминаха 10 г. от 2009 г., когато отново имаше избори за Европейски парламент. 2009 г. е годината, през която се родиха най-много българчета от 1995 г. насам. 2009 г. е годината, в която гласувах от болницата, в която родих първото ни дете. Едно от всичките близо 81 хиляди български деца, родени преди 10 години.

Гласувах за тази Европейска България, в която исках децата ни да растат. Гласувах за Европа, такава каквато исках да видят децата ни. Гласувах не само за да упражня правото си на глас, но и с надеждата за един по-добър свят за децата ни.

След още 10 г. днешните 10 годишни българчета ще имат право на глас на поредните избори за Европейски парламент.

Как ли ще ги убедите да гласуват? Как ли ще ги убедите, че е нормално като граждани на ЕС да получават некачествено образование и некачествени медицински грижи, да се хранят с некачествена храна, да зареждат некачествено гориво в автомобилите си? А замисляли ли сте се дали ще видят красивата ни природа унищожена от презастроените ни курорти в Европейска България? Дали ще им харесат недовършените сгради по крайбрежието? Дали ще учат в университети ни, които дават дипломи, които не се признават почти никъде?

Или може би се разчита точно на образованието да "образова" поредното неуко поколение, на което му е все едно. Поколение, което ще живее от аванс до заплата, но основно на кредит... Поколение, което ще продължи да съществува на територията на Европейска България, докато шепа хора строят къщи за гости с пари от ЕС; хора, чиито деца живеят и учат далече от България; хора, които се лекуват извън България, но в същото време твърдят, че всички сме равни и че има справедливост, изслушват проблемите на обикновения човек (в рамките на трийсетина дни преди изборния ден) докато го убеждават, че точно те ще го защитят в Европа. А след това на къде? Това ли Европа? В такава България ли искаме да живеят децата ни?