Надежда за Македония

Македония се очаква най-сетне да влезе в НАТО. Американският посланик в Северноатлантическия алианс обяви, че се работи Македония да се присъедини към НАТО до края на годината. Най-после Западните Балкани са на първа линия за Запада и ще се развиват по европейски модел. Необходимост е това да стане, защото не може държавите между Гърция и Италия да са изоставащи от развитието си. Македония е красива страна, с цивилизовано население и заслужава да бъде една от значимите държави в НАТО и ЕС.

Когато посетих Македония, преди около година и половина, ме впечатли, че цените са високи, а заплатите ниски. Хората живеят трудно в западната ни съседка. Имат си една верига супермаркети. Имат си църква, непризната все още от Вселенската патриаршия. Имат си бездомни кучета, роми, продавачи на кестени по улиците. В Македония да вадиш горещите кестени е гордост. За уличните продавачи. За политиците, замазването на водещите проблеми, е необходимост, за да оцелеят. Македония днес, много прилича на България в началото на 90-те, бедна, скромна и с амбиции да стане европейска.

Но Македония е по-честна и към гражданите си, и към европейците. Не поема излишни обещания, които не може да изпълни. Хората знаят, че са бедни, но не алчнеят за огромни богатства. И те, като нас, са имали силни години през комунизма, те в Югославия, ние в Народна република България. И те обедняха през 90-те. Но не са алчни да са водеща сила в Европа. Ние по-скоро ламтим за много и за всичко. Не осъзнаваме, че сме много скромни като общество, за да постигаме велики успехи. Ще попитате, какво общо има това с Македония?

Македония може да живее с толкова, колкото има. И да оцелява, оцелява достойно. Не иска да излапа всичко на света, за разлика от много българи, които жадуват придобивки. Затова у нас има по-голяма корупция, отколкото в която и да е държава в ЕС. Алчни сме, като общество. Гледаме да вземем пари под масата, да направим някоя шашма, да излъжем. И после се чудим, защо не вървят нещата.

Изгледайте емисия новини на МРТ, македонската национална телевизия, и ще разберете, че у нас е много по-черно и грозно, а сме в ЕС. А защо ние сме в черната действителност? Защото сме такива, не ставаме като хора, като личности. Безразлични сме към чуждата болка. Когато поетът Христо Фотев падна на улицата в Бургас, никой не му помогна. Когато чуем някой да пищи от болка, се затваряме вкъщи и не слушаме. Не ни пука.

Не искам да съм съдник. Само си помислете какво сме, чупим спирки, палим кошчета за боклук, псуваме се от колите си, чоплим семки през прозореца, пикаем по асансьорите, пребиваме се от бой, крадем, лъжем, изопачаваме, скатаваме от работа. Пишем си по Фейсбук от работното място.

Когато обвините следващия път българските политици за състоянието на България, погледнете себе си.

Не забравяйте, че всеки народ си заслужава управниците.