Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

От тигана до женския футбол – феминизмът губи

12 Friday 2019, 09:15 часа • 1368 прочитания

Докато в България текат кампании, в общи линии казващи на жените „Тая па, тръгнала кариера да ми прави, аре раждай, че се стопихме като нация ма!”, в САЩ са в абсолютно другата крайност – там в момента проблем е, че световните шампионки по футбол за жени не взимат същите пари като мъжете. Ех, тая социална несправедливост! Затова хайде сега да сравним двете ситуации и да преценим коя ситуация е по-сбъркана и в общи линии да намерим отговор на въпрос, еквивалентен на „На кой от двата географски полюса е по-добре да се живее?”

От едната страна са хората, които мислят, че работата на жената е да ражда, защото е отговорна за просъществуването на нацията. Неща като качеството на живот, средствата в семейния бюджет, проблемното записване в детски градини, качеството на образованието и стъпки към превенция на домашното насилие не вълнуват хората от кампанията „Направи го сега!”. Кампания, която казва вселенски истини, но не изглежда да прави нещо, за да се подобрят условията за отглеждане на дете в България. Това, което се прави, е да се приказват празни приказки, за които да се каже „Да, така е!” – все едно сме на някой от болезнено тъпите семинари на оня лайф гуру с голата глава и едрите вежди.

Иначе – да, така е. Хубаво ще е да се раждат повече българчета. И? Какво точно направихте вие по въпроса? „Говорихме с емигранти и те биха се върнали!”. Естествено, биха се върнали, ако имаше условията за това. Вие какви точно по-добри условия им предлагате, отвъд наградите на лотариен принцип за 20 семейства? Тиган за всяка върнала се двойка от чужбина? Ще вкарате законопроекти? Ще оправите държавата? Или сериозно мислите, че това дали една двойка ще има дете или не, опира само до желание?

Редно е да спомена, че нямам съмнения, че кампанията не е създадена с обидна цел. Имам съмнения, обаче, в способността за критично мислене на създателите ѝ. Нямам нищо лично против Андрей Арнаудов, не мисля, че го „спонсорират” с политическа цел (макар да има твърде сходни възгледи с тези на някои партии), вярвам и че целта на кампанията му е била именно да провокира, без да обижда. Само че тя обижда. Дали е заради невежеството на създателите си, дали е нарочно – няма кой знае какво значение и е редно поне това да се признае – „Да, съжаляваме, правим грешки, не бяхме погледнали нещата от този и този ъгъл”. И може би щеше да е приемливо да наречем точките в кампанията просто „гледни точки”, ако не граничеха с езика на омразата и обидите покрай нея не бяха просто въпрос на невежество.

Да не говорим пък, че за раждане на деца са седнали да говорят хора, които надали си представят бюджета на средностатистическия българин. Я да питаме Андрей Арнаудов, Хилда Казасян и Антон Хекимян (примерно) – отиват ли половината от приходите ви за наем и битови сметки? Ако не – недейте да обяснявате кой трябва и кой не трябва да ражда, става ли? Жените не раждат късно, защото така им е кеф. Раждат късно, защото ако родят на 20, без приходи, образование и работни умения, ще обрекат бебето си на по-беден живот и от своя. Работят, не защото са „надъхани кариеристки”, а защото безработицата ги обрича на глад. Хората масово живеят месец за месец, осъзнавате ли го това, уважаеми лица на ДНК? Пробвайте да гледате на жените първо като на хора, а след това като на утроби и може би ще разберете за какво говоря, уважаеми тигани на мисълта.

В САЩ са на другия полюс – там за думите си по темата за феминизма, национализма, либерализма и „джендъризма”, Андрей Арнаудов щеше да бъде брутално заклеймен и отхвърлян навеки от всички възможни медии, даже и от най-консервативните такива. Само че същата съдба би го сполетяла и за нещо много по-малко, тъй като там политическата коректност не търпи и най-лекото отклонение от своята строга норма. Не говорим даже за обидни изказвания, а за лични мнения и дори доказани факти, които просто не са „удобни”.

Пресният пример – женският национален отбор по футбол не взима същите пари като мъжкия. Край! Дискриминация! Сексизъм! Скапани мъже, пу! Момичетата спечелиха световното, мъжете доникъде не стигнаха и пак взеха повече пари! ЗАЩО?!

Да, така е – жените трябва да получават справедливо заплащане за постиженията си. Да, така е – двама души, извършващи една и съща работа и генериращи едни и същи приходи (за работодателя си, да речем), трябва да взимат еднакви пари, независимо от пола си. Само че ако това се случи, женският национален отбор по футбол щеше да взима дори още по-малко пари от мъжкия.

Чакай, как така?!

Чист факт – кратка справка показва, че световното първенство по футбол за мъже е генерирало около 6 милиарда долара, като от тях 400 милиона са разпределени между играчите. Междувременно, женското световно първенство генерира 131 милиона долара приходи, от които 30 милиона отиват за състезателките. Всеки играч, спечелил титлата в съответната надпревара, получава 1.1 милиона долара при мъжете и 200 хиляди долара при жените. Нека проверим какво значи това с малко математика:

$400.000.000 от $6.000.000.000 = 6.67%

$30.000.000 от $131.000.000 = 23%

$1.100.000 от $400.000.000 = 0.275%

$200.000 от $30.000.000 = 0.67%

И какво стана сега? Нима жените взимат процентно около 3 пъти повече пари за същата работа? И искат повече? Няма как да стане – капитализмът не работи така. Тежката истината е, че като цяло женският футбол не предизвиква толкова интерес, колкото мъжкия. Няма как дамите от отбора на САЩ да очакват да получат повече от това, което са изработили. Уви, явно го очакват, което е проява на отвратителна алчност и ако се случи – ще се превърне в опасен прецедент. Най-лошото от всичко е, че подобни примери се използват като оръжия именно в борбата срещу феминизма: „Вижте ги какви са алчни, всички жени са такива!” – и ходи спори после, че не са всички такива, че мястото на жената не е в кухнята, че бебе и тиган не са сравнителни единици, че не можеш да казваш на жената какво да си прави с тялото и прочие...

Накрая големият губещ е именно феминизмът. Дали ще го плюят, задето започва да се отъждествява с все по-досадната политическа коректност, или ще го издигат до фанатични висини (забравяйки, че борбата за равни прави не е борба за специални и извънредни такива), феминизмът ще продължава да губи на всички фронтове. Не е случайно, че в Алабама се върнаха в тъмните векове и забраниха абортите (с наказание от 99 години затвор) – защото феминизмът губи позиции. И ги губи именно заради неадекватни изблици като този на женския отбор по футбол, като онзи скандал със Серина Уилямс и съдията, като глупостите на Мадона за взривяването на Белия дом и прочие, и прочие. Когато самопровъзгласените лица на феминизма са такива, те няма как да не дразнят, да бъдат приемани за сериозен дебат и да не предизвикват лоша ответна реакция. А това, смея да твърдя, е малко или много отчайващо за жените, които реално познават значението на феминизма.

И докато той понася такива политически и морални загуби, от едната страна в САЩ ще продължават да пробутват изкривени идеи за социална справедливост, а от другата ще ги борят със забрана на абортите. В България пък на жената ще продължава да се гледа като на ходеща утроба със способност да върти тигана, докато всички се възмущаваме и казваме вселенски истини, на които да си отговаряме ентусиазирано с „Да, така е!”.

Георги Емилов
Георги Емилов Колумнист
Новините днес