Възхвала на джигита

Здравей, джигит или по-скоро Ваше Височество, турбо джигите. Оживя ли? Питам от любопитство. И от страх за своя живот. Размина се на косъм от мен (и от мантинелата) в страшна гонка по магистралата.. Ти си велик! Заприлича ми на Вин Дизел, или поне негов брат, достоен състезател в “Бързи и яростни по магистрала Струма”.

Детенцето, което беше с теб в колата сигурно много ти се възхищава. И с право. Ти надминаваше всяка една нищожна кола по пътя си, за да стигнеш до своята дестинация. Сигурно някой, който те обича, те чака да се прибереш. Жив. И здрав, по възможност. Сигурно като си се прибрал си го целунал и си се отдал на заслужена почивка. Все пак едва не изгуби живота си, а това си е напрежение. Освен това, награди себе си с цели двайсетина минути преднина спрямо другите. Ти си турбо джигит – велик състезател по българските улици и магистрали. Няма лошо. Всеки с призванието си.

Та, какво направи с тези двайсетина минути? Обзалагам се, че си прочел няколко страници от интересна книга или си гледал важно научно предаване. И затова си бързал, да не го изпуснеш. Или жена ти е раждала и ти си искал да стигнеш по-бързо до нея, за да прегърнеш детето си. Дано и то има късмета като първото да оцелява в гонки и опасни маневри по магистрали. И дано се гордее с такъв баща. За пример.

Пфф, глупости говоря. То това е нереално. Прибрал си се и си се излегнал на дивана, крещейки “Къде ми е ракията?”. Е, поне не си употребил алкохол преди опасните гонки. Нали? Или да попитам отново?

Следващият път се замисли сериозно защо го правиш това изпреварване и то с 200км/ч. Бъди човек и ако не за мен, се замисли за детето, което на връщане отново ще возиш и още неразбиращо ще ти се възхищава и някой ден и то ще направи така. Но този път резултатът може да бъде фатален. Мисли. За какво ти е тази глава, освен за ритмично клатене в такта на бийта в колата? Пробвай да го съчетаеш с мислене.

Няма нужда да ми благодариш. Опичай си акъла следващия път. Защото днес бях аз, а утре може да е твоето дете.