Ó Pátria amada, ти си земен рай!

Още от автора

Ден след Съединението националният ни отбор ще играе срещу Англия на един от най-емблематичните стадиони в света – Уембли. Там, освен, че ще стискаме палци – не че ще помогне много – ние ще станем свидетели на едно друго съединение. Съединението на България и Бразилия. В националния ни отбор в момента има не един, а цели двама бразилци. Вандерсон и Марселиньо по всяка вероятност ще се включат в героичната схватка с англичаните на 7 септември. 

Истинският въпрос тук не е дали трябва 35-годишни бразилци да намират място в националния за сметка на български футболисти с десет-петнайсет години по-млади от тях.

Истинският въпрос тук не е щом за националния отбор на България те е изместил човек с 15 години по-голям от теб, че и чужденец, трябва ли въобще да си футболист.

Истинският въпрос тук е:

Как никой не се сети да натурализира бразилци не само за футбол, а навсякъде, където има нужда от „подсилване“, „класа“ и „положителна промяна“?

Антикризисните мерки на футболните ни шефове и треньори са гениални: имаме проблем, викаме бразилци, решаваме проблема. Просто и ясно. Ама само футболът ли ни е в криза, че да ограничаваме българо-бразилската дружба, леко и неусетно прерастваща в паспорт?

Например музиката. Родният поп е в подем. Клиповете са все „по-западняшки“, локациите са все по-дубайски, хавански и нюйоркски. Хартията, отишла в печатане на фалшиви пари за лъскавите видеа, е все повече, а стъклата, които репрезентират диамантите на родните творци, нямат чет. Обаче този пик няма да трае вечно. Рано или късно в попа ще настъпи криза и тогава ще имаме нужда от здравата бразилска ръка. Рано или късно ще дойде моментът, в който Павел, Венци и Венц няма да имат пари да купят самолет на мама, а зрителите ще се усетят, че Гери-Никол, Тита, Дара и Сузанита всъщност са едно и също момиче. Ще има нужда от подсилване на националните ни ритми. Тогава съвсем спокойно можем да натурализираме бразилската певица Анита. Така или иначе жената има само едно име, което означава, че може да отиде както в попа, така и в поп-фолка. Текстовете на Анита са най-разнообразни: от секс, през сласт, плътско желание или просто най-обикновена изпепеляваща страст. Така че ще пасне идеално на феновете на съвременната музика (която най-общо е една и съща песен, изпълнена от различни хора). Единственият проблем би бил, че в момента у нас има изпълнителка, която се подвизава с името „Анита“, но ще се надяваме нашето момиче да отстъпи и да даде път на класните чужденци, както правят футболистите.

В политиката също бихме могли да се възползваме от безценния бразилски опит. Горите у нас са извор на всякакви проблеми: то незаконна сеч, то заменки, то еколози, дето стоят и ги пазят – едно хотелче не може да вдигне човек! Има нужда от промяна. Затова можем да натурализираме Болсонаро и да ги палнем тия дървета, та да се отвори място за инвеститори и създатели на работни места. Болсонаро ще внесе класа в политическата ни класа (pun intended), псувайки Макрон в „Туитър“ и отказвайки 20 милиона долара помощ. Защото бразилски разиграващ полузащитник имаме, но нямаме бразилски разиграващ европейските лидери политик.

А какво да кажем за семейството? Представете си как 55-годишната Роза от „Обеля“ всеки ден е принудена да търпи 56-годишния си съпруг Сотир с неговите ракии, мачове, събирания с приятели за ракия и мачове. Принудена е да търпи грубото му поведение и липсата на внимание.Няма ли Роза да се зарадва, ако натурализираме някой левент от Рио? Няма ли Роза да иска да изпрати Сотир на пейката...пред блока, и да го замени с новоизлюпения българин Еуженио де Соуза и Лима - Сотириньо?

И въобще, травмирани от лоши новини за намаляване на нацията ни, не е ли добре да си натурализираме няколкостотин хиляди бразилци и да си ги донесем тук? И без това мине се, не мине време и някой политик или общественик изръси как я материалът ни е лош, я сме идиоти, я сме байганьовци. Направо да идва нов материал!

А ние ще направим като българските футболисти в Лудогорец, ЦСКА, Левски, а скоро в националния отбор – ще останем двама-трима, колкото да не е без хич.