X
 
 

Будител срещу Хелоуин

Автор: Георги Емилов
1537 0

Още от автора

Будителят седеше на една пейка в парка и мълчаливо гледаше как под дърветата вече има повече листа, отколкото из доскоро величествените им корони. Клоните им вече се различаваха лесно — така, както можеш да видиш лъщящото теме на мъж, който упорито отказва да приеме факта, че е оплешивял и продължава да зализва последните си косми всяка сутрин. Будителят си пое дълга, бавна глътка въздух през носа, издиша го шумно и мързеливо разтвори устните си с ръба на дребната си картонена чаша кафе, което изсърба сравнително тихо, но отчетливо.

Този будител не беше от онези будители, които познаваме - не беше нито революционер, нито писател - това беше човекът от телефонната услуга “Събуждане по телефона”. Въпреки това той приемаше Деня на будителите не просто за свой празник, а за официален негов представител.

В това време до него седна висока фигура в черен шлифер и тиква вместо глава. В тиквата бяха изрязани две дупки за очи, една за нос и една за уста. Човекът с тиква вместо глава също държеше чаша кафе, но много по-голяма от тази на Будителя. Разликата в чашите беше твърде очевидна, за да не направи впечатление.

— Пъмпкин спайс лате. — каза човекът с тиквата. — Модерно е сега в Щатите, ама и тука го продават. Скъпо е доста. Няма никаква тиква в него, просто комбинация от подправки с преобладаваща канела. Ама е много добър маркетингов ход и хората са го приели за есенна напитка. Особено на Запад.

— Кафенце. Дълго, без захар. — промърмори Будителят и обърна чашата с дъното нагоре. — Приятно ми е, аз съм Будител. — каза той и подаде ръка.

— Хелоуин. — върна поздрава човекът с тиквата. — Чувал съм за теб, ама все се разминаваме с един ден.

— Знам кой си. Дочувам, че заради теб са спрели да празнуват Деня на будителите. — присви очи Будителят, очаквайки накъде ще отиде разговорът. Хелоуин нервно сложи ръце на коленете си и се намести на очевидно неудобната за него пейка.

— Ох, виж сега, извинявай, ама нищо не съм взимал. Празниците ни са абсолютно различни, просто са един след друг. Моят празник изобщо не пречи на твоя. Пък и аре да сме честни — как ви празнуваха преди да дойда аз и особено пък преди да стана толкова голям?

— Ми… празнуват ни от 1923-а, после спират през 45-а и отново връщат празника през 92-ра.

— Аха. Значи в общи линии комунягите май не ни харесват и двамата, а? Хаха.

— Може да се каже. Но нашият празник е сред най-важните в България. Днес нямаше да сме нищо без будители. Затова и който е искал, винаги е отбелязвал празника, даже по време на режима.

— Именно, то и сега е така - който иска да отбележи Деня на будителите - ще го отбележи, моят празник никого не спира. Само че тука имам един логичен въпрос… как се отбелязва Денят на будителите? Сериозно, тръгни да пишеш в Google “Как се празнува...” и ще ти излязат два резултата - “Как се празнува Денят на народните будители” и “Как се празнува денят на християнското семейство”.

— Що за въпрос? Денят на будителите се отбелязва с уважение и отдаване на почит към делото на будителите.

— Да, хубаво, ама… как по-точно? На вас, българите, половината ви празници са за отдаване на почит пред някой паметник. Да, имате големи национални герои, но как точно ги отбелязвате тия празници? От време на време прелита цялата ви флота от два изтребителя, три бойни самолета и един селскостопански и това е. Празникът е за да се забавлява човек, не да козирува. Моят празник поне всички знаят как да го отбележат - с маски и сладки.

— Твоят празник пък е върхът, няма що! — подигравателно размаха ръце Будителят. — Налагате празник, в който да пращаме децата да просят, да преяждат със захар и да станат дебели! Това не е празник, това е излишна работа за кардиолозите.

Хелоуин зае защитна позиция и скръсти ръце.

— А какво да правят децата, с какво да се забавляват?! Да стоят до баба си и да отдават почит цял ден ли?! И никой нищо не налага - празникът сам се е наложил, защото, очевидно, се усеща нужда от такъв празник, особено при децата. Ама сакън някой да не се забавлява един ден в годината!

— Никъде не е казано, че на Деня на будителите трябва да се стои мирно и прочие глупости. Хората могат просто да прочетат една книга, това ще е достатъчно отбелязване.

— Да! Нека прочетат! — викна ентусиазирано Хелоуин, като почти се задави с латето си. — Ама ако четат само на 1 ноември - няма особен смисъл, нали? Ако децата не четат редовно - винаги ще приемат празника просто като задължение за уважение към нещо, което не разбират. Ще харесват празника само ако заради него е неучебен ден. Ама и това е логично, а? Дай да отбележим Деня на будителите - като нищо не научим! Урааа!

— Ми не може всички празници да са за наяждане със сладко и слагане на маски!

— Да, не може. Всъщност, само на моя празник се прави така. Не броя кукерите. Смисъл, много ме кефят и мен, ама те са друга работа. И също не са православни, между другото, щото много ме плюят, задето мойто било католически или езически празник. Само че тука уж сте православни, пък вярвате в хороскопи, зли сили, чукате се с яйца, връзвате мартеници и ходите по врачки, пък като дойде Хелоуин — мън мън мън, ама то не е православно. Вие па щото сте се спраскали от православност, да ви се не знае!

— Я не ме причислявай към тая група хора! Точно защото има такива хора, Денят на будителите е нужен повече от всякога! Защото трябва да се чете, децата да растат грамотни и разсъдливи, да се учат на критично мислене, за да има един ден нови будители, радетели за култура, морал и свобода. А не само да се тъпчат със сладко.

— А, да, свобода, разбира се. — иронично се хвана за сърцето Хелоуин. — Точно щото сте цъфнали и вързали от свобода, затова сте на 111-о място по свобода на словото и медиите, а на културата масово се гледа като на някакво занимание за префърцунени интелектуалци. И между другото, “интелектуалец” вече е нещо като мръсна дума. Само като я чуеш и си представяш някакъв очилат кльощав тип с едва набола брада, който не може да казва “Р”. Или може да казва “Р”, но нарочно не го казва, за да изглежда по-важен. И затова такива като теб днес, дето се вълнуват от култура и свобода на словото, ги наричат “жълтопаветници” и как ли още не.

— Е то и тия, дето защитават твоя празник, също ги обиждат така, повдигна вежди Будителят.

— Знам. И все ще се намери някой като ме види с тиквата вместо глава, да каже “Я, ти си се маскирал като Бойко ли?”. Много смешно, за пръв път я чувам тая смешка.

— По-добре не намесвай политика, че някой ще чуе и ще стане ужас. Ще се карат кой за коя партия е, ще намесят Путин и Тръмп, ще стане пълно мазало и… язък за труда на всичките ни будители. Затова ли умряха Левски и Ботев? За това ли Кирил и Методий ни създадоха азбуката? Затова ли писа и се бори Захарий Стоянов? За да може днеска някой да напише гаден коментар в нета с 16 правописни грешки, докато седи върху тоалетната чиния с телефон в ръка?

— Виж, приятел, аз наистина нямам нищо против теб, успокои тона Хелоуин. — Просто ми писна да обвиняват мен, че децата не четат. Ако не четат, това е защото не са възпитани да четат. Защото родителите им не четат. А и не става само със задължителна литература. Трябва желание за четене, ама нали се сещаш, че това не е работа, която аз трябва да върша? Не съм аз тоя, дето си неглижира децата и оставя културното им развитие на чалга и рап текстовете. Аз нося маски и сладки, не съм ви министър на образованието, бахти.

— Знам, знам, и аз не те виня наистина… — извърна поглед Будителят. — Просто ми е тъпо, че обръщат толкова внимание на теб. Ти си просто един празник, който някога е бил езически и е имал някакъв смисъл за показване на уважение към мъртвите, а днес е комерсиализиран за продажба на сладки, маски и грозна украса. Също като Свети Валентин и Коледа, всичко се прави за пари.

— Което си е така - така си е. Ама пък виж - и вашият празник сега показва уважение към мъртвите. Даже имам идея! Може би един ден децата ще се маскират като най-големите ви будители и ще звънят по вратите, за да искат книжки! Какво ще кажеш за тая идея, а? Що не съчетаем двата празника така?

— Вярваш ли, че е възможно? — с надежда го погледна Будителят.

Хелоуин се вгледа напред, сложи лакти на коленете си и подпря брадичката си с ръце.

— Честно ли? Не. — отвърна той.

— И аз така. — каза Будителят и също се загледа напред. — А и ние сме нация, която обича да е възмутена на всяка цена. Сто процента ще се възмутят само като чуят за подобна идея. Омръзнало ми е да се боря с вечно възмутени и мрънкащи хора и без това. Няма смисъл, май по-добре да оставим нещата както са си.

— Няма смисъл? Да оставим нещата както са си? — Хелоуин погледна изненадано (доколкото можеше една тиква с дупки да изглежда изненадано), надигна голямата си чаша, отпивайки последната глътка от пъмпкин спайс латето си, изправи се и хвърли чашата в близкото кошче. — Нямало смисъл. Да оставим нещата както са си. И после се чудите що нямате съвременни будители. Айде, ще тръгвам, че дълъг ден ме чака.

— Точно това е разликата между нас с теб, бай Хелоуине. Ти си тук веднъж годишно, а работата на будителя не се изчерпва само с един ден. Ти си фаст фууд. Будителите са завинаги. И често дават живота си за своята кауза.

— И има ли нещо лошо в това? Пречи ли едното на другото?

Будителят сви рамене.

— Предполагам, че не.

— Ми тогава що се дърлят всички в интернет?

Двамата си стиснаха ръцете мълчаливо и поеха в различни посоки.

Рейтинг: 5 от 5. Гласували общо: 1 потребители