Червени боклуци, сини боклуци: Омръзна ни на всички

Още от автора

 "Червени боклуци". Това словосъчетание, оказа се, е най-големият проблем на българското общество. Репликата е на депутата от ГЕРБ Спас Гърневски, отправена към БСП по време на заседание. Тя се развява като мръсно бельо в медиите вече дни наред. Най-симпатичното е, че Гърневски е част от Комисията по парламентарна етика, все пак. Би трябвало да знае какво може да говори в публичното пространство и какво не, дори от елементарно възпитание.

По скандала взеха отношение: председателят на парламента Цвета Караянчева, председателят на парламентарната група на „БСП за България“ Георги Свиленски, народният представител от БСП Георги Гьоков, всички медии, както и целият китайски/български народ.

Случката май не беше достатъчно обсъдена. Сутрешните блокове и депутатите, напънете се малко повече, де! Все пак един възглас е по-важен от други актуални проблеми, да речем:

- демографската криза

- бедността

- корупцията

- бруталното икономическо, социално и всякакво потъване на северните региони на страната

- категоричното назначаване на спорен кандидат в съдебната система (Иван Гешев)

- липсата на места в детските ясли и градини

- (все още!) разхождащите се като глутници вълци бездомни кучета по улиците

- мръсният като катран въздух

- и т.н., и т.н.

Предлагам Народното събрание да излезе в перманентна ваканция, ако "червени боклуци" ще бъде единствената "гореща" тема, която депутатите ще обсъждат дни и нощи, забравили, че избирателите им са ги поставили на местата им, за да решават съвсем други въпроси.

Като имаме предвид цветистия език на нашите депутати още от Освобождението обаче, избухването на Гърневски не е изненадващо.

Стефан Стамболов пише в дневника си, че министър-председателят Петко Каравелов "ругае и печатно, и устно както регентите, така и министрите"

За справка - Петко Каравелов е лидер на Либералната партия, Демократическата партия, председател на Народното събрание, народен представител в 9 парламента, министър на финансите, на правосъдието, помага за осъществяване на Съединението...

Но колкото и да е псува, Каравелов е ерудит, какъвто в днешното Народно събрание липсва. И в неговият случай тези псувни означават висок темперамент, който идва от желание да направи най-доброто за страната. Да се вложи докрай в това, което намира за правилно. Да се опита да направи така че възрожденските блянове да се превърнат в здраво работещи институции. И онова, което е било революционен копнеж да стане държава и държавност. Затова и никой от онези времена не може да бъде обвинен в хайдушкия си език.

В сегашния парламент обаче става съвсем друго. Голяма част от депутатите още живеят във времената на "Дума" и "Демокрация", ранните митинги от началото на 90'те, когато цялата политическа реторика гравитираше около "сини боклуци" и "червени боклуци". Тази агресивна фенщина твърде много прилича на сблъсъците между анимационни герои - едните са безкрайно добри, другите безкрайно зли. И още около 2000-ната година стана толкова изтъркано, че очаквахме как постепенно ще изпадне от речника на парламентарния език. Но не. Всичко се променя, само инерциите на ранния преход останаха същите. Идеалният парламент е този, в който излиза един депутат и казва: "Червени боклуци!". След него реплика има друг, който находчиво се провиква: "Сини боклуци!". Първият обаче е недоволен - иска право на дуплика, за да каже онова, което отдавна е намислил: да повтори "Червени боклуци!". Може пък да не са разбрали останалите, иска да е ясен. А другият, страшно уязвен, дава специална пресконференция, на която пред погледа на смаяните журналисти решава да отвърне на удара, с печелившата фраза "Сини боклуци". И така до самия боклучав край на света.

А трябва ли Народното събрание да има и друг, по-практичен и смислен дневен ред? Нали така, господа народни представители? Ако нямате идеи - ползвайте свободно от списъка, който направихме. Той обаче иска твърде много работа, твърде много мисъл, твърде много саможертва.

С "боклуци" е по-лесно.