X
 
 

Да си желязна лейди в годините на Прехода

Още от автора

Срещнахме се с две баби – едната е на 63 години, а другата – на 83. Интервютата може да видите тук и тук. Това са баби, родени през комунизма и живяли в традиционно общество, в което е нормално едно семейство да има 2 или повече деца и изцяло майката да отговаря за тяхното възпитание и отглеждане. И все повече всичко, което казват, на едни ще изглежда като странно, архаично, немодерно, а други ще мислят, че тъкмо техният поглед към живота е единственият правилен, който с времето се е развалил. Трябва да призная: от вторите съм. Те отглеждат две-три поколения и твърдят, че имат сили за още: „И правнуци и пра-правнуци мога да гледам. Само да сме живи и здрави", казват. Но ето най-ценните неща от тях, избрани пасажи. 

Баба Илинка (83години) за семейството преди и сега: „Преди време децата имаха огромното уважение на своите родители и прародители. Отнасяха се към тях с респект, съчувствие и помагаха винаги, когато имаше нужда, без дори да се замислят. Сега като изляза навън чувам как деца крещят на родителите си, а думите, които им казват просто ме е срам да ги изрека. Не е правилно така. Всичко идва от възпитанието през първите седем години, после и да искаш няма как да го превъзпиташ. Отделно отношението между съпрузи е много различно от това, което беше преди. Сега всеки трети човек е разведен. Съжителството на двама души е много трудно в днешно време, защото търпимостта е ограничена. Днес всеки казва, че иска „лично пространство. Едно време личното пространство беше времето, прекарано с любимия човек, а не сам със себе си.

В днешно време младите имат по едно дете или две най-много, а на мен самата с три деца в онова време изобщо не ми беше лесно. Когато се преместихме в града ме сочеха ме с пръст и казваха: „Ето я онази с трите деца“. Чак тогава осъзнах, че голямата раждаемост е нормална в селата, но по градовете не чак толкова. Днес и в села и градове хората не смеят да имат повече от едно дете, най-вече заради финансова гледна точка.“

Първо, за децата. Вече отиваме към последната фаза на онзи процес, в който детето се превърна в център на Вселената и "първите седем години" по-скоро са виждани като прекалена наказателна акция, в която децата са възпитавани по-скоро насилствено. Е, ето го резултатът - "като изляза навън, чувам как деца крещят на родителите си", казва прабабата. И в нейното съзнание това е не просто скандал, а носи и известна тъга - ако децата крещят на родителите си значи нещо не е наред, значи връзката между тях е прекъсната. И то твърде от рано. 

Второ: за съжителството на двама души. Не е ли права тя в удивлението си за това, че всеки човек във връзка иска "лично пространство"? И каква е тая връзка, в която личното пространство се регламентира буквално като в договор? Връзка ли е? Или партньорът ти трябва само когато имаш нужда от него - през останалото време си живуркаш в личното си пространство и го търсиш само при големия зор? Това, което жената на преклонна възраст казва, е друго - че личното пространство "беше времето, прекарано с любимия човек". Тоест, че връзка означава именно да изгубиш личното си пространство и да бъдеш щастлив от тази загуба, то да не ти е нужно, понеже си го свързал с някой друг, то е станало общо, красиво и споделено. 

Нататък. Ако си мислите, че и на бабите им е лесно, вижте думите на баба Стоянка (63 години) за същността на отглеждането: „Важна роля за отглеждането на децата има майката. Поне в традиционното общество с традиционни правила, в което аз съм живяла, е било така. Отгледала съм двете си деца с голяма любов и моята единствена и прекрасна внучка – с още по-голяма. Винаги казвам, че внучката ми също е мое дете, само дето не съм я родила. Ако имам правнуци - пак ще бъде така. Това е щастие, това е богатство. Бих посъвествала всички да не го пренебрегват, защото парите не могат да го купят. То е вътре във вас.“

Съпоставете този образ със сегашния. Сегашният е този на многоръката Шива - жената е жена, ако успее да СЪВМЕСТИ това да е майка с всичко останало. От това съвместяване резултатът е ясен - бърнаут при 99 % процента от жените и един шумен 1 %, който гордо развява постижението си, че са се справили със задачата да СЪВМЕСТИШ. Гледането на дете обаче, поне по думите на жената, не е съвместяване, нещо като паралелна кариерна задача, а друго - Щастие, Богатство. И толкоз. 

И забележете още следното. Бабата после казва това: „Изгаряла съм вътрешно, но не ми личеше. Така и трябва. В очите на децата си трябва да бъдеш винаги най-силният, най-добрият. С две думи - пример за подражание. Защото когато се отчаяш, и децата ти ще бъдат отчаяни, а никой не иска децата му да страдат. “

Тук да не ти личи не означава да се преструваш. Означава, че дори стоицизмът не е насочен към теб, а към децата, стоицизмът служи, за да дадеш пример на тях. Дори и да се случи, не бива да ти личи. В никакъв случай. А когато отгледаш децата ти и те „отлетят“ от семейното гнездо, да запазиш сили, защото второто поколение отново очаква теб. И третото, и четвъртото. Докато може. 

За финал - не бих се учудила, ако вече първата дума на бебетата е „баба“. Когато и вашето дете го направи, прекарвайки поредната седмица при баба – бъдете спокойни. Това е само една аномалия, причинена от съвременните, непрекъснато променящи се общества. Ти не си виновен. От времето е.

Предсказания за 2021 година
Предсказания за 2021 година

Едва ли нещо може да ни уплаши и изненада след настъпилата пандемия от коронавирус, но ето какви са предсказанията за 2021 година по записките на...