Да си желязна лейди в годините на Прехода

Срещнахме се с две баби – едната е на 63 години, а другата – на 83. Интервютата може да видите тук и тук. Това са баби, родени през комунизма и живяли в традиционно общество, в което е нормално едно семейство да има 2 или повече деца и изцяло майката да отговаря за тяхното възпитание и отглеждане. И все повече всичко, което казват, на едни ще изглежда като странно, архаично, немодерно, а други ще мислят, че тъкмо техният поглед към живота е единственият правилен, който с времето се е развалил. Трябва да призная: от вторите съм. Те отглеждат две-три поколения и твърдят, че имат сили за още: „И правнуци и пра-правнуци мога да гледам. Само да сме живи и здрави", казват. Но ето най-ценните неща от тях, избрани пасажи. 

Баба Илинка (83години) за семейството преди и сега: „Преди време децата имаха огромното уважение на своите родители и прародители. Отнасяха се към тях с респект, съчувствие и помагаха винаги, когато имаше нужда, без дори да се замислят. Сега като изляза навън чувам как деца крещят на родителите си, а думите, които им казват просто ме е срам да ги изрека. Не е правилно така. Всичко идва от възпитанието през първите седем години, после и да искаш няма как да го превъзпиташ. Отделно отношението между съпрузи е много различно от това, което беше преди. Сега всеки трети човек е разведен. Съжителството на двама души е много трудно в днешно време, защото търпимостта е ограничена. Днес всеки казва, че иска „лично пространство. Едно време личното пространство беше времето, прекарано с любимия човек, а не сам със себе си.

В днешно време младите имат по едно дете или две най-много, а на мен самата с три деца в онова време изобщо не ми беше лесно. Когато се преместихме в града ме сочеха ме с пръст и казваха: „Ето я онази с трите деца“. Чак тогава осъзнах, че голямата раждаемост е нормална в селата, но по градовете не чак толкова. Днес и в села и градове хората не смеят да имат повече от едно дете, най-вече заради финансова гледна точка.“

Първо, за децата. Вече отиваме към последната фаза на онзи процес, в който детето се превърна в център на Вселената и "първите седем години" по-скоро са виждани като прекалена наказателна акция, в която децата са възпитавани по-скоро насилствено. Е, ето го резултатът - "като изляза навън, чувам как деца крещят на родителите си", казва прабабата. И в нейното съзнание това е не просто скандал, а носи и известна тъга - ако децата крещят на родителите си значи нещо не е наред, значи връзката между тях е прекъсната. И то твърде от рано. 

Второ: за съжителството на двама души. Не е ли права тя в удивлението си за това, че всеки човек във връзка иска "лично пространство"? И каква е тая връзка, в която личното пространство се регламентира буквално като в договор? Връзка ли е? Или партньорът ти трябва само когато имаш нужда от него - през останалото време си живуркаш в личното си пространство и го търсиш само при големия зор? Това, което жената на преклонна възраст казва, е друго - че личното пространство "беше времето, прекарано с любимия човек". Тоест, че връзка означава именно да изгубиш личното си пространство и да бъдеш щастлив от тази загуба, то да не ти е нужно, понеже си го свързал с някой друг, то е станало общо, красиво и споделено. 

Нататък. Ако си мислите, че и на бабите им е лесно, вижте думите на баба Стоянка (63 години) за същността на отглеждането: „Важна роля за отглеждането на децата има майката. Поне в традиционното общество с традиционни правила, в което аз съм живяла, е било така. Отгледала съм двете си деца с голяма любов и моята единствена и прекрасна внучка – с още по-голяма. Винаги казвам, че внучката ми също е мое дете, само дето не съм я родила. Ако имам правнуци - пак ще бъде така. Това е щастие, това е богатство. Бих посъвествала всички да не го пренебрегват, защото парите не могат да го купят. То е вътре във вас.“

Съпоставете този образ със сегашния. Сегашният е този на многоръката Шива - жената е жена, ако успее да СЪВМЕСТИ това да е майка с всичко останало. От това съвместяване резултатът е ясен - бърнаут при 99 % процента от жените и един шумен 1 %, който гордо развява постижението си, че са се справили със задачата да СЪВМЕСТИШ. Гледането на дете обаче, поне по думите на жената, не е съвместяване, нещо като паралелна кариерна задача, а друго - Щастие, Богатство. И толкоз. 

И забележете още следното. Бабата после казва това: „Изгаряла съм вътрешно, но не ми личеше. Така и трябва. В очите на децата си трябва да бъдеш винаги най-силният, най-добрият. С две думи - пример за подражание. Защото когато се отчаяш, и децата ти ще бъдат отчаяни, а никой не иска децата му да страдат. “

Тук да не ти личи не означава да се преструваш. Означава, че дори стоицизмът не е насочен към теб, а към децата, стоицизмът служи, за да дадеш пример на тях. Дори и да се случи, не бива да ти личи. В никакъв случай. А когато отгледаш децата ти и те „отлетят“ от семейното гнездо, да запазиш сили, защото второто поколение отново очаква теб. И третото, и четвъртото. Докато може. 

За финал - не бих се учудила, ако вече първата дума на бебетата е „баба“. Когато и вашето дете го направи, прекарвайки поредната седмица при баба – бъдете спокойни. Това е само една аномалия, причинена от съвременните, непрекъснато променящи се общества. Ти не си виновен. От времето е.