X
 
 

Благовещение и обожената жена в християнството

Автор: Ангел Иванов
3713 0

Още от автора

Понеже постоянно се чува отляво и отдясно в онова, което пресилено наричаме “публичност”(защото пълноценна такава у нас няма), че Жената в съвременното общество е пренебрегната, потисната, изобщо пребивава в някакъв втори ранг и не е равночестна на Мъжа, и всичко това е подкрепено уж от някакъв религиозен контекст, в който, видиш ли, по подобие на ислямските ценности, и в Християнството било същото, или поне сходно - то ни се иска тук да дадем повече подробности именно за безспорната ценност на Жената в християнската духовност.

А и днес – 25 март - е Благовещение: Празник именно на Жената и Майката в християнската традиция

И така, няма нужда и от апология, и от еманципация там, където Жената е обожена. В Християнството тя е тъкмо такава, повтаряме – О. Б. О. Ж. Е. Н. А.

И когато говорим за Християнство, всъщност ще говорим за Православие, защото то е истинското Християнство – онова, запазило апостолското приемство и учението на Самия Христос – Божият Син и Сам Бог, Вторият от Светата Троица. А и Православието някак все още се води, включително и по Конституция, традиционно вероизповедание в България.

БОГОРОДИЦА

Всичко по темата се събира и изчерпва в един висок образ, в една изключителна личност – Пресвета Богородица. Какво по-високо място за Жената от Човека, дал живот на Бога?! Какво повече от това, наистина?! Дева Мария става достойна по собствените си избори и въобще живот да бъде Божия съработница в Неговото спасително дело. Тук има една съществена догматична отлика, с отношение към нашия въпрос, между Православието и Римокатолицизма. Според Западната Църква на Небесната Майка не е присъщ и вменен първородният грях – или онзи, извършен от Адам и Ева и впоследствие предаван на цялото им потомство, т.е. на всеки човек. Източно-Православната Църква обаче твърди обратното и тъкмо затова издига Мария още по-високо. Тя се е родила грешна, но в съзвучие с действената Божия благодат се е осветила, или е избрала да бъде свята, да бъде достойна да вмести в утробата си Невместимия, да държи в скута си Онзи, Който е създал всичко. В това е нейното небивало достойнство и човешки ръст до божественото Трето небе.

В православните химнография (песнопението “Достойно Естъ”) и иконография се пее и рисува, че Богородица е по-високо от ангелите и архангелите: “по-чтима от херувимите и несравнено по-славна от серафимите“. Ние вярваме и изповядваме, че тя предстои току-пред Самия Свой Божествен Син и принася топлите си молитви за всички нас пред Него.

Има една изумителна икона на Богородица с Малкия Христос. Намира се на Света Гора Атон, в манастира Ватопед. Нарича се “Парамития” (на гръцки), или “Увещание”, още и „Утешение“. Сякаш това е най-правдоподобното, макар и смело, изображение на Двамата – ясно показва коя е Божията майка, какво собствено е общението ѝ с Господа и каква е нейната роля за нашето спасение. Ето накратко историята ѝ…

Веднъж по време на сутрешната служба, игуменът на манастира чул следните думи: “Днес не отваряйте манастирските порти, а се качете на оградата, за да отблъснете идващите разбойници!”. Гласът повторил същото още веднъж. Игуменът погледнал към иконата и видял как Младенецът протяга ръка, за да закрие устата на Богородица с думите: “Не, Майко Моя, не им говори това! Те трябва да пострадат, защото дават обети, които не спазват!” Тогава Божията майка отместила от устата си ръката на своя Божествен Син и за трети път отправила своето предупреждение. Иконата застинала така – ръката на Христос в тази на Дева Мария, чиято глава е леко наклонена надясно, за да изрече свободно словата си. Така манастирското братство успяло да предпази светините, съкровищата на обителта и собствения си живот от пиратите, които междувременно наистина били обсадили манастира. Днес тази икона продължава да стои и да се почита на специално място в централния храм на Ватопед, застинала по този начи – ръката на Младенеца върху устата на Майка Му, която я отмества нежно, за да предупреди монасите за нападението.

Няма как това мислено да не ни отведе и към библейското събитие в Кана Галилейска и първото чудо, което Христос извършва в Своето земно служение. Там той посещава сватба и по време на тържеството Богородица се обръща към Него с думите: “…вино нямат”, а Той й отговаря: “…какво имаш ти с Мене, жено? Още не е дошъл часът Ми.”. След което все пак превръща водата в каменните делви във вино. (срвн. Йоан 2:1-11).

Чудно е наистина как Божият Син и Сам Бог слуша и се смирява пред човешката Си майка и в радостта, споделена с младоженците и техните гости (колко прекрасни страници има за тази радост в “Братя Карамазови”), и в справедливия Си гняв. Или виждаме потвърждение на собствените Му думи за Себе Си – “кротък и смирен по сърце” (Матей 11:28-29). Чудно е и застъпничеството на Владичицата – и в радости, и в скърби, Богородица се моли, увещава Бога за нас, въпреки многобройните ни грехове. Ето защо не е случайно, че ние ѝ се молим така: “Пресвета Богородице, спаси ни!” Разбира се, да ни спаси не по собствена воля и власт, а да измоли, дръзновено да увещае Спасителя за нас.

И понеже ние сме прости хорица, понякога ни трябват тъкмо простовати, наивни, по детски незлобиви истории, които да доразкажат малко по-народно, малко “по-провинциално” Откровението; да свалят Божествената истина някак до човешките ни уши и сърца. Ето една такава симпатична история, която се разпространява сред вярващите:

Веднъж Господ се разхождал из Рая и видял св. ап. Петър.

– Симоне, ходейки из Рая, виждам много хора, които не са за това място. Моля те, провери каква е тази работа.

Минало известно време и Господ отново видял св. ап. Петър.

– Е, разбра ли как са попаднали тези хора тук?

– Да, Господи, отзад на рая има едно малко прозорче, през което Твоята майка ги вкарва тук…

 

Ето как Жена – Богородица – с любовта си благоразполага дори Бога, който приема майчините ѝ съвети. Целият християнски свят почита Тази Жена. Трогателно е например как именно Света Гора Атон, където не стъпва женски крак, е възприемана като нейна земна градина, в която присъствието ѝ се усеща осезаемо. Хилядите монаси-мъже там я имат за своя Небесна майка и покровителка.

ЖЕНИТЕ-МИРОНИСИЦИ

Разбира се, има още много жени, легитимирани от Христовата вяра като свещенодействени. Ще отбележим още няколко, без да навлизаме в свръхподробности. Все пак, изключителното право и място е на Богородица.

Но ето, Христос е заловен и предаден за разпятие. Още в Гетсиманската градина Той е сам, а отвън апостолите спят. Той няколко пъти идва при тях и болезнено вижда и регистрира нерадението им. Заловен е тъкмо там – в Гетсимания. И впоследствие е изоставен и на практика предаден и от своите. Апостолите се покриват от страх. Петър се отрича от Него 3 пъти, преди да пропеят първите петли, по пророчеството, в двора на еврейския първосвещеник Каяфа. Нещо повече, дори след Възкресението, апостолите стоят заключени и скрити в тревожност, нерешителност и маловерие. Дори когато Възкръсналият Господ влиза при тях, Тома не вярва и слага пръст в раните Му.

Има верни до смърт обаче, които остават с Христос до Кръста Му, буквално, и това са Жените. Това е в петъка, а в неделя сутрин същите бързат да помажат с миро тялото Му. Те са и първите, които разбират, че тяло в гроба няма. Това са жените-мироносици. Не е абсолютно сигурен броят и личностите им, но надеждната хипотеза е, че това са: Мария Магдалена (за нея отделно малко по-надолу); Мария (майка на Христовите ученици ап. Яков Алфеев и Йосия); Саломия (майка на Зеведеевите синове – апостолите Йоан и другия Яков); Марта и Мария (сестрите на възкресения по-рано Лазар); Йоана, по предание излекувана от Христос; някоя Сусана, спомената от евангелист Лука; и разбира се още жени, неназовани по име, но следващи Христос навсякъде.

И така, ако апостолите Го предадоха преди Кръста, мироносиците го последваха и отвъд него. Ако апостолите имаха нужда да бръкнат в раните Му, за да повярват, мироносиците носеха мирото на вярата непоколебимо в нежните си сърца. Неслучайно, Църквата е отредила специална неделя, в която се честват жените-мироносици и това е 3-тата неделя след Пасха

И все пак длъжни сме да кажем, че апостолите впоследствие благовестват по целия свят, търпят гонения и приемат мъченическа смърт, а един от тях – св. ап. Йоан Богослов – е и до Кръста, когато от него Господ с последната си заръка свързва като майка и син Богородица и най-обичания си ученик. Може би не е случайно, че единствен от апостолите той доживява дълбока старост, написвайки последната книга от Библията – Откровение – заточен на о. Патмос и впоследствие завърнал се като епископ в Ефес . Но това е друга тема…

СВ. МАРИЯ МАГДАЛЕНА

Тя е сред жените-мироносици, както вече се каза по-горе. Модерните поп-културни интерпретации на образа ѝ в киното и литературата достигат и до абсурдни извращения, например в Дан-Брауновото творчество. Интересна е за публиката с изгонените 7 бяса, но е важно да се каже, че тя следва Христос до края. Дори в множество икони на Разпятието се изобразява заедно с Богородица от двете страни на Спасителя. Нещо повече, св. Мария Магдалена първа (!) вижда Възкръсналия Христос. Той избира тъкмо нея, за да се разкрие за първи път на човек, след като със смъртта Си е победил смъртта. За това четем в Евангелието на Йоан. Още преди всички останали мироносици, тя дошла до гроба. За голямо свое учудване видяла, че камъкът е отвален и вътре е празно. Смутена от видяното, Мария Магдалина бързо се затекла при апостолите Йоан и Петър и им казала: "Дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили". Те веднага тръгнали подир нея и като влезли в пещерата, видели, че тялото действително го няма и че в ъгъла лежат само повивките, с които то било обвито. Върнали се, а Мария останала на гроба, стояла и плачела. И както плачела, надникнала в гроба и ето видяла два ангела в бяло облекло да седят – единият при главата, а другият при нозете, където лежало доскоро тялото Христово. Те й казали: "Жено, защо плачеш?"

– Вдигнали Господа моего – отговорила тя – и не зная где са Го положили.

Като казала това, тя се обърнала назад и видяла Самия Христос, но не Го познала и мислила, че е градинарят.

– Жено – казал й Той – защо плачеш, кого търсиш ?

– Ако си Го ти изнесъл – казала тя, – кажи ми где си Го положил и аз ще Го взема.

– Марийо! – казал й тогава Спасителят.

Едва сега Мария Го познала и радостно извикала: "Учителю!"

– Не се допирай до мене – казал й Господ, – но иди при братята Ми и им кажи, че възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог!

И понеже хората, които биха си помислили и твърдели, че в Християнството Жената е пренебрегната и потисната, обикновено са тези, които свързват същата тази велика тайна Християнството предимно с козунаците и яйцата по Великден, със свещичките за здраве и въобще с някакви полународни, полупаганистични традиции, ето нещо и за тях. Според Църковното предание именно на св. Мария Маглдалена дължим традицията за боядисване и поднасяне на възкресната трапеза на яйца. Тя занесла на тогавашния император Тиберий червено яйце (и до днес първото винаги е червено) с думите “Христос Възкръсна!“, разказвайки му за Кръстната смърт на Спасителя. За всичко това Православната църква има св. Мария Магдалена за, забележете – равна на апостолите (равноапостолна).

 

СВЕТИЦИТЕ

И така, вече 2000 и повече години Църквата жъне святост сред безброен сонм от жени мироносици, изповедници, мъченици, девици и много други. Ще приложим само нищожен като количество ред от светици:

Св. Мария Египетска: Прекарала 47 години в пустинята, за да изкупи блудните си грехове на младини, които тогава ѝ попречили да се поклони на Гроба Господен. Паметта ѝ се чества в нарочна неделя в самия Велик пост.

Св. Анна: Майката на Богородица. Дълго време тя и Йоаким нямали деца и трябвало да понасят публичния укор, тъй като в еврейското общество към бездетните семейства отношението не било съчувствено, а презрително. С молитва и надежда обаче дошла вестта за дългоочакваната рожба – Мариам.

Св. Елена: Майката на св. Цар Константин, легитимирал Християнството като позволена и впоследствие доминираща религия в Римската империя, или това е окончателният край на гоненията. Самата тя открила Светия Кръст, на когото е разпнат Христос.

Св. София и дъщерите ѝ – светите Вяра, Надежда и Любов: Майка, издържала непосилната гледка на мъченията на своите невръстни деца и всички те задно наследили Небесното царство като мъченици.

Св. Марина: Макар родена в семейство на жрец и идолопоклонник и заради невероятната си хубост пожелана за жена от местния управител-езичник, тя отстоява до смърт вярата си, понасяйки мъчения, включително е давена във вода, в която по чуден начин получава свето кръщение.

Св. Варвара: Също мъченица. Бичувана и обезглавена от самия свой баща-езичник. Гробът и мощите ѝ са източник на множество чудеса и изцеления. Вярва се, че тя е застъпница за онези, починали от внезапна смърт без покаяние и причастие.

Св. Нина: Просветила цяла Грузия. Родена в Кападокия. Баща ѝ бил роднина на св. Георги Победоносец, а майка ѝ - сестра на Йерусалимския патриарх. Дванадесетгодишна заминала за Йерусалим, а по-късно и за Иверия (дн. Грузия). Живяла благочестиво и целомъдрено, проповядвала Евангелието и призовавала християните и друговерците към покаяние.

Ние българите също можем да се гордеем с жени-светици, покровителки, помощници, застъпници и защитнички с нежните си грижи и молитви за целия наш народ. Ето само три от тях:

Св. Петка: Добавят към името ѝ различни географски и национални референции като Търновска, Българска, Епиватска, Яшка, но тя е преди всичко Христова, Божия.

Св. Неделя: По време на царуването на Асеневци (12–13 в.) мощите на светицата са пренесени в престолнината Търново. Иначе е родена в Мала Азия. По време на гоненията при император Диоклетиан е заловена и измъчвана. По своите молитви предава Богу дух, точно преди да бъде изпълнена смъртната присъда над нея.

Св. Злата Мъгленска: Живяла през 18 век по време на османското владичество в Македония. Според житието на светицата, млад турчин я издебва и отвлича. Поискал от нея да се отрече от вярата си и да се омъжи за него. Тя не скланя дори пред молбите на близките си. Турците дълго и безмилостно я изтезават, а след това я обесват и насичат тялото ѝ на късове. На някои от иконите си Светицата е изографисана в народна носия.

ЕВАНГЕЛИЕТО

Но може би най-непоклатимото доказателство за равенството (до степен на изчезване на самата съпоставка) между Мъжа и Жената в Христовата църква намираме в Библията или Свещеното Писание, или Евангелието (в превод от старогръцки – “Блага Вест“). Християните имат Библията не просто за сборник от текстове, списани от човеци, но за боговдъхновено изложение на спасителните истини за Човека. Че Сам Светият Дух през вековете е упътвал авторите на словата в нея – Мойсей, Цар Давид, Цар Соломон, четиримата евангелисти Матей, Марко, Лука и Йоан и останалите съ-автори.

И там, в посланието на св. апостол Павел до Галатяни, в глава 3, стих 28, четем:

“…Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса.”

Или - националните, етнически, социални и полови или хайде - джендърните (ах, тази думичка) – характеристики вече губят сила и значение пред единството на вярата във Възкръсналия Господ.

От историческа гледна точка, това представлява най-радикалното твърдение в историята на световната мисъл до момента по отношение статуса на жените. Християнството носи вестта, че както мъжете, така и жените имат права и че са спасени и осветени по еднакъв начин от Христа. В крайна сметка, християнството учи, че както мъжете, така и жените получават по равно благодатта и даровете на Светия Дух.

А в посланието на св. ап. Павел до ефесяни – глава 5 – четем:

22. Вие, жените, покорявайте се на мъжете си, като на Господа,

23. защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата, и Той е спасител на тялото.

24. Но както църквата се покорява на Христа, така и жените да се покоряват на мъжете си във всичко.

25. Вие, мъжете, обичайте жените си, както и Христос обикна църквата и предаде Себе Си за нея.

Ето ги раздадените “роли“ в сравнителен план. Жената е като Църквата, а Мъжът е като Христос. От Жената се очаква покорство, а от Мъжа дори нещо повече – готовност за саможертва за Нея, и то до смърт.

РЕЗЮМЕ

Съвременният свят, който преживява себе си като “еманципиран“, “феминизиран” и бранещ човешките свободи и права понякога със собствения си “праведен” фашизъм и безправие, е почти убеден в подчиненото положение на Жената в Християнството. Нямаше да е така, ако повече хора вникваха в живата реалност на библейския разказ. От него става ясно, че Християнството отрежда на Жената специално място. Дева Мария става достойна по Божията и своята воля да роди Христос. Православната църква почита Пресвета Богородица като по-висшестояща дори от ангелите в небесната йерархия. Тя измолва от своя Син и наш Бог милост и спасение за всички нас. Нещо повече – когато Христос е заловен и предаден на съд, повечето апостоли се разбягват и се скриват, т.е. те Го предават. При разпването Му на Кръста край Него остават именно жените. Впоследствие отново те първи посещават гроба Му и разбират за Неговото Възкресение. Това са жените-мироносици, а една от тях – св Мария Магдалена е удостоена да види първа Възкръсналия Господ. Всеизвестно е, че в реда на светиите са просияли огромен брой жени. В любовта си към човека Бог не прави разлика между мъжа и жената. Той ги обича еднакво. В светото тайнство Брак те стават една плът.

Рейтинг: 5 от 5. Гласували общо: 1 потребители
Реклама