X
 
 

Жертвите са по всички линии

Автор: Йоанна Русева
2947 0

Още от автора

Тъй като напоследък все по-често виждам постове, които започват с: „Не ходете на църква!“ или „Лицемерие!“, реших да направя нещо невъзможно и да вляза в ролята на God’s advocate. Ясно е, че за никого не е лесно, най-малкото за медицинските работници, обслужващия персонал в хранителните вериги, хората в държавната администрация или тези, за които всички приходи към момента са прекъснати без някаква компенсация или резервен вариант. Безсилието и страхът са силни катализатори и се изразяват най-вече в гняв. Може би затова се наслушахме и написахме на гневни постове, изобличаващи постове, язвителни постове. Един пост позабравихме обаче. Да, великденския.

Хора, наближава Възкресение Христово, а на нас не ни е празнично. Обвинително ни е, изплашено ни е, рационално ни е, но не ни е духовно. Някой може и да попита защо трябва да ни е духовно в моменти, в които здравият разум е най-нужен, а ирационални религиозни хора и безотговорни лицемери, които просто си търсят повод да се разтъпчат до черква, застрашават здравето на цялата нация. Може би наистина е добре да разгледаме нещата рационално.

Какво означава „заедно“ за църквата и миряните

На практика означава всичко. За християнския мироглед думата „заедно“ обхваща целостта на „тялото Христово“ или хората, които принадлежат към църквата. В зависимост от различните християнски конфесии (православие, католицизъм, протестантизъм) църквата и нейната функция се тълкува по различен начин, но всичко вярващи са съгласни с едно – определението, което се намира за църква в Свещеното писание. Думата, употребена за църква в Новия Завет на гръцки език е еклесѝя, която освен демократично събрание или съвет в древна Гърция, означава и тялото на църквата, в което влизат всички вярващи (живи и починали), които са обединени от любов и вярност към Бога. Може да означава духовно единство, но и физическо събрание от вярващи също така. Тоест самата дума за църква носи посланието на цялост и заедност, което може да покаже и значението на събирането на едно място на миряни в духовния живот на църквата – необходимост и начин на живот. „Защото, както в едно тяло имаме много членове, ала всички членове вършат не една и съща работа,тъй и ние многото съставяме едно тяло в Христа, а отделно един другиму сме членове.“ (Послание към римляните, гл. 12, ст. 4-5*)

Да го обясня така: веганите не ядат месо и животински продукти, демократите не търпят планова икономика, борците за човешки свободи застават юридически и чрез протести срещу всякакъв вид дискриминация, aлпинистите катерят върхове с риск за живота си, а християните се събират заедно. „Да не се събират!“ може би бил логичен отговор на това. В крайна сметка едно е да решаваш за себе си, а съвсем различно – решението ти да заплашва други хора. Още нещо, в медийното пространство масово циркулира едно твърдение – разпространението на корона вируса в Южна Корея е заради една фанатична църква, базирана в град Донгу, наречена Църква на Иисус Шинчонджи, Храмът на скинията на свидетелството. Дълго име за християнска секта и духовно течение, което не е прието от официалните християнски конфесии в страната. Затова родните медии просто го пишат църква. Нещо друго, на 4 март ръководството на Шинчонджи публикува жалба онлайн, в която сигнализира за поне 4 000 регистрирани случая на нарушаване на права на членове на обществото на сектата. След избухването на епидемията много от тях са уволнявани от работа, други преживяват домашен тормоз от съпрузите си. Ако сте запознати с южнокорейската култура ще разберете много добре колко тежък може да бъде публичният линч от страна на корейското общество. Страната е на четвърто място в света по самоубийства на глава от населението. Усещаме ли колко е тънка границата на страх, обвинение и гняв в този момент. Кой и как решава кое е справедливо, кой и как да бъде наказан? Ако мнението на мнозинството е абсолютът, то няма да има място за друг бог. Истината е, че от близо месец почти всички протестантски църкви са преминали на онлайн богослужения и срещи, православната църква все пак отмени официалните си служби, а католическите епархии също провеждат литургиите си онлайн, като посещават поединично миряни.

Фактите говорят, че вярващите в България не са безотговорни и, както всеки друг в момента, жертват и то немалко.

„Чашата на благословението, която благославяме, не е ли общение с кръвта Христова? Хлябът, който ломим, не е ли общение с тялото Христово? Защото един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причастяваме от един хляб.“ (Първо послание към коринтяните, гл. 10, ст. 16-17*)

Ех, трябваше да стигнем и до това. Идва време за Свето причастие, онова с „едната лъжичка“, за което всички пишат. Идва Възкресение Христово и след разговор между правителството и ръководството на Българската патриаршия църквите ще останат отворени за празника при строги хигиенни мерки. Може би отново е хубаво да подходим рационално, за да си обясним защо едни хора биха се „бутали“ по църквите, за да хванат COVID, както масово се разбира извършването на това тайнство.

Светото причастие придобива друг смисъл в Новия Завет, но произходът на тайнството е от Стария и от еврейския празник Пасха (от англ. „отминаване“). По време на Пасха евреите празнуват избавлението, което Яхве извършва за тях в Египет в нощта, когато Господен ангел минава и отнема живота на всички първородни деца в домовете на египтяните, които държат израилтяните в робство. За да бъдат пощадени еврейските домове трябвало да бъдат белязани с кръв от агне по страничните каси и горния праг на вратите. Така ангелът идвал и спирал пред кръвта и отминавал. Виното символизира именно кръвта на пасхалното агне, а след смъртта и възкресението на Иисус Христос в Новия Завет, то се възприема от вярващите като символ на Христовата кръв, пролята по подобен начин като в Стария Завет за покриване на греховете на света. С тази кръв Той прави така, че вярващият в Него „да бъде отминат“ от наказанието за греха си. Освен това в общото взимане от виното и хляба християните показват принадлежност към това духовно Христово тяло, от което се пише в Библията, че са части. „Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме.“ (Книга на пророк Исаия, гл. 53, ст. 5*, по-тъмният шрифт е мой)

Горните обяснения и библейска обосновка бяха за тези, които биха искали искрено да разберат защо някой би ходил на църква и би се причастил по време на пандемия.

„Защо да се толерира ирационалната вяра на някого, които вярват на книга, преправяна и променяна, за да контролира масите, ако тази вяра би го направила опасен за обществото?“

Виждаме, че нашето родно общество определено е силно загрижено и с ревност напомня на всички да стоят у дома, гледа ги строго в метрото, предупреждава ги за масова смърт и глад, но паралелно с това се събира масово в и пред големите хранителни вериги, разпространява конспиративни теории, не сменя ръкавиците, с които докосва неща по цял ден, пие бира край паркове и да, гледа твърде страшно в градския транспорт, независимо дали си с маска или не, просто защото все нещо не правиш както трябва. Не се ли уморихме да търсим виновни? Или ще са китайците и техните пазари с месо, или ще е Борис Джонсън и безотговорната му политика, или ще е Бойко и желанието му за тотален контрол, или ще е 5G, или ще е църквата и ролексите или ще е съседа, или ще е жената/мъжът вкъщи, с която/който вече три седмици се блъскаме в панелка от 40 квадрата… Дори само изброяването на тези няколко причини за гняв вече ядоса едни 90 процента от читателите. Как се излиза от този порочен кръг на страх-гняв-обвинение? Искаме ли да разберем другите наистина? Искаме ли да бъдем от помощ, а не да причиняваме усещане за опасност, несигурност и страх. Къде свършва рационалното и къде започва нелогичното или налудничавото? Кой ни каза, че логиката е единственият изход.

Ще завърша с малко история. През втори, трети и шести век по времето на император Антонин Пий, император Киприян и император Юстиниан Римската империя е покосявана от масови епидемии, а тези исторически периоди според много изследователи се смятат за ключови при разпространението на християнството. Паралелно с обвиненията, че именно те разпространяват заразата, християните стават все повече и повече Защо ли? Защото те правят нещо, което римските граждани не разбират, тъй като не е част от техния мироглед и рационално мислене. Християните погребват покосените от болестта и се грижат за изоставените болни и бедните.

По врeме на бубонната чума през шестнадесети век Мартин Лутер пише на своя приятел Джон Хес: „Ще помоля Господ милостиво да ни пази. После ще дезинфекцирам, ще проветрявам, ще прилагам лечение и ще приемам лекарства. Ще избягвам места и хора, където присъствието ми не е наложително, за да не принеса зараза и да нараня други, като стана причина за тяхната смърт поради своята безотговорност. Ако Бог реши да ме вземе, със сигурност ще ме намери да върша нещата, които е очаквал да правя, така че да не съм отговорен за смъртта си или за тази на други хора. Ако моят ближен се нуждае от мен обаче, няма да отбягвам нито места, нито хора, но ще отида свободно, както и посочих по-горе. Виждаш ли, това е богобоязлива вяра, защото не е безочлива, не е безразсъдна и не изпитва Бога“.

След всичко казано, нека помислим в друга посока, не тази на обвиненията, а на любовта. Това, което предстои да празнуваме е именно любовта на Бога, Който идва, за да стане изкупителна жертва, поемайки вината на всеки един, който повярва в Него. Възкресение Христово няма друг смисъл и, ако не го разбираме по този начин, то просто ще изкарваме поредните три дни на изолация, хапвайки повечко козунаци и агнешко. Едно от древните пророчества за Месията звучи така: „Ето, Моят Раб ще благоуспее, ще се въздигне, ще се възвиси и възвеличи. Както мнозина бидоха смаяни, гледайки на Него – толкоз ликът Му беше обезобразен повече, отколкото на всеки човек, и видът Му – повече, отколкото на синовете човешки, – така Той ще смае много народи; царе ще затворят пред Него устата си, защото ще видят онова, за което не им е било говорено, и ще узнаят, каквото не са слушали.“ (Книга на пророк Исаия, гл. 52, ст. 13-15*, по-тъмният шрифт е мой) Ако лицето на Бога е грозно, то е поради нашата вина. Той я понесе обаче. Като Негови ученици всички жертваме нещо, може би ще го видим, ако за момент спрем да съдим и се опитаме да разберем и обхванем цялата картина.

Наближава Възкресение, нека възкръснем за любовта, надеждата и оправданието на Христос.

 

*Библейските препратки са според текста на Библия, синодално издание (1982 г.); Дигитализирана версия © Българско библейско дружество 2016.

Рейтинг: 5 от 5. Гласували общо: 1 потребители
Вашият ангел-пазител според зодията
Вашият ангел-пазител според зодията

Вижте кой е вашият ангел според зодиака. Отправете молитва към него и той ще ви помогне. ОВЕН Ангелът Баракиел се грижи за успеха на Овена. Той...