X
 
 

Майките изхвърлени заради вируса, а за вота пак оставиха папируса

Още от автора

Управляващите от ГЕРБ уверено напредват в трупането на черни точки и ако доскоро приличаха на далматинци, то вече започнаха да придобиват цвета на доберман в очите на българските граждани. За разлика от природата на кучетата обаче, родната представителна власт страда от остра липса на лоялност към народа си. Все по-малка част от суверена се усеща представлявана от управляващата партия и коалиция.

Независимо от явното недоверие в обществото към настоящата форма на гласуване с хартиени бюлетини, родните управници така и не се решават да се премине към цялостно машинно гласуване.

Обещават, че това ще се случи в бъдеще. В това определено ги бива. Както от Столична община обещаха едни приятно звучащи инвестиции, но 1/3 от тях не бяха направени. Както обещаха да има места в детските градини за всички, но за хиляди деца такива няма. И не спират да обещават бленувано развитие и просперитет, докато изоставаме в "растежа си" даже от румънците. За правителството на Бойко Борисов обаче ключовата дума е "стабилност", която прекрасно кореспондира в последното ни място в Европейския съюз.

Не ме разбирайте погрешно - машинното гласуване няма да бъде панацея за боледуващото българско общество. Но ми прави впечатление, че когато онези в удобните кресла бягат от нещо като дявол от тамян, значи с нещо не ги устройва.

Интересно е и бягството от отговорност за Министерски съвет от набавянето на машини за изборния процес. Прехвърлянето на топката към ЦИК не е случайно или необмислено действие. За Бойко Борисов е до болка ясно, че се е превърнал в специалист в мимикрията. С добър успех той успяваше много години да "предава" отговорността за всякакви провали и корупционни практики на дребни изпълнители. Също така неслучайно досега и ГЕРБ не са предложили нов шеф на ЦИК, след като Стефка Стоева напусна, в знак на несъгласие от подхвърлянето на горещия картоф.

Радетелите на нова Конституция не спряха дотук. Недоволни от действията им майки на деца с увреждания от "Системата ни убива" влязоха в деловодството на Народното събрание и бяха решили да останат, докато не бъдат чути. Явно са били доста шумни, щом последва своевременна реакция на НСО и "натрапниците", нарушили рахата в светата обител на законотворците, бяха изхвърлени по препоръка на председателя на парламента Цвета Караянчева.

Има обаче нещо, което е много по-грозно от този показен акт на управляваща сила. Става въпрос за цялостното отношение на държавата, в лицето на родната представителна власт, към хората с някакви увреждания. На тях им се подхвърлят трохички като милостиня и то с едно противно и сладникаво псевдо-покровителствено отношение. Всякакви сладки разсъждения за солидарност са просто празнодумие и словоблудство. Истината се показа ясно тази сряда, както и в онази - кървавата, се видя колко са загрижени управляващите за гражданите и полицията. Органите на МВР поеха бомбичките и паветата, протестиращите - палките и ритниците. а управляващите направиха следващата сигурна крачка към бунището на историята. Дори и те самите да напишат друга в учениците - в съзнанията на хората образите им ще останат с лъжите и насилието, средството на слабите и алчни страхливци.