X
 
 

Чудаци и сърца

Още от автора

Атмосферата е наелектризирана. Вече няколко дни светът следи случващото се с притаен дъх, ускорен пулс и опънати нерви. Защото хората, които го обгръщат и запълват голямото му и смело сърце, не са му чужди. На същите хора, човешкото им е познато и толкова близко. Колкото и на самите тях да не им се вярва понякога.

Вероятно и вие няма да повярвате, че чувството за споделеност, надежда и щастие, се завърна в съзнанието и умовете на много хора през последните няколко месеца. Не ви виня. 2020 година беше изключително трудна за всички ни, но човечеството оцеля, въпреки свидните жертви, които даде и, за съжаление, продължава да дава. Човечеството винаги ще е тук, докато слънцето все още изгрява с дезинфекциращите си лъчи над земята – без маски, притеснения и самота, без да бъде карантинирано в обятията на нощта и лунните болести.

Ние, обитателите на тази планета, сме причудливи, нелогични и непридвидими създания – като чудаците на Йовков. Способни сме да се саморазрушаваме в моменти, в които всичко изглежда хармонично. В същото време, с лекота и смирение можем да намерим пътя към дома, когато той е затрупан с отломките от собствените ни души.

Както казва една моя прекрасна приятелка: „Лесно е да качиш Еверест, трудно е да се задържиш на върха, а да слезеш от него може да се окаже непосилно.“ Но ние се качваме, оставаме горе, слизаме, лежим на дъното, а после отново тръгваме към висините. Това е циклизацията на съществуването. Тя може да ни изтощава, но само, ако сме сами. Ако сме заедно, кръговратът означава предизвикателство. Спасението, което очакваме. Чудото, което възкресява най-светлите кътчета на мрака и сякаш възвестява края на кошмарите.

Сякаш във всеки един от нас се е вселил и продължава да пребивава по един Люцкан от разказа „Последна радост“. Продавачът на цветя, невинен и чист, неопетнен от страха и егоизма. Странникът, който мисли и проповядва по възможно най-алтруистичния начин мира между свистящите покрай главата му куршуми. Мечтателят, който усеща аромата и цъфтежа на живота сред трупове и локви от кръв, превърнал се в посланик на доброто, красивото и справедливото. Героят, който протяга ръка към другите, докато другите се самоизбиват и не го забелязват. Но, както казва поетът… „той не ни е вече враг“.

Не ни е враг и Сали Яшар, макар, по всяка вероятност, да не го разбираме добре в определени моменти. Даже, бих казал, че ни е приятел. Той композира и после слуша песента на колелетата, за да я чуем и ние. Песента е неговата ваксина срещу безсмислието на ежедневието и емоционалните празноти, оставени от отсъствието на дъщеря му и нейното отлагано завръщане към бащините прегръдки. Това се нарича майстор по живеене и мъдрост. Да майсториш така дните си е цяло изкуство, на което си заслужава да подражаваме и да се наслаждаваме.

Както се наслаждават на вечерите в Антимовския хан и останалите чудаци на Йовков. Антимовският хан като средище на смисъла и себепостигането; като спирка за отмора и зареждане с нова, позитивна енергия; като Пантеон на паметта, традицията и любословието.

Но нека не превръщаме този скромен текст в литературнокритическа студия за големия български писател, а да обърнем внимание на факта, че атмосферата продължава да бъде наелектризирана. Вече няколко дни светът следи случващото се с притаен дъх, ускорен пулс и опънати нерви. Защото хората, които го обгръщат и запълват голямото му и смело сърце, не са му чужди. На същите хора, човешкото им е познато и толкова близко. Колкото и на самите тях да не им се вярва понякога.

Сега той е добре. Казват, че получил сърдечен арест и използват медицински термини като „хипертрофична кардиомиопатия“. Добавят, че това е заболяване, за което хората често не знаят. Коментират причините, които са довели до ужаса, но изпускат най-важната от тях: сърцето му е прекалено голямо и чисто. И трябваше да бъде застрашено, за да можем ние, всички чудаци, да се обединим отново, излизайки от егоцентричните си черупки.

Дано да си вземем поука от това – на нас, хората, човешкото ни е познато и толкова близко. Само трябва да си го припомним.

Бързо възстановяване, Кристиан Ериксен! Всички ние сме с теб!