Китайската експанзия – вече и в Афганистан

Природата не търпи празно място. До 2014 година американците ще се изнесат от Афганистан и познайте кой ще се настани на тяхно място? Точно така – Китай. В предната статия писах, че Китай е привърженик на агресивната икономическа експанзия за да си осигури така необходимите суровини за експлозивното си развитие.

Ето че сега дойде ред и на Афганистан, който се оказа, че има 76 км обща граница с Китай (явно не съм внимавал едно време в часовете по география и изобщо не го знаех). Тези дни за пръв път от 1966 година високопоставен китайски ръководител направи официално посещение в страната и се срещна с афганистанския президент Хамид Карзаи и с министъра на търговията. Интересното е, че високопоставения китаец е Zhou Yongkang (не ме питайте как се произнася!), който освен че е член на Политбюро на Китайската Компартия, е и министър на сигурността. Посещението бе само 4 часа, но от публикуваното комюнике се разбира, че са постигнати както икономически договорености, така и споразумения в областта на сигурността. Засега се предвижда обучение, финансиране и екипиране на афганистанската полиция, но със сигурност няма да е само това ако Китай започне сериозна икономическа инвазия в страната. А Афганистан има какво да предложи с находищата си от мед, желязо, въглища, нефт и дори злато.

Това може и да е първото китайско официално посещение, но не е първата среща между ръководителите на двете страни – през м. юни Карзаи се срещна с Ху Жинтао в Пекин, след което китаецът нарече Афганистан „стар приятел на Китай” и обеща „дългосрочно и многостранно сътрудничество”.

Разбира се, едва ли всичко ще протече съвсем безпроблемно и гладко. Със сигурност след изтеглянето на американците (да, знам, че официално е НАТО) Афганистан няма да се превърне в мирна пасторална идилия. Даже напротив – ще се изненадам ако не започнат сериозни схватки за власт и за пари. Не е ясно и как Китай ще гледа на производството на опиум – досега американците много внимателно избягваха да забелязват маковите полета, когато те принадлежаха на приятелски настроени влиятелни местни личности. Китай със сигурност ще настоява за някакви гаранции за сигурността, но досегашната практика показва, че не ясно кой е по-опасен – талибаните или официалната армия и полиция.

Впрочем китайците не са американци и не страдат от наивни илюзии, а пари и войници си имат повече от достатъчно. Така че интересният въпрос е не дали ще се справят, а как точно ще го направят.