„Звездено небо за Тоше“ – за пета поредна година в Македония

16 октомри 2007 г. е дата, която всеки жител на Македония помни така, както американците помнят 11 септември 2001 г. Тогава певецът Тоше Проески загива в автомобилна катастрофа в Хърватия, едва 26-годишен. Щом разбират трагичната новина, десетки хиляди от цяла Македония се струпват на централния площад в Скопие, плачейки за своя ангел (както го наричат те), подобно на севернокорейците, които плачеха за диктатора Ким Чен Ир. Но разликата е в това, че сълзите за Тоше са истински. От този ден нататък Македония вече не е същата, а за него скърбят  не само македонците, а и всичките му фенове на територията на бивша Югославия.

Който и македонец да попитате за Тоше, той ще ви каже: „Тоше беше много добър, имаше много голямо сърце, той беше ангел, обичаше ни всичките.“ Последният му концерт се провежда на 5 октомври 2007 г. На него той моли публиката да му направи небе от звезди (звездено небо) със светлините от мобилните телефони. Оттук идва и традицията да се прави „звездено небо за Тоше“ на всеки 5-ти октомври. В петък хиляди македонци ще се събират за пореден път в негова чест на пл. „Македония“ в Скопие, ще пеят песните му и ще му подарят море от звезди.

Той е уникален и неповторим феномен. Сочен е за най-популярния певец на Балканите. Посланник на добра воля е на УНИЦЕФ и записва и песента “For This World”, която става химн на организацията, освен това. Получава наградата за хуманност - „Майка Тереза“. Негова запазена марка е изразът "Ве сакам сите!"

Подкрепя множество благотворителни инициативи, но самият той също е инициатор на такива. Например, средствата от последния му концерт на градския стадион в Скопие на 5 откомври 2007 г., на който присъстват повече от 30 000 души, изцяло биват вложени за ремонтирането на училища на територията на цяла Македония. Помага за редица операции на бедни хора. Особено му тежи съдбата на сираците. Герой е в комикс (Супер Тоше), в който героят се бори със злото под мотото "супер герой на хуманността". Строи голям параклис в родния си град, който бива напълно завършен, за съжаление, едва след неговата кончина.

Наричан е „ангел“ от своите почитатели, не само посмъртно, а и приживе. Скромен, винаги усмихнат, дълбоко религиозен и хуманен. Идол, пример успешен човек и за подражание на милиони млади в Македония и бившите югославски републики. Това, и още много, е Тоше Проески – най-хубавото явление на Балканите след разпадането на Югославия.  

Роден е през 1981 г. в Прилеп, Македония. Израства в Крушево, откъдето са и родителите му. Има влашки произход. Първите стъпки в голямата си музикална кариера прави на детски и юношески музикални фестивали. Започва да си сътрудничи с един от най-видните македонски композитори и текстописци. През 1999 г. издава първия си албум. Още през лятото на същата година осъществява първия си солов концерт в Скопие.

Издава 7 албума. Жанрът на музиката му е поп-рок, но демонстрира гласовите си умения в още много други жанрове. Успоредно с кариерата си учи оперно пеене и взима уроци при един от менторите на великия тенор Лучано Павароти – Уилиам Рилей. Един от албумите му е изцяло с народна музика. Така популяризира фолкора сред младите македонци. Всяка една от песните му, през всичките години на творчеството му, става хит не само в Македония, а и в цяла бивша Югославия.

Негови почитатели от целия полуостров, българи също, се организират в фен клубовете му или във Фейсбук, за да правят заедно добро, за да помагат на нуждаещи се, на деца и възрастни хора в беда, следвайки примера му. Пишат поезия и цели книги за него, а средствата отделят за благотворителност. У нас също има вече няколко стихосбирки със събрани поеми, посветени на него и написани от негови почитатели. Възхитително е това, че се обединяват да правят добро, следвайки личния пример на един човек, на една личност.

В негова чест непрекъснато се организират благотворителни акции от серията „Тошин мост на любовта“, включително и в България, по инициатива на международния му фен клуб. След загубата му, негови роднини, приятели и фенове основават благотворителната фондация „Тоше Проески“.

Той не успя да стане световна звезда (загина тъкмо когато водеше преговори с MTV), но милионите му почитатели продължават да го носят в себе си и да го следват като пример. Така те продължават неговото хуманно дело. А още по-хубаво е това, че те наистина го правят.

На концертите изпълнява песните си винаги на живо и зарежда публиката със силното си магнетично и положително излъчване. В България Тоше също имаше концерт по покана на телевизия „Балканика“ през 2006 г. Но у нас не беше толкова популярен, колкото заслужаваше. Тук също има не по-малко негови почитатели и фен клубове, въпреки че музикалните канали у нас са бълвали съвсем различна „музика“ през годините на неговото творчество, заблуждавайки ни съвсем неслучайно, че и в бивша Югославия по-хубаво от Цеца нЕма.

Ако не знаете кой е Тоше, но знаете коя е последната песен на Анелия, означава, че безспорно сте в калъпа, потънали сте в невежество, макар и да не сте чалга фен. Заредете Youtube, чуйте една-две негови песни, без значение кои. Търсих „нехубаво“ негово изпълнение и не успях да намеря такова. Сами си направете изводите.

„Звездите са звезди, когато са високо или дълбоко в сърцата на хората“, казва самият Тоше. A за Македония, освен музикална звезда, той наистина е нещо повече дори и от национален герой. Всички македонци го обичат и го наричат ангел. Големи звезди биват боготворени от своите фенове по целия свят, но тук става въпрос не само за групи от почитатели, а за цял един регион, кръвприлитно разединен в недалечното минало, но обединен от магията на песента, младостта и добрите дела на Тоше Проески – техният духовен обединител.

Той си остава най-голямата съвремена балканска звезда, макар и вече 5 години да са минали от загубата му. Но добрите му дела са тук и ги продължават неговите последователи. „Звезденото небо за Тоше“ е само едно от многото доказателства за това. Аз лично се съмнявам, че скоро някой ще може да повтори неговите стъпки. А още по-малко вероятно е да го надмине. Просто хора като него са изключителна рядкост. Затова ги наричаме ангели.