Ще купуваме ли скоро бензин по 5 лева за литър?

В предишната си статия споменах, че една нова война в Близкия Изток може да покачи цените на бензина и до 5 лв. за литър. Какви са шансовете за това? И въобще какво е положението в района? Отговорът е съвсем простичък – сложно. Дори много сложно...

Защо е така? Повечето хора смятат, че ситуацията е съвсем елементарна – монолитен арабски блок срещу Израел и срещу намесата на Америка... и бъркат много. Преди всичко защото съчетанието „монолитен арабски блок” е оксиморон. В района има няколко силни центъра, които се борят за надмощие и около тях гравитират множество дребни „играчи”, преследващи собствени, често пъти неясни и на тях самите цели. Добавете намесата на Щатите, които нерядко се държат като слон в стъкларски магазин, и интригите на руснаците, чиято външна политика от десетилетие насам се състои най-вече в подклаждане на напрежение в нефтодобивните райони. Да не забравяме и нетърпимостта между шиити и сунити. Ако си мислите, че това последното е несъществено, си припомнете отношенията между католическата и православната църква през последните 1000 години.

Кои са центровете на силата или поне кои си мислят, че са центрове на силата (подредени по географско местоположение, а не по реална сила)?

На първо място Иран. Вероятно много от вас са забравили уроците по история от училище, затова едно кратко напомняне – иранците не са араби! Те са перси – древен и някога велик народ, първите сведения за който датират отпреди 3000 години.

На второ място следва Саудитска Арабия и гравитиращите около нея малки държавици. Те са сравнително слаби във военно отношение, но примерът със Садам ясно показа че не всяка сила се измерва с броя на танковете и количеството на калашниците.

Египет. Мубарак се опитваше да играе ролята на посредник между противоборстващите страни. Сега властта ще бъде взета от ислямистите, но и те със сигурност няма да се съгласят да станат маша на нечии други интереси и ще продължат да демонстрират независимост.

Следва, разбира се, Израел. Някои от арабските държави го унищожават вече десетилетия, но той явно не го знае и продължава да процъфтява. На пръв поглед основното противоречие в района в момента е между Иран и Израел. Но само на пръв поглед.

Иранските аятоласи би следвало да са наясно, че не могат да унищожат Израел. Но го използват като плашило в опита си за обединяване на арабите около Велик Иран в ролята на регионален център. Всъщност няма да успеят да го постигнат, но това е единственото, с което разполагат. Другото е, разбира се, атомната бомба. Няма как да надникна в умовете им и да разбера какво точно мислят по въпроса, но действията им имат някакъв смисъл само ако настина се опитват да я създадат. Тук трябва да направя едно чисто технчиеско пояснение: повечето журналисти по една или друга причина не го правят и волно или неволно дезориентират читателите си. Техническото уточнение е за иранските центрофуги за обогатяване на уран и за тяхната мирна ятомна програма. Сметката е проста. Достроената от руснаците ядрена централа е с мощност 300 МВт (всеки от спрените малки блокове в Козлодуй е по 400 МВт). За да се снабдяват тези 300 МВт с ядрено гориво (ниско обогатен уран) са необходими много повече от сега съществуващите 3000-3300 обогатителни центрофуги. Но те са напълно достатъчни за едно единствено нещо – за година работа могат да обогатят уранът, необходим за направата на една бомба.

Следва продължение...