Банките трябва да „развържат кесиите”

Чакаме ИСТИНСКИ АКТИВНИ КАМПАНИИ ЗА КРЕДИТИРАНЕ!

В случай че банките продължават да не могат да изпълняват качествено своите функции на кредитиращи институции, възстановяването на икономиката ще става все по-нереално понятие. Държавата няма какво повече да направи в условия на световна икономическа криза, за да може „организмът”, наречен „икономика” да функционира. Банките, от своя страна, имат освен собствени интереси и отговорност към бизнеса, хората и дори към цялата социална среда в страната. Съвсем не е трудно за тях да изпълнят своята роля качествено, стига да имат необходимата воля и смелост. В ръцете на банките е техният собствен просперитет и този на бизнеса в България.

Има и отговор на въпросите – "Как?" и "Защо?" да го направят.

Основната функция на Банката е да предлага услуги, свързани със съхранение на ценности и кредитиране. Това е институция, основно имаща роля на финансов посредник, която, покривайки критичния минимум от услуги, следва да приема депозити и дава заеми. Това, категорично не се случва по задоволителен начин. Банките не успяват да отговорят на растящата необходимост от кредитиране. Достъпът до финансиране е изключително труден в момента, основно поради факта, че критериите за получаване на заеми са неадекватни за нашата действителност. Защо това е сериозен проблем?

Цялата икономика, в най-опростен вариант, е един затворен цикъл, включващ потребителите, бизнеса и държавата. Потреблението е слабо, поради липса на покупателна способност и засилена тенденция за спестовност. Бизнесът не функционира добре, основно поради липса на потребление и достъпно финансиране. Държавата прави необходимото, но отново поради проблемите, свързани с потреблението и бизнеса остава безсилна. Този проблем може да се реши единствено с пари. Ако това не помогне, значи трябват повече пари, а ако и това не стане - ще трябват още повече пари. Кой следва ди ги осигури? Разбира се, в идеалния и много консервативен вариант бизнесът следва да се самофинансира, посредством потребление и чужди инвестиции, но това не е достатъчно. Банките, в ролята на финансови посредници следва да решат проблема. Някой трябва да плати сметката на междуфирмената задлъжнялост в държавата и да финансира растежа.

Как да го направят? Много просто! Голямата част от банките са чужди и за повечето от тях България представлява незначителен дял от целия им бизнес. Трябва да увеличат обема на кредитиране, чрез осигуряване на по-голям ресурс от „банките-майки” или други международни финансови институции. Разбира се, трябва да се променят критериите за получаване на заеми, но не и да се занижават. Например, изискване за перфектна кредитна история е неадекватно, защото по-голямата част от активния бизнес предприемачески елит страда от финансово “обезкървяване”.

Критериите трябва да осигуряват възможности за „тези, които искат и могат да развиват бизнес”, а не за тези, които имат капитали на депозити и банките ги „молят” да предприемат нови начинания, за да ги финансират.

Например, ако даден клиент има лоша кредитна история и/или е претърпял фалит, трябва да се изследват причините за това. В случай, че става въпрос за неспособност, липса на преценка или недобросъвестност, няма логика този клиент да получава отново доверие. Ако, обаче причините за това състояние на клиента са свързани с външни, независещи от него обстоятелства, то тогава защо да не получи допълнителен шанс!? Не може да очаквате от всеки предприемач да предвиди всички макроикономически последствия, произтичащи от световни промени и то в дългосрочен план.

Банките, също така, следва да оптимизират своите процеси, да намалят бюрокрацията, както и да създават, привличат и мотивират добри кадри. Съвсем спокойно 60% от персонала на всички банки може да бъде намален. Поради наличието на огромна администрация, липсата на делегирани права на местния мениджмънт и желанието за осъществяване на контрол, повечето банки са се превърнали в тромави бюрократични институции. Голяма част от тях се плъзнаха по законите на Паркинсон, които гласят: "Всяка работа се разраства толкова, че да запълни времето, отпуснато за извършването й. Чиновникът желае да умножава подчинените, а не съперниците. Чиновниците си създават работа един на друг”.

С други думи, банките се задръстиха с безполезни процедури, постоянно ангажирани и неефективни чиновници. Клиентите се измориха от това да контактуват със съсипани от отчетност чиновници, които плахо вдигат рамене и казват: „не зависи от нас, има си компетентни органи”. По-лошото е, че дори и клиентът да успее да се види с по-високопоставен банков мениджър, среща същите реплики. Това, което трябва да направят банките е да разрежат възела и спрат да бъдат жертва по законите на Паркинсон. Как става това? Много просто - всичко опира до създаване на добри и ефективни кадри. Тези, които генерират бизнес, чрез продаване на продукти на банката, следва да се натоварят с отговорност за това, което правят, както и да получават значимо над средното за страната, фиксирано възнаграждение и атрактивни бонуси за професионално изпълнение на задълженията.

Банките следва да се постараят по-усърдно да наложат ясна корпоративна култура и да създадат силно чувство за принадлежност на служителите към институциите. Никой няма нужда от раздут щат и многобройни и неефективни чиновници! В случай че банките успеят да оптимизират своите процеси, идентифицират, развият и задържат добри кадри, повече от половината безполезни чиновници могат да бъдат освободени. Спестените пари от заплати на тези хора могат да се разпределят на останалите, добрите кадри, което ще ги направи богати, спокойни, мотивирани, амбициозни и способни банкери, а не просто чиновници в евтини костюми.

Защо да пристъпят банките към активно кредитиране? Причините са две – това е единственият начин за банките да „оправят” своите лоши кредити и увеличат печалбите си, тяхна отговорност е да изпълняват своите функции на кредитиращи институции.

Нека вникнем в причините! Старо банкерско правило гласи, че лош портфейл се оправя с активно кредитиране. Това е много проста и вярна логика, която е валидна за всеки бизнес. Представите си, че продавате автомобилни гуми и над 50% от вашите клиенти са спрели да ви плащат и вие сте преустановили доставките на гуми до тях. Голяма част от парите, които имате да събирате ще ги загубите, дори и активно да ги заплашвате, биете и съдите, защото повечето ви длъжници са прекратили плащания към вас, поради финансови затруднения и фалити. Всеки знае, че от фалирал бизнес трудно се събират пари. Освен това, при влошени бизнес отношения заради плащания трудно се възстановява доверие. Малко вероятно е да имате отново бизнес отношения с хора, с които разрешавате вашите спорове в съда. За да покриете вашите загуби и увеличите печалбите си трябва да намерите нови, платежоспособни клиенти и да им продадете колкото се може повече гуми. Това е печелившата формула, а не да хвърляте основните си усилия в това да „тормозите” фалирали хора за плащания, които ви дължат.

Принципът е същият и за банковия бизнес. Освен това, всички условия, необходими на банките, за да си вършат работата са налице. С оглед на сегашната финансова перспектива в ЕС, покриваща периода от 2007 до 2013г., България има достъп до приблизително 7 милиарда евро. Правителството смята, че само 20% от този размер е усвоен към днешна дата и е установило, че ефективното използване на европейски средства е огромна възможност за финансиране на публичните инвестиции. Между 2000г. и 2010г. средният годишен растеж достигна 4,7%. През същия период, доходът в България на глава от населението като дял от средния за ЕС драстично нарасна от 28 на 44%. Днес, България си остава една от най-фискално дисциплини¬раните страни в ЕС – важна характеристика в контекста на глобалната и европейска икономическа нестабилност.

Пазарът на труда е най-атрактивният в цяла Европа. Има наличие на качествени, образовани и способни кадри, които са готови да работят за многократно по-ниски заплати от тези, в която и да е друга европейска държава. Редовното оправдание за пасивната кредитна политика на банките е, че няма печеливши проекти. Това не е вярно, но дори до известна степен да приемем, че е така, нека финансират губещи бизнеси. При едно масирано “изливане” на капитали се създава така наречената “изкуствена” икономика, което означава, че дадени стоки и услуги се продават на нереално високи цени и това се счита за балон. Какво от това?

Дори и в следствие на масирана всеобща кампания за отпускане на кредити да се стигне до инфлация, кой губи? Обезпеченията на банките са обикновено в недвижими имоти, и след една обезценка на парите, след продажба на активите, служещи за обезпечения, банките могат да си възвърнат загубите и увеличат печалбите многократно. Освен това, при наличие на инфлация, хората които имат спестени пари, обикновено започват да ги инвестират в недвижими имоти, за да получат сигурност на своите вложения. Това води до увеличение на цените на недвижими имоти, което означава инвестиционна и бизнес активност. Като цяло, ще има полезно разтърсване, бизнесът ще започне да работи с други мащаби, спестовността ще се демотивира, както и ще се активизират “ залинелите скътавки”, които предпочитат да държат пари на депозит, вместо да харчат и инвестират.

Отговорността за осигуряване на финансиране е на банките. Кой друг да го напрaви? Това е все едно да ви позволят да отворите хлебарница в даден квартал и вие да спрете да продавате хляб. В някои европейски държави, общините стриктно следят за това, колко търговски обекта има в даден район. Не позволяват, например, наличие на повече хлебарници в определен квартал, за да може всеки бизнес да функционира достатъчно добре, без да бъде смазван от жестока конкуренция. Подобна е и ситуацията с банките в момента. Държавата прави всичко възможно те да функционират добре. БНБ трудно дава лицензи на нови инвеститори, желаещи да направят банки, както и се грижи за това регулаторните стандарти да бъдат на необходимото професионално ниво. Показатели като капиталова адекватност се гледат под лупа, за да се гарантира стабилността на финансовите институции.

Какво повече им трябва на банките, за да си свършат работата и "развържат кесиите"!? Имат всички условия да развиват своите бизнеси успешно, както и да изпълняват главна роля на силен и значим фактор в българската икономика. Най-важното е, че имат причина да го направят.

Бизнесът в България няма нужда от повече дисциплина, рестрикции, “know – how” и критики, а от пари, пари и още пари.Бизнесът и държавата си вършат работата, но някой трябва да “налива” пари и плаща сметки. Това са банките!!! Всичко им е предоставено, почти като даденост. Оперират в европейска държава, която е изключително дисциплинирана във всяко едно отношение, перспективите за България са огромни, бизнесът притежава “know – how” и работната ръка е добре квалифицирана. Банките трябва да развиват своите способни кадри, които да са най-вече богати, защото банкерът не е чиновник. Банкерите трябва да носят огромна отговорност за своите действия, защото те са инженерите на икономиката.

Спасяването на икономиката, съживяването на бизнеса и вдигането на жизнения стандарт на хората е в ръцете на банките. Банки, не губете време, а започвайте да си вършите работата като раздавате кредити - давайте, давайте, давайте.......................!!!