X
 
 

Революция WC: Моноблок или клекало в училище?

Още от автора

Съжалявам, че темата, която ще коментирам в този текст, не е много „културна“ и няма да ви вкарам в приказка за принцове и принцеси. Но не всичко  у нас е приятно, свежо, благозвучно, културно и луксозно, колкото и пъстро и перфектно да изглежда в чалга клиповете. Преди няколко дни имаше отново обществен дебат за състоянието на тоалетните в училищата, по случай международния ден на тоалетната. Това си е ежегоден дебат у нас.

Според проверка на Националния център на общественото здраве, извършена през 2009г., 80% от училищните тоалетни са с клекала, а те стресират учениците. Интересното е, че дори и след ремонт се правят именно такива тоалетни в училищата, защото, според директорите, хигиената е по-лесна за поддържане, когато тоалетните са от типа клекало. Друг е въпросът доколко се поддържа тази хигиена. Инспекторите са констатирали, че масово в училищните тоалетни липсват санитарни материали, като сапун и тоалетна хартия, както и течаща вода. 44% от тоалетните в област Кърджали са били с външна тоалетна.

Направих проверка в един популярен форум за майки, в който установих, че много малка част от българските „мами”, както се наричат те помежду си във форума, искат децата им да учат в училище, в което тоалетните да са с моноблок (тоалетна чиния). Те не искат децата им да сядат на една и съща дъска, въпреки че клекалата може да ги стресират, защото ги намират за нехигиенични. Явно е, че тези български майки възприемат лошата хигиена в тоалетните на училищата за напълно нормална.  Вместо да изтезават децата си така, аз бих посъветвал родителите да бъдат по-активни, да следят дали тоалетните в училищата се почистват редовно, да предложат на директорите в  училищните тоалетни да бъдат осигурявани хартии за еднократна употреба, които заемат формата на дъската на тоалетната чиния. Така децата няма да имат пряк допир с нея. Защо трябва да се мъчат с клекалата, след като имаме налице това интелигентно решение?!

Как искаме подрастващите да имат европейско възпитание, след като са подложени на такива клозетни изтезания в училище?! Как, след като им се налага да стискат, да повярват, че сме велик народ в часовете по история?! Може би ви звучи смешно, дори леко налудничаво, но стискането води до сериозни здравословни проблеми при децата.

Мисля, че на всички е ясно какво представляват повечето от обществените тоалетни в България, не само тези в училищата. Идеални са за снимачни площадки на филми на ужасите и са популярно място за развиване на кожни инфекции. Междувпрочем, ще вметна, че по данните от миналогодишното преброяване, 26% от жилищата на българите са с външна тоалетна, а в почти 1% напълно липсва такава. Това също, поне според мен, си е сериозен проблем.

Особено е това, че хигиената на обществените тоалетни на повечето места е еднакво лоша, без значение дали става въпрос за държавно училище или за частно заведение. Неприятната миризма е това, което се усеща още преди влизането. Независимо от вида на тоалетните, клекало или тоалетна чиния, ни изненадва неприятно липсата на тоалетна хартия и адекватен начин, за да се заключим. Начинът, по който се пуска водата, също изненадва много често и би затруднил дори и инженер. Често, за да пуснем казанчето, трябва да натиснем капачка от Кока-Кола или да дръпнем връзка от старите маратонки на внучката на собственичката на заведението. И това се случва дори и в лъскавите заведения в центъра на София. След това установяваме, че или няма течаща вода в мивката, или тече по някакъв чуден начин, я студена струя като фонтан, я гореща като гейзер. Топлата вода е нещо, което напълно липсва в много от училищните сгради.

А ако мястото, чиято тоалетна се налага да използваме, е дискотека, тогава трябва да ходим на зиг-заг, за да не настъпим многобройните боклуци и други гнусотии, разпилени по пода, в иначе елитните нощни заведения в цялата ни страна. От елитно по-елитно и от лъскаво по-лъскаво... Но това, може би, е по-скоро въпрос на възпитанието на посетителите.

Не разбирам защо мнозинството толкова много държи да нямаме прилични обществени тоалетни в България. Недопустимо е отношението ни да е „абе мани го, нали е кенеф!”, а да искаме да привличаме все повече и повече туристи, да искаме да имаме самочувствие на европейци, каквито сме от повече от 1300 години (поне според официалната история), а не само географски да стоим тук. Недопустимо е и да няма тоалетни в градските паркове, а в болниците да са като в концлагер (не че е допустимо някъде другаде). „Кенеф“ означава нещо, скрито от погледа. Богоров не харесва именно тази дума и затова я заменя с нужник.

Преди няколко години, чешкият художник Давид Черни изобрази България като колаж от клекала, на изложбата „Ентропа”, пред входа на сградата на Съвета на ЕС в Брюксел. Това не се прие никак добре в медийното пространство в България, а организаторите на изложбата бяха принудени да скрият с бял плат мястото, на което се намира България на инсталацията, която хумористично представи Европа. След като много българи се обидиха, Давид Черни каза, че творбата му не бива да се приема като политическа, че не е искал да представи България като тоалетната на Европа, както беше възприета от повечето хора у нас.

Той твърди, че никъде другаде, освен в България, не е виждал турски тоалетни и е бил много изненадан от техния вид, когато е идвал на почивка у нас като дете, че това е причината, за да ни изобрази по този начин. Холандия беше изобразена като море, от което стърчат минерата, Румъния като зловещ замък, от чийто връх се показва главата на граф Дракула, Дания като мозайка, на която личи пророкът Мохамед, Испания като строителна площадка, а Великобритания напълно липсваше, защото е най-големият евроскептик, според автора. Но само България беше прикрита с чаршаф.

На мен също тогава не ми стана приятно, че България е изобразена по този начин. Но се замислих и осъзнах същото – никъде другаде не съм виждал клекала, освен в България, и то във всякакъв вид обществени сгради. Масово и в крайпътните заведения са такива. А това със сигурност стресира чужденците, които не са свикнали с техния вид. Представете си как би се почувствало немско семейство, което се отбива в крайпътно заведение, за да се облекчи, но установява, че на пода, вместо тоалетна чиния , има просто една дупка...

За да разбереш какво е едно семейство, трябва да влезеш в тоалетната му. По същия начин, за да разбереш какъв е един народ, трябва да посетиш обществените му тоалетни. Не само в България имаме много нечисти и некомфортни тоалетни, пътувал съм в близо 10 страни, но никъде другаде не съм виждал тоалетни с толкова лоша хигиена и външен вид, колкото тук. В Япония, където тоалетните традиционно са клекала, след втората световна война имат най-модерните тоалетни в света, защото е поета такава обществена инициатива. И така е до ден днешен. За щастие, те стават все по-чисти и комфортни у нас, но твърде бавно.  Нужна е революция в тоалетната на българина, и то час по-скоро.