Наистина ли мразим македонците?

Останаха петима финалисти в „Биг брадър” и двама от тях са македонци, което ме кара да се замисля върху българо-македонските отношения. За всички е ясно, че съществува някакъв псевдо-конфликт, продиктуван от агресивната политика на македонците, решили да творят история, позовавайки се на различни части от чуждата. Но когато става дума за българина, той не е настроен срещу македонците, напротив, често умело използва чувството си за хумор в тази посока.

Трябва да се приеме, че историята е такава, каквато е. Тя не може да се промени чрез пропаганда, строене на паметници и писане на книги.

Когато говорим за толерантност, няма как да не засегнем и въпроса с българския етнос – турци. През определен период от време, в медийното пространство се появяват изказвания за крайно отношение от една от двете страни в тази посока.

Но турците, останали да живеят по нашите земи след освобождението и да създават потомство тук, няма как да изтрият случилото се, те, както и ние сме просто следствие от обстоятелствата. И за тези, които твърдят, че мразят турците заради османското иго, трябва да стане ясно, че сегашният етнос няма общо с историята. Това важи и в обратен ред – ако турците считат себе си за поробители и се кичат с чужда слава.

Истината е, че посочените горе примери не са толкова чести и всъщност българите и турците, на местата, където са малцинство, живеят в разбирателство. Факт, че българинът е толерантен са новините на турски език, за които мненията са противоречиви. И все пак в България има толкова много етноси – не е възможно всеки от тях да има новини на своя език. В рамките на страната, официалният е българският и това не е за подценяване.

Относно „западноевропейските” чужденци, които в последните години се заселиха у нас, можем само да кажем, че българинът се стреми да ги опознае и силно вярва, че това ще му донесе полза - „келепир” да има. И сме добри по съседски и ги учим на нашите нрави, а в това няма нищо лошо.

Интеграцията на малцинствата е един от проблемите, поставен пред нас, от Европейския съюз. Не бих могли да кажем, че тя е особено успешна, в рамките на страната ни, до този момент. Може би това е така, защото тя е грешно тълкувана и реализирана. Има още много да се работи в тази посока, за да се получат положителни резултати.

  И се оказва, че българинът все пак е толерантен. Той отдавна се е научил да търпи, а търпението е  добродетел. Хората казват, че за да разбереш някого какъв е, трябва да изядеш един пакет сол с него, да походиш с обувките му, да минеш пътя, който е извървял.

Лесно е да мразим различните, по-трудно е да ги приемем и да разберем, че и те са хора, точно като нас, със собствени страхове, надежди и живот.

Бъдете толерантни.