Какво се случва с децата на България?

63 300 е точният брой на родените през последната 2012 година. Този брой е с 6000 по-малко от родените през предходната. Оказва се, че кризата, лошите условия на живот, бедността, липсата на подходяща среда за отглеждане и възпитаване на едно дете се отразяват на раждаемостта и тя намалява.

На всеки от нас е ясно, че една от основните цели на човешкия живот – това е продължаването на рода и създаването на потомство. Такъв е хода на човешката история. И въпреки това, малко са смелчаците, които имат куража да си направят и отгледат повече от едно дете при днешните условия. Все по-малко образовани и работещи двойки не се наемат с трудната задача.

В миналото децата са били основна част от работната ръка у дома, помагали са в земеделската работа, в отглеждането на своите братя и сестри и раждането на дете е било своеобразна инвестиция.

В днешни дни децата живеят под опеката и с помощта на своите родители, най-малко, до навършване на пълнолетие или до завършването на висшето си образование, а в някои случаи, които никак не са рядкост, се облагодетелстват от родителската помощ години наред. Това, сякаш, е в реда на нещата, но всичко зависи и от гледната точка: да помагаш при нужда е едно, да носиш някой на ръце – съвсем друго. Родителите трябва да умеят да научат децата си на труд, да ги възпитат добре, за да бъдат те честни и трудоспособни граждани на България.

Друг е въпросът доколко държавата се грижи за своите деца и за хората си изобщо. И с протести и без протести да бъдеш родител в днешно време, се оказва отговорност, която е единствено и само твоя.

Докато в част от арабските страни, раждането на дете се поощрява, по един или друг начин и се стига дотам, че то получава безплатно качествено образование, собствено жилище и осигурена работа, то в България подобна тенденция е просто една неясна мечта. Майчинството е крайно недостатъчно, а в случай на самотен родител – направо абсурдно. Детските стигат за разходите на едно дете за около 2-3 дни от месеца.

И от българинът се очаква да увеличи населението, за да има откъде да стигат парите за пенсионното осигуряване след години, но за всеки случай увеличихме и пенсионната възраст, та дано по-малко пенсионери да има след време.

И все пак децата са нашето единствено богаство, от момента на тяхното зачеване и раждане до момента на нашата собствена смърт. На всеки от нас се пада житейската мисия да роди, отгледа и възпита поне едно дете, да го научи какво е редно и какво не е, да му помага, да го напътства и да го превърне в пълноценен и отговорен човек.

Успех на всички с тази дългосрочна и нелека мисия.