България - на прага на икономически разцвет

Трудно е за вярване, но е време да направим необходимото, за да използваме това, което сме постигнали, изстрадали и реално притежаваме. А то е много, изключително много!

Проблемът в момента е, че двигателят на българската икономика е смазан - а това е именно малкият и среден бизнес, който е по-важен от всичко за развитието на една държава. Проблемите са малки и бързо решими. Стъпките са лесни, малки, но е критично важно да започнем да ги следваме незабавно, упорито и систематично.  Това съвсем не е нова посока, а инициатива за активно и ефективно надграждане на това, което сме постигнали досега.

Първата стъпка е да отворим сетивата си за реалността и постиженията, като поощряваме тези, които работят и благодарим за успехите им.

Великото постижение на България, е че премина успешно и мирно от планова към пазарна икономика. България притежава най-богопомазаната и желана географска даденост - природа, което дава възможност за развитие на всякакво земеделие и туризъм.

Какъв е проблемът в България и как да го решим?  Двигателят на икономиката не функционира добре, а той е именно малкият и среден бизнес. Това също означава, че средната класа в страната е изчезващ вид. Защо това е толкова лошо и защо малкият и среден бизнес е по-важен от всичко друго? “23 милиона малки и средни предприятия в Европа, с дял над 98% от всички предприятия, са живецът на европейската икономика.” Съгласно наскоро проведено изследване от Европейския инвестиционен фонд, малките и средни предприятия създават повече от 67% от работните места в Европейския съюз. В България тази цифра е 80%”. Добре работещи малки и средни фирми изграждат средната класа. Ефективното развитие на малките и средни предприятия е задължително условие за укрепване на средната класа в България, която, както показва опита на страните от Западна Европа, е задължително условие за развитието на демокрацията и устойчив икономически растеж.

Парите са в масата от хора, а не в малките кръгове, каквито и да са те. По-лесно е да съберете по един лев от 50 000 човека, за да съберете 50 000 лева, отколкото да вземете по 25 000 лева от двама души. Старо бизнес правило гласи, че ако един клиент носи повече от 10% от прихода във вашия бизнес, вие ставате опасно зависим от него.

Развитието на една държава се оценява от нивото на средната класа. Това е така, защото в бедните общества вътрешното потребление е слабо, няма стимул  за създаване на продукти за вътрешно потребление. Дори наличието на външни пазари не е достатъчен стимул за създаване на продукти с висока добавена стойност.

Успешните компании реализират добре своите продукти с висока добавена стойност, когато се наложат първо на вътрешните пазари, след което започват да търсят възможности навън. Освен това, в бедни общества обикновено липсва добро ниво на образование и съответно качествени кадри, а това не позволява създаването на печеливши бизнеси, произвеждащи продукти с висока добавена стойност. Силен малък и среден бизнес означава силна средна класа, което създава потребление и инвестиционна активност. Точно това води до национален просперитет.

Кое точно е сковало малкият и среден бизнес?

Проблемите са свързани основно с липса на кредитиране, огромна междуфирмена задлъжнялост, слаба активност на чуждите инвеститори и свито потребление. Решението на всичко това е просто – трябват пари!

Хубавото е, че ни трябват малко пари, но тези, които следва да си свършат работата не го правят. А това са банките! Допреди пет години те работеха на пълни обороти и неочаквано за всички изведнъж спряха. Това е все едно да отидете в малък квартален ресторант, който работи добре на малки обороти и се самоиздържа с дневен оборот от 1 000 лева. Изведнъж водите голяма група хора, като пълните целия ресторант, правите сметка от 5 000 лева за една вечер и оставяте тлъсти бакшиши. На следващия ден се връщате отново с още по-голяма група и плащате още по-голяма сметка, като дори казвате на собственика, че са му ниски цените и тези, които водите си мислят, че има нещо нередно. Ресторантът наема повече персонал, слага допълнителни маси, прави освежителен ремонт, вдига цените и кани най-добрите готвачи. Вие след това казвате на собственика, че е много добър в бизнеса и ако направи нещо по-голямо, ще му доведете много клиенти. Собственикът на ресторанта решава да го надстрои и разшири. Затваря ресторанта за няколко месеца, влага всички спестени пари в ремонт, като допълнително тегли и кредит за това. След като отвори напълно новия, разширен и скъп ресторант, вие изчезвате, както и всички останали клиенти. Това, което се случва е, че собственикът на ресторанта фалира. Ето това направиха банките в България и сега трябва да решат проблемите. Могат да го направят лесно и бързо.

Междуфирмената задлъжнялост в България е в границите от 100 до 160 млрд. лв.  Това е огромен проблем, който сериозно затруднява дейността на българските малки и средни предприятия, които са 215 хиляди. Това е нашият мотор на икономиката, който едва работи, но в същото време може лесно да се ремонтира. Следният пример, под формата на шега, илюстрира как един германец решава проблема с междуфирмената задлъжнялост в малко американско градче: „Влиза един германец в средноамерикански мотел. Иска да огледа стаите. Собственикът му казва, че може срещу депозит от 100 долара. Германецът оставя 100-те долара на тезгяха и се качва да огледа стаите. Собственикът на хотела взима парите и отива при месаря да си плати борча. Месарят пък отива при кръчмаря, за да му се издължи. Кръчмарят бърза да се разплати с една проститутка от предната вечер. Тя взима 100-те долара и тича в хотела да си плати стаята, която е ползвала на кредит. Тогава германецът слиза и казва, че не харесва стаите. Така градчето заживява мирно, без дългове.”

Как банките могат драстично да променят ситуацията?

В България има 24 лицензирани банки и 7 клона на чуждестранни банкови институции. Общо 31 участници, които, ако проявят съвсем малка инициатива по отношение на по-качествено изпълнение на своите задачи, ще успеят да стартират лавинообразен ефект за бързо разгръщане на потенциала на икономиката. Накратко - трябва да развържат кесиите и да започнат истински активни кампании за кредитиране.

Необходимо е съвсем малко, около 15 млрд. лева, които да бъдат раздадени спешно под формата на кредити на фирми, при преференциални условия с цел съживяване и растеж. Това, разпределено солидарно между банковите играчи в България, е средно по 500 – 600 млн. лева на калпак или по 250-300 млн. евро. Повечето от банките са чужди и за техните собственици, както и размера на глобалните им операции и транзакции, това е смешно малко. Да не говорим, че това са пари, които те също ще вземат на заем под формата на кредитни линии и ще ни натоварят допълнително с лихви. Оправдания от страна на банките, че сме в световна криза са нелепи, смехотворни и абсурдни. Това е все едно някоя баба, която продава в престилката си магданоз пред дома си, произведен от нея в някое затънтено село, да вдигне рязко цената, като се оправдае с това, че минни работници в Аржентина стачкували.

В момента общият размер на кредитите на фирми и физически лица е около 50 млрд. лева, а през последните години нараства с около 1.7 млрд. лева, което е критично бавно. В случая, става въпрос за „ударно” раздаване на 15 млрд. лева за период от половин година.  Има обаче някои особености, които трябва да се знаят.

На първо място трябва да се променят критериите за получаване на заеми, но не и да се занижават. Ако даден клиент има лоша кредитна история и/или е претърпял фалит, трябва да се изследват причините за това. Критериите трябва да осигуряват възможности за „тези, които искат и могат да развиват бизнес", а не за тези, които имат капитали на депозити и банките ги „молят" да предприемат нови начинания, за да ги финансират.

Тази активност в кредитирането ще има цена за банките, защото около 5% (750 млн.лева) от тези кредити ще потънат, за да покрият „черни дупки”, породили се в следствие на години финансово обезкървяване от рязкото дърпане на шалтера на банките.

Банките трябва да се включат в тази кампания активно, по едно и също време. Защото, когато музиката е пусната, играчите танцуват, което на бизнес език означава, че когато пазарът върви нагоре, инвеститорите инвестират. В случая обаче, музика няма и ако само една или две банки започнат да кредитират с този интензитет и променени критерии за кредитополучатели, рискуват да поемат по-голяма част от очаквания лош портфейл от споменатите по-горе 750 млн. лева. Това, което трябва да стане, е всички изведнъж да излязат на дансинга и да започнат да дават всичко от себе си. Банките в момента са като почтени съпруги, които сега промотират скромност, дори и морал. Гледат какво се случва отстрани, а допреди години същите са били развратници и са се раздавали от сърце почти на всеки. Искаме ги обратно в играта, но как да стане? Те го искат, но не една по една, за да не губят пари и да не се излагат. Банките искат да имат среда за кредитиране, защото портфейлите им се влошават, а старо банкерско правило гласи, че лош портфейл се оправя с ново активно кредитиране. Тук е важна намесата на държавата!

Какво може да направи държавата?

Много просто - да ги хване всички за врата накуп и да ги хвърли на дансинга. Ще се обидят и смутят малко, но като се видят всички на дансинга, музиката ще засвири, ще започне да се лее уиски и ще започне бясна надпревара. Дори, в случай на необходимост, държавата може да гарантира за 750 млн. лева очакван лош портфейл и да обезпечи тези загуби на банките. Заслужава си, защото ефектът за икономиката ще е огромен. Специално за банките това ще е от огромна полза, защото ще имат добра среда за осъществяване на дейността си и ще се излекуват от съществуващия лош портфейл в момента, който е над 20%. Също така е важно да отбележа, че такъв обем на нови кредити трябва да се поддържа всяка година поне за следващите десет години. Трябва да сме сигурни, че бизнесът ще може да функционира със собствени сили в даден момент, имам предвид без кредитиране. В противен случай, бизнесът може отново да страда от рязко дърпане на шалтера от страна на банките.

Какво друго може да направи държавата? Отговорът е прост - всичко, което е необходимо и помага на малкия и среден бизнес. Например, след като има толкова жестока междуфирмена задлъжнялост да разреши на фирмите да плащат ДДС, едва когато получат пари по издадени фактури. Или поне да имат по-дълъг срок за внасяне на ДДС след издаване на фактурата, например 120 дни. Друга добра мярка е легализиране на сенчести бизнеси като проституцията. Вместо парите да отиват в сивия сектор, защо държавата да не прибира налози от това.

Един много добър пример от последните месеци е забраната за тютюнопушене. Какво толкова го мислим и умуваме? Не е моментът за тези мерки, независимо дали малко или много удрят бизнеса и в каква степен този ефект е временен. Всеки шамар за малкия и среден бизнес в момента може да се окаже фатален. Защо да караме хората да стоят по домове? Това свива потреблението, хората съвсем ще се ограничат, няма да имат дори и социален натиск да са други. Ще си правят все повече домашни вина и ракии. Ще стоят с анцузи пред телевизора на масата и ще стават все по-малко активни и агресивни консуматори. Изкарайте мъжете от семейните трапези и ги вкарайте в баровете, за да пият, пушат и хващат любовници - да харчат пари и зареждат тази икономика!

Много полезно ще бъде след активна кредитна кампания държавата рязко и многократно да увеличи заплатите на хората в държавния сектор и пенсиите на пенсионерите. В този момент, държавата може да си позволи, ако е необходимо, да наруши малко своите показатели за стабилност. Увеличението на заплатите в държавния сектор ще наложи натиск на частните фирми да направят същото.

Всичко това ще доведе до ударно потребление, активност на бизнеса и разкриване на потенциали. Ще имаме силна икономика и продукция с висока добавена стойност. С други думи, милиони хора ще мислят в посока на това как да направят най-доброто, а не погрешно да смятаме, че шепа депутати и министри трябва и могат да го измислят. Това не е тяхна работа. Те могат да говорят за затягане на колани и други подобни, защото управляват пари на данъкоплатци и обществени фондове. Те трябва да се грижат за стабилността, за да сме привлекателни за инвеститори. Бизнесът е локален и международен, конкуренцията е глобална и космополитизацията е в домакинствата. В случай, че сме добри търговци и сме се прославили, че имаме добър лед, ще можем да го продаваме дори на ескимоси. А потенциал имаме, доказали сме се многократно и сме дали на света много.

Какво трябва да направи обществото като цяло?

Преди всичко да вярваме, че сме велика нация! Трябва обаче да имаме и колективна отговорност и екипност. Нека да вярваме повече в общи ценности и идеали, да се обединяваме повече за добри и смислени цели. Скептицизмът е излишен.

Трябва също да развием консуматорско мислене и приемем такова поведение, а не на скромни спестовници. Спестовността и скромността са много опасни. Всеки спестени 100 лева водят до това  един безработен човек да излезе на улицата. В случай, че тази пасивност и спестовност продължат още малко, ще си съборим държавата. Ще ни спретнат накрая някоя схема като това да бутнат борда, за да провокират спешно хиперинфлация с цел рестартиране на компютъра. Как иначе да накарат хората да харчат и инвестират вместо да спестяват? Как ще се реши въпросът с междуфирмената задлъжнялост? Банките имат основна роля за съживяване на икономиката, но без активност на бизнеса и обществото няма да стане. 

Фактите са ясни, както и стъпките. Задачата е България да стане „Перлата на Европа” до декември 2013. Повечето работа е свършена. Трябва само още малко да надградим, както и да следваме правилната посока.