Страната на влагата и дискриминацията

Напоследък силна паника тресе иначе спокойното и консервативно английско общество. Гражданите на Острова, които винаги са се славели със своето хладнокръвие и трезва преценка  в най-напрегнатите ситуации, напоследък са искрено притеснени. Причина за тяхната тревога се крие във факта, че от 1 януари  българи и румънци  имат свободен достъп да работят във Великобритания. Ограниченията за сънародниците ни отпадат в целия ЕС. По всичко личи обаче, че във Великобритания изобщо не очакват българските емигранти с отворени обятия, а отношението им към сънародниците ни може да се определи с тиха истерия и явна непоносимост. Вече редица издания на качествената преса във Великобритания започнаха кампания, с която се опитват да представят страната като мръсна, студена и негостоприемна. Други представители на медиите на Острова пък остро критикуват пренебрежителното отношение на лейбъристите, които още през 2004 година са допуснали вълна от източноевропейци да „залее” земите на Нейно Величество. Някои вестници от типа на „Гардиън” са започнали явна негативна кампания срещу българите и румънците, която не само че допълнително настройва обществото срещу бъдещите емигранти, но и създава напрежение в отношенията със сегашните ни сънародници там. В целия този хаос, някои политици допълнително наливат масло в огъня с неразумните си коментари. Така например наскоро общинският съветник Ники Айкън заяви, че  е готов да плати хиляди паундове за вагони, с които ще изпрати мръсните сънливци от България и Румъния обратно по домовете им.

Нарастващата паника, която владее Острова обаче вече започва да граничи с глупост. Наскоро кабинетът на Камерън излезе с предложение да се разпространяват брошури сред бъдещите емигранти, които изтъкват негативните аспекти на живота във Великобритания. Рекламната кампания, озаглавена „Великобритания – не толкова привлекателна, колкото си мислите” ще се фокусира върху лошото здравеопазване, скъпото образование, влажния климат и забавянето при изплащане на помощи за безработни. „Великата” идея, която се корени в тази кампания е, че така емигрантите ще осъзнаят, че животът на Острова не е никак розов и за да изкараш добри пари, ще ти се наложи да положиш здрав труд. Не знам точно как би трябвало да се определи подобна новина – като разтърсваща или като абсурдна. Ако се правят изводи от това предложение, то излиза, че сънародниците ни нямат ни най-малка идея колко е труден животът на емигрантите, особено във Великобритания.  Истината е, че всеки един човек, който напуска родината ни много добре осъзнава какво го очавка „навън”. Лишенията и трудностите, които ще се наложи да изтърпи не са тайна за никого. Въпросът обаче е, че когато във Великобритания ще получиш средно около 6,18 лири за работа на час, а в България 73 пенса, малко или много намираш някаква мотивация в себе си. Никой не умира от желание да напусне родината си и да остави семейството и приятелите си. Но за повечето ни сънародници това се превърна в изход от мизерията и огромната нищета, която ги чака тук. При условие, че не получаваш добра  заплата и едва свързваш двата края, съвсем естествено е да потърсиш друг вариант, който би подобрил стандарта ти на живот.  Друг е въпросът, че напоследък покрай истерията на британците, че ще бъдат „завзети” от източноевропейци, отношението към българите е под всякаква критика. Наскоро във виртуалното пространство беше публикувано отворено писмо на наш сънародник, който от 3 години живее и работи в Лондон. В своя зов за помощ до българския президент и министър-председател, нашият сънародник се пита защо на британците им е толкова трудно да разграничат честния работник от просяка или мързеливеца, който живее само на помощи. Българинът заявява, че британците третират сънародниците ни като хора от най-долната класа при условие, че те работят като всички поданици на Нейно Величество и редовно плащат данъци и осигуровки. В същото време голяма част от парите, които сънародниците ни изкарват там, се връщат обратно в България. Повечето емигранти изпращат средства на близките си, за да могат да живеят нормално или пък инвестират спечелените пари в имоти или бизнес в страната ни. И въпреки че тези хора работят за развитието на две държави, те са  забравени и от двете страни. Зад граница те са подценени и отхвърлени от обществото. Там трябва да минат години, за да те приемат и въпреки всичко в техните очи винаги ще си останеш чужденец. В България пък са отхвърлени, защото никой не го интересуват хората, които отиват в чужбина. Смята се, че те сами трябва да се оправят. В момента обаче ситуацията допълнително се влошава от параноята на британците и нарастващия негативизъм срещу нашите сънародници. Странно е как държава, която осигурява добри позиции на  афроамериканци и мюсюлмани, изведнъж реши да играе ролята на злодей спрямо източноевропейските емигранти. По какъв начин обаче ще се реши този конфликт и дали негативната кампания срещу емигрантите ще има успех, тепърва предстои да разберем. Едно обаче е сигурно, когато няма какво да ядеш и семейството ти е на ръба на мизерията, изобщо не те интересува дали като заминеш в чужбина климатът ще е лош. Единственото, което искаш е да осигуриш по-нормален живот на себе си и близките си.