Една мъртвородена стратегия?

Наскоро нашето спокойно и малко общество беше „разтърсено” от няколко сериозни пробива в системата ни за сигурност. Това са част от твърденията, с които електронният сайт „Дойче веле” излиза по повод скорошните нападения над наркобоса Златко Баретата и политика Ахмед Доган. Редом обаче с тези покушения, в примерите за пробив в националната ни система за сигурност, сайтът посочва и атентата през лятото на летището в Бургас. Липсата на адекватни реакции и стабилна система за сигурност обаче не се изчерпват само с тези три случая.

През изминалата година имаше сериозна експлозия в склад за боеприси край „Петолъчката”, а няколко съмнителни парашутисти изплашиха до смърт жителите на плевенско село. Всички тези „пробиви” навеждат на една единствена мисъл – сегашната стратегия за сигурност по абсолютно никакъв начин не защитава гражданите и притежава сериозни пропуски. Когато наскоро се осъществи стрелба срещу наркодилъра Златко Баретата, голяма част от медиите пренебрегнаха случая и не подходиха към него с нужното внимание. Истината е, че покушението над наркобоса, което беше извършено в центъра на столицата, в пиков час, повдигна един сериозен въпрос – докога подобни престъпления ще се извършват на улицата, с опасност да застрашат живота на невинни граждани? И дали в скоро време, докато продължава „войната за разчистване на сметки” няма да пострада някой обикновен човек, който няма нищо общо с подземните игри на българските босове?

За съжаление, ситуацията в България от години се определя с мотото: „Правете, каквото искате, при всички положения, ще останете ненаказани”. Разчистването на сметки на хора от подземния свят, което вече се прехвърли на улицата и обществени места, подсказва две основни неща – служителите на МВР трябва по-внимателно да си вършат работата и имаме остра нужда от по-добра стратегия за сигурност. И ако първата част изисква повече време и евентуална смяна на хора, които заемат водещи позиции, то за изготвянето на нова стратегия може да взаимстваме от западните модели.

Истината е, че разработването на нова стратегия за национална сигурност е бавен и мъчителен процес, който изисква висок професионализъм и подробни анализи. Сегашната ни стратегия, която е приета преди 2 години и изтича през 2020 година, се отличава с прибързано и некомпетентно изготвяне. Планът, по който в момента се осъществява националната ни защита, е дело на служители от МВР, които надълго и нашироко говорят за предполагаеми заплахи, но така и не предлагат ясни методи, по които да се ръководим в случай на опасност. Според експерти стратегията ни за национална сигурност е под всякаква критика и би било истинско безумие, ако продължаваме да я прилагаме до 2020 година. Затова вече голяма част от служителите в областта на отбраната започват да отстояват мнението, че е необходимо изготвянето на нов, извънреден план за национална сигурност. Той трябва да бъде координиран от повече експерти и да не се ограничава само до компетенцията на органите на МВР.

В новата ни стратегия за национална сигурност трябва да са включени приложими формули как да се справим с агресията и насилието при извънредни ситуации, като например бомбения атентат в Бургас. Също така трябва да се затегнат методите за разузнаване, за да не се допускат подобни „комични” ситуации, като тази в плевенското село и парашутистите-шпиони. За съжаление, обаче, изготвянето на нова стратегия за сигурност до голяма степен зависи от решенията на правителството, а по всичко изглежда, че сегашните ни управляващи не откриват никакви пропуски в сегашната стратегия. Затова за обсъждането на подобен проект може да се говори само при евентуална смяна на властта или поне на ключови фигури в областта на отбраната. Дотогава, както шеговито се изрази един интернет потребител, е най-добре да се разхождаме с каска на главата и бронежилетка, за да се предпазим от евентуални смъртоносни куршуми.