България гори
1395
Още от автора
Не можем да избягаме от това, което сме. А същността ни зависи от много фактори и може би един от най-значимите, това е социума, тъй нареченото общество (в случая българското), което напоследък забрави как се свежда глава и гордо я изправи.
Седмици наред, протестите по улиците на градовете ни, издигат гласовете на народа и показват на онези горе, че е време за промяна – чакана, търсена, желана, необходима. Дни наред слушам обвиненията, които хвърлят едни и други политици – кой, какво, къде, как. Вината, за мен, е напълно комплексна и трупана с години, а тези години се измерват с човешки животи, които днес не могат да се живеят достойно в собствената си родина. Каква полза от празни приказки, гледане в „чуждата паничка” и търсене на мнимите виновни сред партиите. Да, има виновни, но те, така или иначе, едва ли ще бъдат наказани. Май справедливостта отдавна не е на дневен ред. Чудя се, защо ли не гледаме първо себе си и тогава да хвърляме обвинения. Виновни са политиците, че изиграха народното доверие, не изпълниха обещаното и гледаха само себе си, виновен е и народът, че избра точно тях и ги излъчи за управляващи. Виновни сме всички! Но не това е важно, важното е друго. Оттук накъде отиваме? Възможно ли е да има промяна? Може ли да бъде спасена България? Има ли надежда на хоризонта? Не искаме партии, но нямаме и алтернатива. Омръзна ни да си затваряме очите, да свеждаме покорно глава и имаме искания и то, разумни, изглежда, но тук пак идват обещанията и то така... то иначе... ама не може... не трябва... и в крайна сметка – нищо.
Ама надеждата още гори в сърцата на хората и им се иска да вярват, че е възможна промяна, колкото и да сме на дъното, все начин да излизане оттам има. Героите на нашето време, май както и преди са на барикадите, и пак слушат същите песни, които са вдъхновявали поколения българи. Протестът е всенароден и се разпалва всеки ден. Ще бъде ли напразна жертвата на онези, които се самозапалиха? Ще запомни ли България Пламен Горанов, който горя, за да покаже недоволството си и това, че така не може? Проблемите са много, алтернативите са малко, не ни остава голям избор, дори на изборите, които предстоят, но българинът все някак ще се оправи, та нали България била отличничка по икономическа стабилност. Въпросът е с цената на какво?
Ще се спасим ли? – не знам. Казват, че огънят пречиствал, гонел злите сили, изгарял ненужното, остарялото, закостенялото и лошото. Скоро е Благовещение, идва пролетта... народът е готов да се бори за това, което иска, готов е да търси, загубената, през годините, справедливост.
Българинът не е чак дотам загубил ценностите си, макар някой да го твърдят. И когато трябва се обединяваме, и когато трябва милеем един за друг и в нас пламтят надеждата и вярата, че ще съумеем да се справим, независимо от цената, която дълго плащахме и продължаваме.
Важното е едно..., че България гори, защото в сърцата на всички ни е разпален онзи пламък, който ни дава сили да не позоволяваме да ни тъпчат вече, който ни припомня, защо е гордост да си българин и който ни прави човеци.
Седмици наред, протестите по улиците на градовете ни, издигат гласовете на народа и показват на онези горе, че е време за промяна – чакана, търсена, желана, необходима. Дни наред слушам обвиненията, които хвърлят едни и други политици – кой, какво, къде, как. Вината, за мен, е напълно комплексна и трупана с години, а тези години се измерват с човешки животи, които днес не могат да се живеят достойно в собствената си родина. Каква полза от празни приказки, гледане в „чуждата паничка” и търсене на мнимите виновни сред партиите. Да, има виновни, но те, така или иначе, едва ли ще бъдат наказани. Май справедливостта отдавна не е на дневен ред. Чудя се, защо ли не гледаме първо себе си и тогава да хвърляме обвинения. Виновни са политиците, че изиграха народното доверие, не изпълниха обещаното и гледаха само себе си, виновен е и народът, че избра точно тях и ги излъчи за управляващи. Виновни сме всички! Но не това е важно, важното е друго. Оттук накъде отиваме? Възможно ли е да има промяна? Може ли да бъде спасена България? Има ли надежда на хоризонта? Не искаме партии, но нямаме и алтернатива. Омръзна ни да си затваряме очите, да свеждаме покорно глава и имаме искания и то, разумни, изглежда, но тук пак идват обещанията и то така... то иначе... ама не може... не трябва... и в крайна сметка – нищо.
Ама надеждата още гори в сърцата на хората и им се иска да вярват, че е възможна промяна, колкото и да сме на дъното, все начин да излизане оттам има. Героите на нашето време, май както и преди са на барикадите, и пак слушат същите песни, които са вдъхновявали поколения българи. Протестът е всенароден и се разпалва всеки ден. Ще бъде ли напразна жертвата на онези, които се самозапалиха? Ще запомни ли България Пламен Горанов, който горя, за да покаже недоволството си и това, че така не може? Проблемите са много, алтернативите са малко, не ни остава голям избор, дори на изборите, които предстоят, но българинът все някак ще се оправи, та нали България била отличничка по икономическа стабилност. Въпросът е с цената на какво?
Ще се спасим ли? – не знам. Казват, че огънят пречиствал, гонел злите сили, изгарял ненужното, остарялото, закостенялото и лошото. Скоро е Благовещение, идва пролетта... народът е готов да се бори за това, което иска, готов е да търси, загубената, през годините, справедливост.
Българинът не е чак дотам загубил ценностите си, макар някой да го твърдят. И когато трябва се обединяваме, и когато трябва милеем един за друг и в нас пламтят надеждата и вярата, че ще съумеем да се справим, независимо от цената, която дълго плащахме и продължаваме.
Важното е едно..., че България гори, защото в сърцата на всички ни е разпален онзи пламък, който ни дава сили да не позоволяваме да ни тъпчат вече, който ни припомня, защо е гордост да си българин и който ни прави човеци.
коментара
