Как патриархът може да “стане” малко и папа

Тази година Великден при католиците и при нас, православните християни, се разминава с повече от месец. Какво обаче прави впечатление, когато разгледаме основните елементи на този празник като организация и представителност?!

Папата чете приветствие към християните по света на повече от 60 езика /тази година за първи път от много време не го направи/. Тържествеността на този празник при католиците е някак по-пъстра, по-шарена, по-всеобхватна и в крайна сметка по-представителна. При нас, православните християни, празникът някак минава по-частно за всяка поместна църква. Ако папата се изживява и на практика е обединителна фигура за католиците, то защо това не е така при нас? Вселенският патриарх Негово Всесветейшество Вартоломей сякаш е по-концентриран към църквата и вярващите православни християни в Истанбул и Турция, отколкото към всички останали по света.

Тук трябва да направим едно уточнение. В западния свят наблюдаваме папоцезаризъм, тоест църквата е поставена над държавната власт. На изток, при нас, презумпцията е цезаропапизъм, тоест държавната власт е поставена над църковната такава. В този смисъл папата е глава на църквата, докато Вселенският патриарх тук също е глава на църквата, но той се избира само и единствено сред гърци, които живеят в Турция и разбира се са православни църковнослужители от черното духовенство. Папата обаче е идентичен като църковен ранг на Вселенския патриарх.

Защо Вселенският патриарх не се обръща към православните християни по света по такъв тържествен и официален начин, както папата поздравява своите миряни на големите църковни празници?

Според някои това се дължи на факта, че Вселенският патриарх тук е пръв между равни патриарси и той се “пази” да не изземе функциите на патриарсите на поместните църкви. Папата от своя страна не е пръв между равни, а на практика е пръв, той е на върха на църковната пирамида и това му дава право да говори от последна инстанция.

И все пак, забелязваме колко тържествено се чества Великден и тази година при католиците. Папата се представя като едно полубожество, което благославя хората по света. Защо нашият Вселенски патриарх, който носи обръщението “Негово Всесветейшество”, не прави това? Какво му пречи и какво би му попречило? Едно такова тържествено обръщение по никакъв начин няма да “злепостави” поместните патриарси, защото те са наясно, че Вселенският патриарх е пръв между равни, но все пак е пръв!

Мои приятели често коментират, че тържествеността при католиците е нещо, което липсва на нас. Католическата църква сякаш е по-гъвкава, по-модерна и по-актуална. В същото време, консервативната затвореност на православната църква й е присъща по канон. Актуализирането на темите и административните проявления обаче по никакъв начин няма да засегнат фатално иманентната същност на православието. То само би спечелило от приближаването на върховното ръководство на Вселенската патриаршия и на поместните патриаршии към обикновените хора-миряни.

Хората искат да могат да пипнат своя патриарх, да му целунат ръка, да ги погали по косата и да ги благослови. Папата прави това, докато нашите патриарси сякаш са “по-обожествени”, те са недосегаеми, те са строги, винаги сериозни и като че ли напрегнати, вглъбени в себе си. Така те държат дистанция от миряните и те от своя страна се чувстват по-“дискриминирани” в църквата.

В никакъв случай не говоря за “покатоличване” на православните християни. Говоря за това, че патриарсите може би трябва повече да се усмихват на хората в буквалния смисъл. Те трябва повече да се доближават до обикновените хора, за да разберат и двете страни на това общуване, че църквата е преди всичко любов и отдаденост, служение и обща вяра във Възкресението.

Както папата има правото да се обърне към вярващите християни по света, независимо от тяхната специфичност - православни, католици, съботяни, мормони и други, така и Вселенският патриарх би трябвало да се обръща към същите, по същия начин. Макар “Фенер” в Истанбул, където е патриаршеската резиденция и самата Вселенска патриаршия, да не е толкова просторен и глобален, колкото е площад “Св. Петър” в Рим, в случая повече е важен жестът, отколкото външната форма.

Съборността при православните, тоест общността, съслужението е факт, ясно е, че Вселенският патриарх поздравява православните по света, но той го прави някак инкогнито, чрез поместните църкви, а не директно, което би стигнало до много повече хора и би оказало много по-силно влияние.

Не че това има кой знае какво значение, защото наистина по-важна е вярата и възприемането на празника като такъв. И все пак, нищо не ни пречи да бъдем актуални, адекватни на историческото време и модерни, дотолкова, доколкото позволяват каноните ни. От това биха спечелили на практика всички. Съзнавам, че темата е може би малко имагинерна, не чак толкова актуална, но си мисля, че една малка промяна, едно “отържествяване” на празниците ни тук, в ареала на истинското православие, може да окаже огромно влияние върху морала и нравствената същност на хората, които се определят като православни християни. Това според мен ще ни промени само и единствено към по-добро, а имено от това днес имаме нужда всички, където и да живеем и каквато и религия да изповядваме.