За България, българското,фолклорът и ... татуировките

Едно не може да му се отрече на българския народ – патриоти сме. Обичаме си българското, колкото и понякога да ни писва от всичко случващо се около нас и да ни идва да зарежем всичко, стане ли дума за българщината, всички сме на едно мнение.

В тази посока ме отпрати едно интервю, което гледах по телевизията с едно младо момиче, което несъмнено има талант – прави татуировки с облика на българката, в модернистичен вариант, който същевременно да популяризира българските традиции, автенитични носии и обичаи и да бъде осъвременен образ на българската жена.

Съществува определена мода в татуировките, която не бива да се следва безропотно. Има хора, като мен, които не биха си татуирали тялото, изобщо, което често пъти се дължи на непостоянството и променливите настроения, както и на желанието да си останеш така, както си роден. Но факт е, че започнеш ли веднъж да се татуираш, рядко минаваш само с една татуировка.

Рисунките по тялото датират още от древността, тогава те са служели за предпазване на човека от зли сили и болести и са били напълно езически символи. Това продължава и до днес в някои култури, например в индийската, при татуировките от къна по ръцете на жените при встъпване в брак.

На запад обаче вече няколко десетилетия татуировките са повече мода и убеждение, отколкото нещо друго. Тръгвайки от имена на любими, важни дати, вдъхновяващи мисли на чужд език, йероглифи, трибали и стигайки до ръкави и изрисуване на цели гърбове, татуировките набират сила и постепенно увеличават големината и разновидностите си. Някои от тях ни напомнят за загубени близки или за хора, без които не можем. Важното е първо добре да се обмисли и тогава да се действа.

Но това, което ме вдъхнови, са българските фолклорни татуировки с образа на българката, която дълги години е била символ и крепител на българското семейство. И ако човек е такъв патриот и има смелостта да се татуира, една красива българка би стояла чудесно навсякъде.
Голям е процентът на българските емигрантите по света, ако на тръгване, за спомен си татуираха нещо типично българско, с което същевременно да носят родината и да я показват на онези, които не са и чували за нея – би било чудесно.

И вместо да даваме милиони левове за правене на българското лого с елементи, които се копират, нека дадем възможност на истинските художници и творци да направят един наистина български символ, защо не и образа на българската жена.