А сега накъде?

Още от автора


 На 12 май гласът на българите ще бъде чут. 24 години след започването на прехода, българският народ отново иска промяна и се бори за по-добро бъдеще. Вълната от протести, която избухна като вулкан през месец февруари обаче вече загуби своята мощ, а според последните социологически проучвания недоверието и отчаянието сред хората все повече растат. Така погледнато, излиза, че бъдещето на страната ни е доста мъгливо след паметната дата 12 май. Доказателство за това са и все по-честите изказвания, че българите ще упражнят протестен вот и има голяма вероятност избирателната активност да бъде по-ниска, отколкото през последните избори. Неизбежно нестабилното положение в страната, оказва влияние и върху имиджа ни пред света.  Напълно естествено е, когато безработицата и бедността растат, никой да не се интересува от това какво мислят другите държави за нас. И все пак предстоящите парламентарни избори в България са обсъждана тема и във водещи световни издания

Както често се получава, страничните наблюдатели правят изключително реална и точна оценка на събитията в страната. Така например изданието „Уолстрийт джърнъл” коментира предстоящите избори в България по следния начин: „Масовите протести в България срещу строгите мерки за икономии и цените на тока свалиха правителството през февруари. Изборите в неделя обаче може да доведат до още повече политически сътресения” . Популярната медия не пропуска факта, че двете водещи политически партии в България са с почти изравнени сили, а недоверието и недоволството сред българското общество продължава да расте независимо от гръмките обещания на кандидатите. В същото време „Уолстрийт джърнъл” цитира 20-годишна българка, която твърди, че живее в някакъв виц, тъй като предизборните обещания нямат нищо общо със скромния начин на живот, който води. Британският „Индипендънт” пък насочва вниманието си към корупцията, която вече трайно се е настанила по високите етажи на властта. Според прочутото издание: „България и Румъния преминаха през отричането на комунизма след падането на Берлинската стена, но реформите бяха козметични и по-голямата част от партийната номенклатура успя да се задържи. Нищо съществено не се е променило от тогава и днес този установил се здраво елит има надмощие над парламента и икономиката, точно като в лошите стари дни”. Престижният вестник добавя, че корупцията в България е като тумор за Европейския съюз. И двете издания обаче твърдят, че прогнозите за страната ни не са никак оптимистични и изразяват своите съмнения, че е много вероятно след 12 май България да повтори политическата криза на Гърция. Ако вземем по внимание факта, че все повече българи са обезверени и не могат да се идентифицират с нито една от многобройните политически сили, няма да е изненада, ако съставянето на ново правителство се превърне в поредната драма. Дали обаче политическите партии ще осъзнаят, че с поведението си губят народното одобрение вместо да го печелят е спорен въпрос. Истината е, че протестите през месец февруари доказаха, че българският народ може да се обедини. И макар че вълната от ентусиазъм бързо изгасна, има голяма вероятност напрежението сред обществото отново да ескалира. Затова независимо кой ще дойде на власт, той или тя трябва ясно да си даде сметка, че голямото самочувствие и гордостта не водят до никъде. Февруарските протести доказаха, че българският народ се е изморил да бъде мамен, затова е желателно честността и прозрачността във взаимоотношенията да излязат на преден план. Дали обаче бъдещите управляващи ще осъзнаят тази истина, това вече е друга тема.

Единственото, което се надявам е новият парламент да работи, както за доброто на народа, така и за създаването на добър имидж на България. Тъй като вече определено е изморително и унизително България да продължава да бъде синоним на корупция, престъпност и бедност. Също така вече станаха досадни  сравненията между страната ни и държавите от Третия свят. Дали обаче нещата ще се подредят променят, ще разберем веднага след 12 май.