На концерт по български

През последните няколко дни страната ни се превърна във важна спирка от световните турнета на две култови групи. Точно навръх изборния ден, 12 май, гигантите от легендарната банда „Депеш мод” събраха хиляди почитатели на столичния стадион „Локомотив”.  Само два дни по-късно американските рокаджии Джон Бон Джоуви стоплиха сърцата на многобройните си български фенове, като им организираха вълнуващо пътешествие със своята кадилак сцена, построена на стадион „Васил Левски”. И двата концерта бяха изключителни и съвсем заслужено могат да си разделят приза за събитие на годината. Въпреки това обаче след като еуфорията от двете мероприятия отмина, всеки започна да търси недостатъци и да мрънка за минали неща. Едни се оплакват от проливния дъжд, който се изля на концерта на „Депеш мод”, а други роптаят срещу студовата алергия на Джон Бон Джоуви, тъй като заради нея музикантите съкратиха концерта си с „цял” половин час. Аз мисля обаче, че има един основен проблем, който присъстваше и на двата концерта и който няма нищо общо нито с майския дъжд, нито със студеното време. Това е проблемът с балканския манталитет.

Винаги, когато човек отива на концерт на изпълнител от световна величина, той малко или много се надява, че ще има добра организация и няма да се сблъска с типично балканските прояви. Да, ама не. За съжаление, в такива моменти балканският дух се разхожда смело навсякъде и се откроява от километри. Така например, поради необясними за мен причини в неделната вечер, когато „забиваха” легендите от „Депеш мод”, миризмата на кебапчета и кюфтета, която се разнасяше около стадион „Локомотив”, напомняше повече на селски панаир, отколкото на нещо друго. На всеки вход на стадиона беше разположена скара, която „услужливо” опушваше посетителите, наредили се на опашка да влязат. Ако това беше единственият недостатък, човек е склонен да си затвори очите и да го забрави. Чудо голямо, че ще миришеш на кебапчета вместо на парфюм. Стига да нямаш после лична среща с Дейв Геън, може да преглътнеш този дискомфорт. Втората проява на балканския манталитет обаче подразни голяма част от посетителите. Оставяме настрана нескопосаната организация и факта, че трябваше най-малкото 40 минути да се редиш на опашка, за да прекрачиш прага на стадиона. Проблемът е, че „Локомотив” е един от най-лошо поддържаните стадиони в София и поради тази причина, когато влезеш трябва да вървиш по един разбит „черен път”, осеян с огромни дупки. На влизане предимството беше, че все още беше светло навън и дупките се виждаха. След приключването на концерта обаче беше истинско мъчение да се ходи по този път, като често имаше хора, които се спъваха и падаха. В крайна сметка се предполага, че когато човек плаща висока сума за билет се надява, че поне ще получи адекватно обслужване. След като голямото препъване е приключило и със своя собствена помощ успяваш да откриеш мястото си, се изправяш пред следващото безумие. Оказва се, че нещо толкова елементарно и човешко като използването на тоалетна ще се превърне в голям проблем. Защо ли? Защото тоалетните се намират зад заграждения, а пред тях има строга охрана, която не допуска всеки да премине. Така пред хората има две възможности – първо, да си седнат кротко на местата и да не консумират никакви течности и второ, да се наливат като за последно, а после да вдигат скандали на враждебната охрана. Съвсем очаквано, повечето хора избират втория вариант и така започва едно голямо наливане с бира, което после е следвано от продължително висене на опашка за тоалетна. Със сигурност няма да е преувеличено, ако се каже, че някои хора прекараха вечерта си на опашката вместо да гледат „Депеш мод”. И, ако тези прояви на българщина идваха от организаторите на концерта, самите посетители не се отличаваха с по-добри обноски. По-голямата част от хората вместо да седнат и спокойно да си гледат концерта, предпочитат да говорят по телефона (при условие, че „гърми” музика и не можеш да чуеш дори собствения си глас), предпочитат да си се разхождат нагоре-надолу уж с идеята, че търсят свои познати, предпочитат да люпят семки и да пият бира за световно. С една дума далеч по-интересни занимания от това да стоят и да се наслаждават на хубавата музика.

Същата схема се повтаря и на концерта на рок майсторите Бон Джоуви. Там така нареченият „санитарен” проблем беше решен, но люпенето на семки, безцелното „мотаене” и наливането с бира бяха нещо като задължително присъствие. Да не говорим за хилядите боклуци, с които беше осеян районът на стадиона. Вярно е, че човек на моменти трябва да изпусне парата и да релаксира. Също така е вярно, че българската публика е изключително сърдечна и знае как да се забавлява. Въпреки това обаче винаги, когато ходя на подобни концерти, в главата ми се върти една и съща мисъл: „Европейци сме ние, ама все не сме дотам”. Истината е, че по какъвто и начин да са подредени нещата около нас, балканският ни ген е по-силен и винаги успява да се прояви. А неговата проява определено не оставя добро впечатление. Независимо дали става въпрос за някое пиянско изпълнение или за слаба организация – това е почти едно и също. Защото неговите прояви си личат и до известна степен, те са виновни в момента обществото ни да е по-объркано и разделено отвсякога.