Шоуто на деня

29 май се оказа важна дата в новата българска история. Не знам по какъв начин ще бъде отбелязана и наименувана в бъдещите учебници по история, но аз лично бих я нарекла датата на големия цирк. Спектакълът, който ни организираха новите представители на властта, беше толкова мащабен и атрактивен, че съвсем спокойно засенчи шоу програмата на цирк „Балкански” и  „скромните” финалчета на различни реалити предавания. Вярно е, че нямаше динамична музика и кръшни танци, но пък имаше нещо много по-важно – драма и съспенс, които държат зрителя в напрежение до последната секунда. Личеше си, че много хора са положили усилия, за да се осъществи това шоу, но не може да не отдадем голямата заслуга на „гвоздея на програмата” – националистът Волен Сидеров.

Тъй като именно благодарение на него напрежението ескалира и достигна до своята връхна точка. Ако трябва да бъда честна, поведението на господин Сидеров малко ми заприлича на държанието на мускулестите мъжаги, които участват в чалга клипове. Там тези „пичове” винаги влизат в образа на лошия, който първоначално сваля звезди от небето на главната героиня, а накрая коравосърдечно я напуска, без да му мигне окото. Така въпросната героиня започва да рони горчиви сълзи за жестокото предателство и загубената любов.

Това сравнение може да звучи абсурдно, но съм сигурна, че вчера симпатизантите на партия „Атака” са се чувствали точно като „прелъстени и изоставени” девойки. Причината е, че техният лидер, който в продължение на години размахваше националистическата карта и беше обявил свещена война на турци, цигани и хора от етнически произход, съвсем хладнокръвно подкрепи кабинет, който включва трима министри от ДПС. После същият този „националист”  без капчица срам обяви, че предпочита „политическо ГМО” пред ново управление на ГЕРБ. Не знам, но след това изказване, аз съвсем сериозно се запитах дали господин Сидеров няма проблеми с паметта. Нима това не е същият Волен Сидеров, който в продължение на повече от две години беше позволил партията му да се използва за мръсни политически игри, без  той да има нещо против? Това ли е същият господин Сидеров, който заяви, че ще се бори срещу олигарсите и така наречената „тиха ислямизация”? Изглежда, че когато човек се доближи до властта и бързо забравя своите обещания към хората, както и фактът, че има симпатизанти. Големият проблем обаче не е във факта, че Сидеров подкрепи управление, което включва трима представители на ДПС. Основният проблем е, че устатият „националист” подкрепи управлението на вълците-единаци. Така през следващите 4 години всеки ще си прави, каквото поиска и няма да се грижи за народното благо, а ще обслужва знайни и незнайни политически групировки. Има обаче една малка подробност, която новите представители на властта са пропуснали.

Народното търпение вече се изчерпва и хората са докарани до ръба на отчаянието. Така че напрежението, което ескалира през месец февруари и „свали” кабинета на Бойко Борисов, е много вероятно отново да ескалира. Сегашните управляващи не трябва да забравят, че народното доверие е много нестабилна основа. Особено във времена на икономическа криза, когато хората се намират на ръба на мизерията. Така че нека представителите на властта не бързат да отварят червеното шампанско, защото не се знае какво ги очаква. А колкото до господин Сидеров, той май забрави, че вече сме 21.век и съществуват неща като интернет и социалните мрежи. Така например вчера лидерът на „Атака” се превърна в главна фигура във всеки един коментар, публикуван във Фейсбук.  Няма да е изненада за никого, ако кажа, че коментарите не бяха никак положителни. И въпреки че администраторите на официалната Фейсбук страница на „Атака” прекараха целия ден да трият гневните коментари, едно нещо стана ясно със сигурност – това може би е последният път, в който Сидеров ще влезе в парламента.

            А какво ще се случи със страната ни? И дали това правителство ще изпълни мандата си от 4 години? Тепърва предстои да разберем. Едно нещо обаче е сигурно – големият цирк едва сега започва. И цялата тази ситуация щеше да бъде много смешна, ако всъщност не беше толкова тъжна и жалка. Затова чистосърдечно се присъединявам към вчерашните Фейсбук коментари – Господ да пази България!