Как Bugs Bunny застрашаваше тоталитарна България

Детските играчки са една от най-интересните сфери в приложните професии. Те обаче са и един от предметите на "идеологическата диверсия", която представляваше един от основните инструменти на "възпитанието" в тоталитарните държави, везависимо от типа на режима, който беше реализиран в тях. Една кратка история илюстрира въздействието на играчките като модел на политическа пропаганда в комунистическата държавност в България, в годините преди и след въдворяването на демокрацията у нас. Тийнейджърът В. получава писмо от своята доста по-голяма братовчедка П., която е родена и живее в САЩ, но има български произход. В писмото тя го пита, дали си играе с "LEGO". В. няма ни най-малка представа, какво е това, а то представлява комплект пластмасови елементи за сглобяване на различни фигури и форми.

На пръв поглед, човек би си казал, какво толкова, при нас пък имаше комплекти за сглобяване "Мусала 4", които при това никак не бяха ефтини, дори и през комунизма. Става дума обаче за типа играчки, които властите в тоталитарната държава толерираха, защото те формулираха типови поведения, изгодни и лоялни на политическите системи в тези държави. Става дума за връзката между играчките и трудовите политики в комунистическите държави. Тук се насърчаваха професии, които даваха количествен плод към задълженията за покриване на определени нормативи в още по-големите политически масифи, какъвто беше и СИВ /Съветът за икономическа взаимопомощ/ на държавите от Съветския блок. Това налагаше в комунистическите държави определени професии да се представят като по-престижни от други, за да се канализира професионалната и образователната енергия в съответната посока. Така например тежкото машиностроене в България беше представяно като водещ отрасъл в стопанството, въпреки, че страната ни имаше традиционни корени в областта на селското стопанство и леката промишленост. Това имаше своето обяснение във факта, че СССР имаше нужда от българското тежко машиностроене и от тук идеологията насочваше усилията си към възвеличаване на този отрасъл. Именно поради тази причина така наречените "кръжоци" в пионерските организации в училищата, бяха изпълнени с възможности за "първично заучаване" на някои основни постановки в областта именно на този отрасъл и по този елегантен начин децата-пионери бяха механично насочвани към такива интереси.

Има и още една емблематична случка, която може да илюстрира играчките като форма на идеологическа диверсия, възприемана именно по този начин от тоталитарната комунистическа държавност в страната ни. Същият тийнейжър В., още като малък получава от своятя леля Х., живееща в Калифорния, чиято майка е българка, тениска с изображение на зайчето Бъни. Надписът гласи: "What's goin on? ...Bugs Bunny!". В детската градина, децата не могат да разберат, какво е това зайче, което е толкова красиво изрисувано на тениската, от къде идва, защо те не го познават, как един толкова цветен и красив анимационен герой не е популярен в България. Говорим за София, говорим за 1977-1978 г., тоест времето, когато зайчето Бъни вече е повече от суперзвезда в цивилизования свят, но и времето, когато САЩ и всичко идващо от там се счита за идеологическа диверсия. Така се случва и с това зайче. Учителката прави забележка на родителите на детето, че не може да носи тази тениска, имало тениски с червената шапчица, мечока Маша и други, които са получили висша благословия от властта и могат да бъдат носени на тениски, но не и това "капиталистическо зайче"! Така Bugs Bunny бива политически дискриминиран и инкриминиран в лицето на едно невръстно дете, което и до днес пази тази тениска като символ на политическите абсурди на миналия, а в не малка степен и на този век.

Много е писано за формите на пропагандата по време на комунизма, как тя въздейства, как се адаптира и как се възлага и налага. Може би началото на този тип "промиване на мозъка" води началото си от древни времена, може би прословутата "Гьобелсова пропаганда" визуализира един своеобразен връх в абсурдността на тези начинания. Комунизмът обаче постига своя собствен връх в идеологическото въздействие и посяга дори към детските играчки. Неглижирани са свещите за Коледа, защото можели да подпалят елхата, но всъщност те пречат на комунистическата идеология, защото говорят за Бог, а Маркс не признава Бог и дори се осмелява да го нарече "опиум за народите". Ето тук намираме частична обосновка на инкриминирането на детските играчки и превръщането им в политически инструмент на властта в тоталитарната държавност.

Книгите на Ремарк, Майн Рид и Карл Май, както и много други, се издават по-рядко и по изключение. В стария Несебър дори е било организирано аутодафе на такива книги, в началото на налагането на комунистическата система в България. Старите хора все още помнят тези събития, защото те са били заточеници на този китен полуостров, който през зимата се превръща в остров в онези години. Обвинени са не само Bugs Bunny, Карл Май, Майн Рид, но и компаниите, които стоят зад издаването и производството на книги и играчки за децата. Това е така, защото "червеният терор" има нужда от свои символи, но ги няма, а когато ги придобива, те нямат актуалност, те не са интересни, те просто не забавляват децата, защото иманентната им същност не е подходяща за играчка и за детска книга.

Днес Bugs Bunny може да бъде видян от почти всеки български телевизионен приемник, защото сателитните антени приемат без идеологически ограничения, но травмите от миналото все още стоят на таваните на някогашните тийнейджъри и в прашасалите библиотеки, където детските книги са все още интересни, дори още по-интересни, защото бяха забранени!