Протестът. България показва себе си

Живеем във време, което изисква от нас повече усилия отвсякога. Време, в което сякаш часовниците не са спрели, а стрелките им препускат двойно по-бързо. Стоиш ли на едно място изоставаш, нещо повече – правиш ли бавни крачки – също. Необходимо е нещо повече, много повече.

България не е единствената страна, която е белязана от протести в последните месеци. Реформи искат и в Турция и в Египет. Но истината е, че съществува огромна разлика между случващото се тук и там и то не е предопределено, единствено от релгия, предразсъдъци или разлика в политическите режими.

Формата на българския протест е по-друга и не защото си е нашия протест. Има хора, които се опитват да категоризират и анализират, с което, съзнателно или не, разделят българския народ на наши и ваши и други подобни. Всъщност протестите от началото на годината и тези сега имат едни и същи цели – нормален живот за българите, намиране на политици, които да ръководят народа, опирайки се на морални корективи, а не чрез поредица от грешки или с прикрити користни цели. Вярно е, че поводът за протест е различен, вярно е и че управляващите бяха други, но това е без значение.

Българинът иска нови лица, на които може да се довери и не е склонен да прощава политически грешки, за които той трябва да плати от собствения си джоб и между другото доста отдавна го прави.

В България няма лидери, излъчени от протестите, които да застанат начело, може би защото времето не е родило още своите герои, а може би защото всички са герои. Обнадеждаващото в случая е креативността у българина. Омръзна му вече да скланя глава и я вдигна високо, но хубавото е, че тя не се оказа празна, а напротив.

Рядко властта, идваща от народа, от масите, може дададе положителен резултат, позовавайки се на историческите примери, но може би има изключения от това правило. И това вероятно е така, защото протестиращите не са просто хора търсещи промяна, стихийна маса без ясно поставени цели  - напротив. Това са протести на здравомислещи хора, които не искат да напускат родината си, а искат да помогнат за нейното излизане от кризата.

А и в крайна сметка вече 20 дена политиците не чуват гласа на народа, който ги е избрал , който им плаща заплатите и за който би трябвало да работят. Ще настъпел хаос при избори, а уж те бяха единственото сигурно утвърдено право на демократичните граждани. Когато всички искат нови избори – то няма как да се правим на щрауси и да заравяме глава в пясъка. А какъв ще е резултата от тях, дали същите лица ще видим отново, дали ще има по-добра алтернатива – това времето ще покаже.

Дървото на срама, на кафе пред Народното събрание, хвърлянето на черни балони, подаряването на цветя на полицаите и хилядите креативни и смислени лозунги, които са дело на протестиращите са техния начин да изразят недоволството от абсурда, в който живеем и всъщност методите им са демократични и в тях няма агресия или ненужна ненавист – напротив, в тях се крие единствено едно загубено доверие, а без него сме заникъде.

Времето ще покаже какво следва и все пак... има надежда, има надежда....