Лигата на недосегаемите

Преди две седмици, на 18 май, се случи тежка верижна катастрофа на автомагистрала „Тракия”, в района на "Църна маца". В пътния инцидент пострадаха пет коли, четирима души са с тежки наранявания и има един загинал. Причина за катастрофата е изпреварване с несъобразена скорост.

Сега ще се запитате с какво този пътен инцидент е по-различен от останалите, които се случват по българските пътища? През последните години страната ни винаги  е държала първенство в черната класация за най-много пътно-транспортни произшествия. Защо тази верижна катастрофа да е по-специална?  Пътният инцидент край "Църна маца" може би нямаше да се задържи толкова дълго в центъра на медийното внимание, ако едно от главно действащите лица  не беше вратарят на националния ни отбор по футбол – Ники Михайлов. Синът на Боби Михайлов определено успя да си спечели слава, но не с постижения на футболното игрище, а с участието си в този трагичен инцидент.  Допълнителен смут към  фаталната катастрофа се внесе и от противоречивата информация, която в рамките на няколко дни идваше от БФС и КАТ.

Първоначално тиражираната версия беше, че блъснатият джип може и да е собственост на Ники Михайлов, но националният ни страж със сигурност не е участвал в инцидента. След това високопоставен служител на МВР заяви, че шофьорът на превозното средство 80% е приличал на Ники Михайлов, но всъщност не е бил самият той, като и досега остава мистерия как въпросният началник изчисли процентите.  В крайна сметка мистерията се разбули и истината за фаталната нощ излезе наяве. Ники Михайлов не само, че е бил участник в катастрофата, но и той е шофирал въпросния джип. Малко след ставането на инцидента на място пристига високопоставен началник от столичния КАТ, който нарежда да свалят номерата на джипа на Ники Михайлов и да го избутат встрани. Полицията прогонва събралите се наблюдатели,а самият Ники Михайлов, заобиколен от полицаи, е натоварн в патрулка и по спешност е закаран в частна болница за преглед, макар че неговите наранявания не са били сериозни. Поради необясними причини пострадалите от инцидента, чиито наранявания са били много по-тежки, е трябвало да изчакат идването на линейка.

Подобни инциденти с участието на "известни" личности сякаш се случват не само, за да ни напомнят за черната статистика на пътните инциденти в България, но и за да ни докажат, че освен всичко останало живеем и в държавата на недосегаемите. Кои са недосегаемите? Това са хора, израстнали в разкош, свикнали да получават всичко на тепсия, без да се съобразяват с мнението, желанията или потребностите на околните. В повечето случаи тези хора попадат в така разпространената категория на "мутрите" или пък на наследници и приближени на "мутрите". Техните успехи се основават на солидното спонсорство и промотиране от страна на влиятелен баща или богата майка. Тези хора в никакъв случай не притежават рядко срещан талант, те имат някакъв нищожен потенциал, който с много усилия, врънкане и яко кихане на мангизи от страна на родителите, биха развили в даден момент. И когато този момент настъпи тези хора ще се помислят за толкова велики и неотразими, че ще изгубят и нищожния допир с реалността, който са имали преди това. Единствените леки трусове, които ще се появят в техния живот,  ще са във вида на такива инциденти. За съжаление, обаче при подобни трагични ситуации няма да пострадат въпросните личности, защото, както вече казах - те са недосегаеми, а ще пострадат невинни хора. Хора, които не са от тяхната категория и са водили нормален и примерен начин на живот. Хора като мен, хора като вас. Хора като загиналия човек в катастрофата от 18-ти май.

В подобни случаи винаги съм правила едно нещо. Опитвам се да си представя как ще протече евентуалното разследване на подобни пътни инциденти. И незнайно защо в главата ми се появява все един и същи сценарий. След хиляди отлагания, най-накрая делото за катастрофата ще влезе в съда. Може би в даден момент дори и самият Ники Михайлов ще се появи в съда. Той обаче няма да отиде там в ролята на обвиняем, а в ролята на свидетел. И след серия измъчени заседания, неколкократни отлагания и привикване на различни свидетели, най-накрая ще се окаже, че никой не е виновен. А ранените при катастрофата и близките на загиналия човек ще получат поредния тежък урок от държават. Поука, която в общи линии се състои в едно – в България справедливост няма, затова недейте и да я очаквате. 

За публично извинение или поемане на отговорност не можем дори и да си мечтаем. Може би това би се случило при един друг сценарий, в една друга държава, на място, където недосегаемите не са се превърнали в обществен фактор и не дърпат конците на държавното управление. За всеобщо съжаление, това място не е България. И така много по-скоро, отколкото ни се иска,  „националната ни гордост” Ники Михайлов отново ще купонясва до зори в чалготеките без да изпитва никакво чувство на вина или съжаление. Мъртвите са си мъртви, а живите продължават да живеят.  До следващия такъв инцидент, при който пази Боже,  да загинат отново невинни хора. Справедливостта в подобни ситуации няма да възтържествува. Затова остава само едно нещо, което с течение на годините и нарастващата "мутризация" българинът е усвоил най-добре. Да се моли. Хем е безплатно, хем и на моменти дава резултат. И така ние приемаме малодушно беззаконието и липсата на справедливост, като отправяме безгласна молитва към Господ: „Пази ни Боже от недосегаемите”.