X
 
 

Войната на поколенията

Още от автора

Не знам дали подкрепям новите окупатори. Нито ги познавам, нито имам представа какви хора са, нито подкрепям всичките им искания. Затова и не си позволявам да изразя твърда подкрепа, нито да ги укоря.

Но е потресаваща злобата, която беше излята по техен адрес за отрицателно време от "перфектните" хора на средна възраст. Просто ме е срам да цитирам думи, каквито няма в моя речник.

Засрамете се. Защото абсолютно всичките действия на младежите, било то разумни или безразсъдни, са резултат именно от вашата
алчност, конформизъм или просто сънливост през последните близо 25 години.

За окупация срещу знанието си позволи да говори не кой да е, а дори и човекът, който беше премиер през 2007-ма, когато властта, а и голяма част от обществото, се подиграваше с българските учители в продължение на 40 дни, а бълваните в медийното пространство опорни точки бяха, че учителите ни са алчни, че работното им време било малко, че били некомпетентни в работата си и т.н.

Лично мен ни най-малко не ме вълнува мнението на аналоговите чичковци, които са силни когато обиждат новото поколение, но подмолни пред безвратите си шефчета. Нито пък за това на леличките, които ходят от врачка на врачка, с което се изчерпва смисълът на живота им.

Вълнувам се единствено от оценките на добрите и честните, без значение каква е възрастта им, какво е образованието им, какъв е цветът на кожата им, каква е сексуалната им или политическа ориентация. Вярвам, че всеки млад и свободен човек мисли точно по този начин. Това е и моят отговор към вечно порицаващите младото поколение душици – съжалявам, но не ми допада съветът „Мълчете и си учете, а после емигрирайте“.

Дано участниците в „Окупацията II“ са честни и истински. Ще ни създадат неудобства, в това няма съмнение. Може би по някое време дори ще им се ядосаме, предвид предстоящата изпитна сесия и лекциите на задочните студенти. Но нима окупацията в университетите е по-голям грях от окупацията на цялата ни страна, извършена от костюмирани и безчовечни селяндури?!

И аз не харесвам безразличната част от моето поколение, чиято посредственост сякаш изпъква пред качествата на будните млади българи, които не са никак малко. Не харесвам салфетките, официалните анцузи, златните ланци, анаболите, 100-те тона грим и безразличието към всичко, което не ги касае пряко – все неща, които посредствените млади са наследили от собствените си родители, копирайки тяхното поведение и това на пошлите примери за подражание, които те са им осигурявали. Същите тези родители, които сега хулят протестиращите и окупиращите, които биха могли да бъдат и техни деца.

Но макар и да не харесвам част от моите връстници, аз не ги мразя. Защото успявам да видя тяхната невинност и вярвам, че макар и да са потънали в невежество, повечето от тях биха могли да бъдат чудесни хора. Просто не са имали шанс, стимул и подкрепа да станат такива.

Затова и вие, ако не сте просто балкански хейтъри на средна възраст, поне се опитайте да разберете действията на младите, решили да променят обществото ни, вярвайки, че го водят към по-добро. Може би ще успеете да видите и себе си в тях.

Не сте длъжни да одобрите действията им. Не сте длъжни да ги харесвате. Но сте длъжни да ги разберете. Защото те са това, което вашето поколение е посяло.