X
 
 

Революцията на маршала

Още от автора

На 25 януари Египет чества третата годишнина от въстанието срещу тогаващния президент Хосни Мубарак, управлявал държавата в продължение на 30 години. Отбелязването на годишнината, обаче, бе белязано от 49 смъртни случая и над 1 000 ареста. Сблъсъците между противници и привърженици на военните доведоха се състояха в Кайро и Александрия и написа нови кървави редове към новата история на Египет. Само за последните месеци действията на армията срещу привърженици на сваления от войската Мухаммад Мурси, доведоха до смъртта на стотици, като в същото време атаките срещу Мюсюлмански братя доведоха до ръст на атентатите в египетската столица.

Тези събития, обаче, сякаш не бяха забелязани от про-правителствения вестник „Ал Ахрам“. На страниците си от този ден той описва „народните празници“ в цялата страна, знамената, цветята и пеенето на патриотични песни. И нито дума за насилието.

През януари 1849 година, известния журналист Алфонс Кар определя ситуацията във Франция с цитираната му многократно епиграма „plus ça change, plus c'est la même chose“. „Колкото повече се променя, толкова повече остава едно и също.“ Сякаш същите думи могат да бъдат използвани и за Египет днес. Преди три години, когато масовите безредици са залели Кайро, „Ал Ахрам“ излезе със заглавие на първа страница: „Протести и безредици в Ливан“. Преди седмица пък английската версия на „Ал Ахрам“ публикува атака срещу няколко специалисти по Близък изток в САЩ, обвинявайки ги в подкрепа за Мюсюлмански братя.

Причината за гнева на журналистите от „Ал Ахрам“ е статия на анализатора Стивън Кук на страницата на Съвета по външни отношения, която призовава най-мощния човек в Египет днес, маршал Ел Сиси, да не се кандидатира за президент на предстоящите избори. Кук признава, че Сиси разполага с широка подкрепа, защото „хората се убеждават, че Египет се нуждае от силна личност, която макар и само временно, да върне страната в правилната посока“, но също така Кук смята, че ако Сиси реши да се кандидатира за президент и спечели, би било лошо за Египет, за армията и самата личност на Сиси.

В отговор вестник „Ал Ахрам“ отвърна, че истинският въпрос не е дали Сиси ще се кандидатира за президент, но дали средата, произвеждаща диктатура, се е променила. „Египтяните не са повече пасивни или апатични“, твърди на страниците на „Ал Ахрам“ журналистът Абдел Мунейм Саид, „те не биха приели едно правителство, което не носи отговорност“.

Това, най-вероятно е вярно. Сиси вероятно вероятно ще има по-големи трудности за създаване на нова диктатура както направи Мубарак. Но това ще го спре ли да опита? Дори ако не сме толкова скептични относно намеренията на маршал Сили и неговите политически амбиции, поведението на армията през последните месеци едва ли предполага, че египетската демокрация навлиза в своя „златен век“. За начало, потискането на Мюсюлмански братя не помага. Изобразявайки партията като терористична организация, армията прави лоша услуга на Египет. Обвиненията в насилие само отвличат вниманието от един по-важен въпрос, който остава нерешен – дебатите около ислямизма като цяло и ролята на религията в политиката.

Новата конституция също формално потиска Братството, като забрани религиозните партии. Отново, тази крачка е добра, но едва ли ще има очаквания ефект върху маргинализираните ислямисти. Подлагането им на обществен контрол чрез електорална политика вероятно ще бъде много по-добра стратегия в дългосрочен план.

Междувременно, още не е ясно дали маршал Сиси напълно осъзнава колко са се променили правилата. Фигурата му вече предизвиква разногласия и дори да легитимизира позицията си чрез избирателната урна, ролята на „силния човек“ няма да проработи, ако така прогони съюзници и антагонизира големи групи от населението.

На 27 януари световните агенции съобщиха, че върховното командване на египетските въоръжени сили даде съгласието си на маршал Абдел Фатах Ел Сиси да се кандидатира за президент на Египет на предстоящите избори. Маршалът е вицепрезидент във временното правителство и министър на отбраната. За да може да се кандидатира за президентския пост, обаче, Сиси трябва да се оттегли от армията, защото египетската конституция постановява, че президентът трябва да е цивилен.

Дали Сиси ще спечели изборите и какво ще последва от това в една от най-важните държави в Близкия изток, тепърва ще видим.