X
 
 

Президентите сигурно са полудели?

Още от автора

Бившите президенти сигурно са полудели? Така накратко може да се коментира поведението на Георги Първанов и Петър Стоянов през последния месец. Някак странно и двамата влязоха в серия от неадекватни действия, които ще им гарантират окончателната политическа гибел. Открай време е ясно, че конституцията ни е заложила капан за всеки, който заеме президентския пост в България. Избрани пряко от народа без никаква власт, носещи се на вълната на високите рейтинги, рано или късно и особено когато са от една и съща политическа сила с правителството, президентите ни започват да се чувстват неловко в ролята на паркетен церемониал майстор от който нищо не зависи.

А след като напуснат бялата къща на Дондуков 1 изпадат в тежка депресия и от факта, че вече са г-н никой. Опитите да се рестартират в политиката са повече от жалки и само доизхабяват лустрото от временната позиция на коато са били 5 или 10 години.

Ето и паралелите: И двамата започват житейския си път от малки китни български села (Монастир – Пловдивско и Сиришник - Пернишко), и около двамата преди 1989 г. ДС е проявявала подчертан интерес, и двамата стартират бляскаво своите президенски кариери, и двамата ги завършват безславно.

Стоянов яхна вълната на славата през Виденовата гладна зима, като заедно с Иван Костов на 4-ти февруари 1997 г. убедиха БСП да отидат на предсрочни избори и да не съставят ново правителство. Това е и най-високата точка на политическо поведение до която бившият президент достигна. Оттам нататък последва падението му като политическо поведение. В името на втория си президентски мандат, заедно с Христо Бисеров (тогава главен секретар на СДС), се обърна срещу тогавашния премиер от СДС, изрече най-идиотската реплика за президент “Иване кажи си?” и чрез своята квота в Конституционния съд успя да спре Симеон Сакскобурготски да се кандидатира за президент. (Което щеше да спести на България разпада на политическата ни система, но това е тема за друг коментар). Суетата на Петър Стоянов го погуби и на президенските избори за втори мандат. И до днес адвокатът по бракоразводни дела от Пловдив не може да си обясни как къпейки се в народната любов загуби от агент Гоце!

Първанов, какво по-бляскаво начало като президент от това да спечелиш избори срещу най-обичания десен политик и то в кампания, в която съпартийците ти са те вкарали, за да се оттърват от теб. По формални показатели трябва да признаем, че Георги Първанов е най-успешния български политик за последните 25 г. Все пак момчето от Сиришник ни беше президент два мандата – 10 години! С какво ще го запомним – разбира се с Тройната коалиция. Това беше неговата рожба, която обаче лека-полека започна да се еманципира от създателя си! Някак натрапчиво през последните 5 години започна да се налага мнението, че действията на бившия президент все по-често са в полза на неговия таен политически партньор ГЕРБ вместо в полза на партията майка БСП. И днес 2014 г. сме свидетели как Първанов, чрез своя политически проект АБВ, успява да отнеме доверие от столетницата като по този начин дава въздух на Борисов.

В началото на 2014 г. и Петър Стоянов успя да ни изненада отново неприятно. Той директно даде своята подкрепа за партията на Николай Бареков, зад която не е тайна, че стоят Делян Пеевски, Цветан Василев, Ахмед Доган и последния да затвори вратата. Дали този пирует може да го обясним с пловдивската връзка между Стоянов и Бареков или отново става дума за дребно капитализиране на дадена позиция?

На практика наблюдаваме следната политическа констелация: Бившият президент от СДС застава зад политическия проект на задкулисието, който има за цел да запази управлението в ръцете на БСП-ДПС и след избори. Докато Бившият президент от БСП спомага на ГЕРБ да се върне във властта най-вероятно срещу съвместно управление след избори.

Светът наистина е полудял. Хубавото е, че и двете схеми няма да сработят, а за двама бивши президенти това ще бъде края на тяхното политическо битие. В което няма нищо лошо ако се замислим!