Има две държави, които се наричат България.
В едната повечето хора изглеждат нормални. Тя, за съжаление, на този етап е само във виртуалното пространство, по-конкретно в социалните мрежи.
Когато затворим лаптопите си и излезем на улицата, виртуалните българи навлизаме в другата България, където често не се чувстваме желани.
България на простите – мястото, където умните биват обявявани за разстрел, а неразумните за способни;
където неписмени пишат историята, а грамотните смятат за балъци;
където „студент“ означава просто човек, който живее в Студентски град;
където дипломите се раздават като брошурки в метрото;
където участват само балъците, които не са достатъчно тарикати;
където врачките изземват функциите на учените.
България на простите – където всеки конформист се има за патриот;
където дупедавството и наглостта са най-висшите форми на престиж;
където часовникът за 8000 лева прави човека радетел за справедливост спрямо бедните и онеправданите;
където кукловодите не виждат майките си по 3-4 години;
където земята е много плодородна, но повечето хора се оплакват от недоимък.
България на простите - където гражданите мразят селяните, а селяните пък мразят гражданите, въпреки че и едните, и другите са като хванати от гората;
където идеалът за мъж е мутра, а какъв е за жената ще се сетите сами;
където анцугът за 200 лева измества празничната народна носия;
където дядо Добри никога няма да бъде мъж на годината, а все някой тъп политик или още по-тъп спортист;
където едни се опитват да променят историята, а други, ако не гледат Венета или Николета, споделят котенца във Фейсбук.
където едни спасяват Странджа, а други се чудят това Странджа град ли е, река ли е, плаж ли е, фолкпевица ли е...
България на простите – мястото, където еднаквите се смеят на еднаквите, че са еднакви, а бедните се смеят на бедните, че са бедни;
където всеки се смее и подиграва на всекиго и никой на никого не мисли добро;
където наричат истината „кал“, а лъжата „истина“.
където винаги накрая добрите излизат лоши, а лошите излизат добри;
където добротата се изчерпва с един благотворителен СМС по Коледа;
където хората забелязват проблемите на здравната и социалната система, но само когато им се налага лично да се сблъскат с тях;
където нищо не е наред, но всичко си е в реда на нещата;
където явните неща са тайни, а тайните са явни;
където не конкуренцията, а завистта е движещата сила;
където всеки подозира всекиго;
където не можеш да живееш, ако не полудееш;
където повечето хора живеят само за да умрат;
където времето е безкрайно, а глупостта – безсмъртна.
