X
 
 

България на простите

Още от автора

Има две държави, които се наричат България.

В едната повечето хора изглеждат нормални. Тя, за съжаление, на този етап е само във виртуалното пространство, по-конкретно в социалните мрежи.

Когато затворим лаптопите си и излезем на улицата, виртуалните българи навлизаме в другата България, където често не се чувстваме желани.

България на простите – мястото, където умните биват обявявани за разстрел, а неразумните за способни;

където неписмени пишат историята, а грамотните смятат за балъци;

където „студент“ означава просто човек, който живее в Студентски град;

където дипломите се раздават като брошурки в метрото;

където участват само балъците, които не са достатъчно тарикати;

където врачките изземват функциите на учените.

България на простите – където всеки конформист се има за патриот;

където дупедавството и наглостта са най-висшите форми на престиж;

където часовникът за 8000 лева прави човека радетел за справедливост спрямо бедните и онеправданите;

където кукловодите не виждат майките си по 3-4 години;

където земята е много плодородна, но повечето хора се оплакват от недоимък.

България на простите - където гражданите мразят селяните, а селяните пък мразят гражданите, въпреки че и едните, и другите са като хванати от гората;

където идеалът за мъж е мутра, а какъв е за жената ще се сетите сами;

където анцугът за 200 лева измества празничната народна носия;

където дядо Добри никога няма да бъде мъж на годината, а все някой тъп политик или още по-тъп спортист;

където едни се опитват да променят историята, а други, ако не гледат Венета или Николета, споделят котенца във Фейсбук.

където едни спасяват Странджа, а други се чудят това Странджа град ли е, река ли е, плаж ли е, фолкпевица ли е...

България на простите – мястото, където еднаквите се смеят на еднаквите, че са еднакви, а бедните се смеят на бедните, че са бедни;

където всеки се смее и подиграва на всекиго и никой на никого не мисли добро;

където наричат истината „кал“, а лъжата „истина“.

където винаги накрая добрите излизат лоши, а лошите излизат добри;

където добротата се изчерпва с един благотворителен СМС по Коледа;

където хората забелязват проблемите на здравната и социалната система, но само когато им се налага лично да се сблъскат с тях;

където нищо не е наред, но всичко си е в реда на нещата;

където явните неща са тайни, а тайните са явни;

където не конкуренцията, а завистта е движещата сила;

където всеки подозира всекиго;

където не можеш да живееш, ако не полудееш;

където повечето хора живеят само за да умрат;

където времето е безкрайно, а глупостта – безсмъртна.