Моят Левски не е като вашия
7238
Още от автора
Днес почитаме паметта на Васил Левски – мечтаещият за чиста и свята република български революционер. Република, в която всички да имат равни права, независимо от етническата и религиозната им принадлежност.
Поклон!
За съжаление расте броят на хората, които си позволяват да се възползват от неговия сияен образ, за да постигнат своите нечисти цели. Или пък просто се опитват да прикрият собствената си посредственост, слагайки си маски на радетели за справедливост...
Обществото ни прелива от примитивни хора, малки и големи тарикатчета, които се имат за неповторими негови последователи. Но съм убеден, че същите биха го игнорирали, предавали и заклеймявали за луд в опорните си точки, ако Апостола беше техен съвременник.
За днес в София е планиран не един партиен митинг. Защо има партийни митинги на този ден, когато всички трябва да отдадем своята почит ЗАЕДНО? Защото такова им е нивото. Защото са марионетки на задкулисието, целящо разединение в обществото ни. Защото са шмекери, възползващи се от безкритичната маса от симпатизанти, която им вярва сляпо.
Аз нямам никакво намерение да се упражнявам върху паметта на Васил Левски, както постъпват много от обладаните от омраза наглеци и техните орки. Затова и този текст е сравнително кратък.
Не са малко съвременните българи, които разбират истински неговия завет - да бъдем обединени, без значение какви са индивидуалните ни различия, било то религиозни, етнически, идеологически или партийни. Но не са и кой знае колко много. Затова споделям следните негови цитати, които намирам за особено актуални днес: „Най-много са виновни чорбаджиите.“ — до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово, 10.V.1871; „Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия.“ — в разпит пред следствената служба в София през януари 1873 година;
„От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи.“ — до новоприети членове в организацията, 19.II.1872;
„Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност.“ — до Л. Каравелов, 25.VII.1872г.
Това е моят Левски.
Левски, който не би се поколебал да посочи истинските врагове на народа, защото е Революционер, а не стайно цвете в саксия.
Левски, който е мечтаел да бъдем всички заедно и в добро, и в зло, а не да сме на принципа „който както се урЕди“.
Левски, който съвършено добре е осъзнавал и убеждавал, че свободата трябва да си я постигнем сами, защото иначе би била само фиктивна подмяна...
Моят Левски притежава висши човешки качества и няма нищо общо с тези, които си позволяват да говорят от негово име с езика на омразата.
Жалко за тях...
Поклон!
За съжаление расте броят на хората, които си позволяват да се възползват от неговия сияен образ, за да постигнат своите нечисти цели. Или пък просто се опитват да прикрият собствената си посредственост, слагайки си маски на радетели за справедливост...
Обществото ни прелива от примитивни хора, малки и големи тарикатчета, които се имат за неповторими негови последователи. Но съм убеден, че същите биха го игнорирали, предавали и заклеймявали за луд в опорните си точки, ако Апостола беше техен съвременник.
За днес в София е планиран не един партиен митинг. Защо има партийни митинги на този ден, когато всички трябва да отдадем своята почит ЗАЕДНО? Защото такова им е нивото. Защото са марионетки на задкулисието, целящо разединение в обществото ни. Защото са шмекери, възползващи се от безкритичната маса от симпатизанти, която им вярва сляпо.
Аз нямам никакво намерение да се упражнявам върху паметта на Васил Левски, както постъпват много от обладаните от омраза наглеци и техните орки. Затова и този текст е сравнително кратък.
Не са малко съвременните българи, които разбират истински неговия завет - да бъдем обединени, без значение какви са индивидуалните ни различия, било то религиозни, етнически, идеологически или партийни. Но не са и кой знае колко много. Затова споделям следните негови цитати, които намирам за особено актуални днес: „Най-много са виновни чорбаджиите.“ — до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово, 10.V.1871; „Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия.“ — в разпит пред следствената служба в София през януари 1873 година;
„От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи.“ — до новоприети членове в организацията, 19.II.1872;
„Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност.“ — до Л. Каравелов, 25.VII.1872г.
Това е моят Левски.
Левски, който не би се поколебал да посочи истинските врагове на народа, защото е Революционер, а не стайно цвете в саксия.
Левски, който е мечтаел да бъдем всички заедно и в добро, и в зло, а не да сме на принципа „който както се урЕди“.
Левски, който съвършено добре е осъзнавал и убеждавал, че свободата трябва да си я постигнем сами, защото иначе би била само фиктивна подмяна...
Моят Левски притежава висши човешки качества и няма нищо общо с тези, които си позволяват да говорят от негово име с езика на омразата.
Жалко за тях...
коментара
